Днес споделяме с вас текстове на ученици. Ще можете да се докоснете до размисли, интересни идеи и да се вдъхновите от младежите, които имат да ни разкажат много. Прочетете есето на Персиян Цветков, който ни споделя погледа си към литературата, четенето и как то може да бъде стойностно за всеки един от нас.
“Казвам се Персиян Цветков и съм ученик в 11. клас в Американския колеж в София. Имам интереси в сферата на природните науки – биология, химия, физика – както и в хуманитарните науки като философия, литература и психология. Мечтая да стана молекулярен биолог с дълбоки познания за либералните изкуства и науки или писател.”, споделя ни Персиян за себе си.
За някои литературата е най-скучното нещо на света. Има хора, които като ги попиташ коя им е любимата книга или пък какво четат напоследък ще ти се изсмеят в лицето, при това напълно искрено. Обаче има и хора, за които литературата, във всяка една нейна форма, е източник на забавление и развлечение, а и дори нещо с много повече стойност от това. Аз съм от вторите и целя да покажа защо и как литературата би помогнала на първите, как би променила начина им на живот и то за по-добро.
От практична перспектива, литературата е инструмент. Инструмент за личностно развитие, обогатяващ ни по редица начини. Четенето, било то на книги, поезия, или драматургия, като цяло всеки вид текст, може да разшири кръгозора ни, да развие интелигентността ни на емоционално ниво и да подобри така важните за израстващите хора, а и по принцип, комуникационни умения.
Човек да е отворен към нови идеи и да не е прекалено тясно обвързан със своите виждания и традиции е тенденция, която може да бъде забелязана все повече и повече, което радва мислещите за развитие. Това не означава всички да станем безпринципни и безхарактерни, а точно обратното – да обогатим принципите, начина на мислене и действие. Чрез активното четене и разсъждение всеки човек е способен да разшири своето разбиране за света и да се запознае с различни култури и времена, едновременно развивайки критично мислене и емпатия.
Когато можеш да видиш повече гледни точки и да имаш умението не само да ги чуваш, което, разбира се, е първата стъпка, а и да ги разбираш, то тогава този, който преди ти се е струвал като най-големия злодей, може да ти стане близък приятел.
Емпатията и критичното мислене вървят ръка за ръка и са толкова полезни за човек, че е направо чудно как литературата толкова бързо ни помага да ги открием и развием. Хора живеят цял живот без да могат да си обяснят и да решат проблеми, защото не могат да видят другата страна, докато хората, които четат постоянно преоткриват нови светове и сякаш живеят множество от тези животи. Точно затова за много нови читатели литературата е толкова пристрастяваща – направо е стряскащо колко бързо вижданията за света се изменят.
Да не говорим за това, че да познаваме написаното преди нас в историята е до известна степен и отговорност на всеки, защото ако не четем, то как е възможно да се замислим за съвременните проблеми и начините, по които обществото се променя, без да повтаряме грешките от миналото.
Много хора не знаят за емоционалната интелигентност, но пък повечето знаят и все пак има много, които не я определят като важна и стойностна. Говорил съм много пъти с интелигентни хора – математици, физици и така нататък, които просто пренебрегват емоционалната интелигентност. “За какво ми е това, стига си се вглъбявал в нещата” е нещо, което чувам прекалено често и не смятам за хубаво.
Четенето на произведения с дълбоки характери и сложни емоционални сюжети ни помага да разберем мотивите на другите и да се поставим в тяхното положение. Всеки човек иска да има здрави и хармонични взаимоотношения с другите, ако знае какво е полезно за него, но как да постигне това е въпрос, на който малцина имат отговор. Въпросът определено е сложен и няма точно решение, но чрез литературата чувството ни за съчувствие се развива, а някъде там се намира отговора – в това, което ни прави хора.
Разбирането на нуждите на другите и възможността да пренебрегнем собственото си Аз в името на някой друг е едновременно първата стъпка към изграждането на индивида и това, което е запазило човешката цивилизация през цялото това време.
Литературата също така обогатява речника ни и развива способността ни да организираме мислите си ясно и логично, което е полезно във всяка форма на комуникация. Работата в екип, която се крепи на разбирателство и комуникация е това, което е помогнало на първите хора да оцелеят в жестокия примитивен свят, това което ни е съхранило и разграничило от животните. Ако се замислите, думите имат толкова много сила, а видни примери за това са случаите, когато съжаляваме за нещо, което не сме казали, или пък се чувстваме гузно за нещо, което сме казали.
Не е нужно да следваме определен шаблон, за да приложим литературата в ежедневието си. Самото четене на всеки вид текст ни обогатява. Не е необходимо да посвещаваме цели часове на четенето, въпреки че с времето читателите започват да искат това. Дори 30 минути отделени на ден могат да направят съществена разлика в животите ни. Освен това, споделянето на мнения, впечатления и размисли за прочетеното с приятели може допълнително да развие нашето разбиране за света. Може да се досетите колко полезно е кръга ни от хора да се състои от множество читатели.
Литературата не винаги е била така любима на мен, но след като намерих човек, който ми показа силата ѝ, започнах да виждам всичко различно. Преди да започна да чета от интерес си мислех, че книгите са загуба на време, защото разкриват светове, които мога и без това да открия във филмите, например. Разбрах обаче, че да прочетеш сам една книга и да си я обясниш чрез своето въображение е много обогатяващо и различно от това пасивно да гледаш един филм, който пресъздава дадена история през мисълта на един или няколко други човека. У мен се създаде една любов към ученето на всякакви предмети, както от точните науки, така и от хуманитарните, а с времето любовта се превърна и в изгаряща страст и чувство за отговорност към обществото и света като цяло.
Смятам, че всеки е способен да промени света по някакъв начин и че за живия най-ценното е това, че цял живот се опитва да допринесе към развитието, изграждайки си сам смисъл, докато най-ценното за мъртвия е точно това, което е оставил след себе си. Надявам се, че ще успея да развия тази любов към литературата у всеки читател на този текст, както при мен успяха, защото по този начин наистина се създават по-качествени хора. Осъзнавам парадокса в това, че хората, които по принцип не четат най-вероятно няма да тръгнат да четат точно този текст, но истината е, че всяко усилие в правилната посока има смисъл.
Прочетете още ученически текстове в категорията “Гласът на ученика”.
