Според определението на PISA грамотността е „разбиране, използване, осмисляне на писмени текстове за постигане на цели и удовлетворяване на потребности; за задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния потенциал на личността и за активно участие в обществото” (OECD, 2010).
Дефинициите на Съвета на ЕС се базират на следната логика:
- Основна грамотност – познаване на буквите, на думи и текстови конструкции, необходими за четене и писане, на равнище, което създава самочувствие и мотивация за по-нататъшно развитие.
- Функционална грамотност – способността за четене и писане на равнище, което дава възможност на личността да се развива и функционира в обществения живот, у дома, на училище и на работа.
- Многостранна грамотност – способността да се използват уменията за четене и писане, за да се създава, разбира, интерпретира и оценява критично информация в писмен вид. Това е основата за участие в цифрова среда и за информиран избор в области като финанси, здравеопазване и т.н. (Грамотност: Приемане на заключения на Съвета, 2012)
„Функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността.” Това гласи определението на ЮНЕСКО за функционална грамотност (Education for All Global Monitoring Report 2006).
С други думи, достигането на трите основни грамотности (четивна, математическа и по природни науки) е ключово за придобиването на умения за успех в XXI век.
В този раздел поставяме на фокус четивната грамотност, нейните елементи и цели. Един от универсалните световни начини за измерване на нивото й са тестовете на международното изследване PISA, което се провежда на всеки три години сред представителна извадка от 15-годишни ученици. Обезпокоителен е фактът, че през последните години се наблюдава увеличаване на броя на учениците с много ниско равнище на възприемане на текст при четене. Сравнението между постиженията на българските 15-годишни ученици в областта на грамотността по четене, демонстрирани през 2002 и 2006 г., показва низходяща тенденция. Ако през 2002 г. 40,3% са показали резултати, по-ниски от критичното (второ) равнище, то през 2006 г. учениците с такива резултати са вече 51%; успоредно с това нараства разликата между най-високите и най-ниските постижения на българските ученици – от 336 точки през 2002 г. до 379 точки през 2006 г.; а средният резултат през 2006 г. намалява с 28 точки.
Според последното изследване на PISA 41% от учениците в България са под критичния праг на постижения в областта на четивната грамотност, което означава, че те не могат да прочетат и разберат материали от всекидневието – листовка на лекарства или електроуред, бланки за документи, обява за работа или жилище и т.н. (ЦКОКУО, 2011).
Функционално неграмотни ученици наричаме тези, които са на или под първо Б равнище в рамката на постиженията на PISA и са неспособни да „намират ясно посочена информация в кратък, несложен текст с познат стил и съдържание … правят просто изводи, като определят причинна връзка между информация, представена в две последователни изречения. Обикновено във формулировката на въпроса, а и в самия текст се съдържат елементи, които допълнително улесняват задачата на читателя, като необходимата информация е повторена няколко пъти или са добавени изображения или познати символи, обясняващи и илюстриращи съдържанието на текста.” (Петрова, 2010)
Защо четивната грамотност е важна за нашите ученици?
Писането и четенето са важни за успешното включване на съвременния човек във всички сфери на професионалния и личен живот. В училище нивото на четене и писане са тясно свързани с мотивацията на учениците. Ниско или нулево ниво често води до липса на интерес, невъзможност да се следва ходът на преподаването, разсейване, неучастие в учебния процес. Когато учениците не разбират прочетеното, затрудняват се с непознати думи и терминология или губят смисъла на текста заради това, че не четат гладко, за учителя е трудно да задържи интереса им. Ето защо, независимо от преподавания предмет, нивото на четивна грамотност неминуемо оказва влияние върху атмосферата в класната стая и възможностите за напредък на учениците и трябва да се развива паралелно с конкретното предметно знание.
