От агресия и лоша дисциплина до уважение и нагласа за развитие

Как един учител може да направи голяма промяна. Един новоназначен учител попада в класна стая с 16 второкласници, всички от които с различен от българския майчин език. Първи впечатления за работната атмосфера: липса на култура на учене, неспазване на правилата, лоша дисциплина и агресия. Децата лесно се разсейват, нямат мотивация за учене и изключително се затрудняват с българския език… Младият учител има грубо казано три варианта – да се откаже от преподаването, да се примири със ситуацията или да се бори за промяна.

Пред този избор в началото на учебната 2022/2023 г. е изправена Мария Николчева, участник в програмата “Нов път в преподаването” на фондация “Заедно в час”, когато е назначена в ОУ “Кочо Честеменски” – с. Динката, община Лесичково. Тя избира пътя на промяната и нейната стратегия се оказва изключително успешна. По този път Мария е подкрепяна и насърчавана от своя координатор Гергана Чолакова. Повече за това прочетете в настоящата статия!

ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА

Име на практиката: Успяваме бавно и славно, защото заедно можем много

Цели:

• Умения за самоконтрол на импулсивното поведение – намаляване на агресията;
• Умения за саморефлексия;
• Формиране на нагласа за развитие.

Подходяща е за: ученици от начален етап

Прилага се:  Във всички часове

Необходими материали: 

• буркан и бобчета;
• светофар на поведението с три цвята (зелено, жълто, червено) и щипки с имената на децата;
• стикери с емотикони;
• различни табла.

ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА

Г-жа Николчева използва няколко нови за второкласниците инструменти и дейности:

1. Светофар на поведението – инструмент за поддържане на работната атмосфера по време на часовете. Всяко едно дете започва “на зелено”, като целта е да завърши със същия цвят. Ако по време на часа се разсейва, не работи или нарушава правилата, се мести на жълто, като при коригиране на поведението си, отново се връща на зелено. Всеки ученик, който завърши часа на зелен цвят, получава бобче за Буркана (вж. точка 2). Отговорникът за буркана напомня на учителя да раздаде бобчета в края на часа. 
2. Буркан с боб – голям празен буркан, който в продължение на деня се пълни с бобчетата за добра работа по време на час. Когато  бурканът се напълни до горе, класът получава подарък – приятно време, прекарано заедно. Пикник навън, разходка сред природата или филм и пуканки – учениците гласуват и избират наградата си.
3. Споделяне в наачалото на новата седмица – в понеделник г-жа Николчева отделя време за разговор – всеки ученицик трябва да сподели с няколко изречения как се чувства, какво му се е случило през уикенда, какво е прочел. Учителката обяснява защо държи на тази дейност: “Наистина ме интересува те как са прекарали [почивните дни]. Като говорят, те се учат да формулират пълни и правилни изречения, обогатяват речника си”.
4. Петъчни рефлексии – всеки петък учениците получават емотикони за поведението си през седмицата, като всеки стикер се залепва на Таблото на успеха срещу името на съответното дете. Да помогнеш на другарче и да демонстрираш уважение се поощрява с позитивни емотикони. Когато някой има неприемливо поведение, получава емотикон, който му напомня, че трябва да се промени. Г-жа Николчева споделя: “Винаги се насърчаваме “Опитай пак, можеш!”.
5. Ученик и ученичка на седмицата – символични титли, с които учителката поощрява децата, показали най-голям напредък през седмицата или отличили се с постъпки за пример. Първоначално изявените ученици са били опрделяни от нея, а в последствие процесът се демократизира – всички деца гласуват, като пишат своя избор и поставят листчето в кутия. Учителят кани всяко дете да аргументира избора си. Ученикът и ученичката на седмицата избират песните за детската дискотека в края на седмицата. 
6. Хитринки за самостоятелна работа – когато трябва да се решават задачи, учениците първо четат условията самостоятелно. След това поне двама обясняват какво са разбрали и при необходимост се дава допълнителна инструкция. По време на часовете учениците на г-жа Николчева често слушат музика за концентрация, особено когато имат математика. При по-творческите дейности задължително се слуша музика за настроение и за усъвършенстване на езика. Учителката се старае децата да чуват позитивни послания и да слушат българска реч постоянно, дори докато рисуват.
7. Табла в класната стая – върху стените на класната стая за залепени най-различни постери с послания, рисунки и табла. Те често влизат в употреба: “Имам ученик, който често плаче при най-малкия неуспех. Той вече гледа в таблото “Не се отказвам, защото мога!”, и аз го карам да си казва: “Няма да се разстройвам, аз продължавам“, разказва учителката. Таблото на рождениците е любимо на целия клас, защото на празника си всеки рожденик получава от г-жа Николчева подарък – книжка.
8. Малки награди и подаръци – децата бързат, за да не закъсняват за час, защото получават рисунка на емотикон на ръката. Ако идват навреме, имат правото да пишат и рисуват на дъската по време на междучасието. 
9. Кът за четене – за да стимулира развитието на речта, г-жа Николчева дава на децата възможност да си вземат книжки за вкъщи. Но изисква от тях да ѝ разкажат какво са прочели, когато ги връщат. 

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ

“Аз съм убедена в потенциала на децата и децата са удовлетворени от това, което постигат”, казва учителката в отговора на въпроса защо прави всичко това. Няколко месеца по-късно тя вдъхновено разказва за промяната в нейните второкласници: “Практиката ги стимулира да работят със стремеж и желание, в духа на нашите правила. Ние успяваме и крачим по стълбицата на успеха. Ежедневно децата се подсещат, че могат и няма да се откажат”. Благодарение на целенасочената и постоянна работа, учителката често може да чуе от някой ученик: “Продължавам, почти съм горе”, докато гледа към таблото със стъпалата на успеха.

Децата владеят по-добре емоциите си, не се бият, умеят да премислят. Мария споделя пример, който я мотивира да продължава да прилага своята система от правила, дейности и поощрения: “Имам две ученички, сестри, от многодетно семейство. Знаят малко български език. Поведението им е проблемно, не искаха да седнат на чина. В момента учим буквите, научиха се да пишат собствените си имена, научиха някои думи. Научиха се да се извиняват. Те правеха, каквото си искат, но вече се самокоригират. Търсят одобрението на учителя, а аз им казвам, че винаги са се справили, щом се стараят”.

ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ

За да изградим у децата положителна нагласа към себе си и вяра в собствените способности, трябва много да внимаваме с думите: “Да избягваме пряката критики, която наранява крехката детска психика.”, съветва младата учителка. От друга страна, учителят не трябва да пропуска да даде обективна обратна връзка за поведението на учениците. Г-жа Николчева не крие емоциите, които изпитва, и понякога може да я чуем да казва: “Вие много ме натъжихте…” или: “Как би се почувствал, ако някой се държи така с теб или с твой любим човек?”.

Хората, които работят в училище, трябва да бъдат вдъхновени, за да вдъхновяват. Да се усмихват и да са позитивни, за да получават същото и от учениците. “Изключвайте всичко, бъдете само с децата”, съветва младата учителка.

Тя се стреми да поддържа добри отношения и с родителите на своите второкласници, а те я подкрепят, защото усещат, че децата им са важни за нея. 

Практиката е селектирана в инициативата ”Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.

Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.