„Проверете дали всички тематични разпределения са качени.“
„Има ли попълнени протоколи?“
„Минали ли са наблюденията по график?“
Подобни разговори са част от ежедневието в почти всяко училище. Контролната дейност преминава през справки, отчети, графици, проверки и проследяване на десетки административни задачи. Понякога документацията започва да заема повече място от самия учебен процес.
Това личи най-силно в училища, в които резултатите на учениците започват да спадат, едни и същи организационни проблеми се повтарят, анализите остават само в папките, а наблюденията на учебни часове се възприемат като поредната формална проверка. Голяма част от работата преминава през администрация, срокове и проследяване на дейности, докато проблемите в организацията и учебния процес продължават да се натрупват.
Контролът все по-често се свързва с отчетност, вместо с реално проследяване на процесите в училище. Начинът, по който ръководният екип организира наблюдението, анализа и контролната дейност, има пряко отношение към работата на учителите, училищния климат и качеството на образованието.
В тази статия ще разгледаме:
- защо контролната дейност често губи връзка с качеството на образованието;
- кои са най-честите управленски грешки;
- как директорите и заместник-директорите могат да организират по-ефективно своята контролна дейност;
- как контролната дейност влияе върху работата на учителите и резултатите на учениците;
- какви практически подходи помагат за по-добра организация и по-устойчиви процеси в училище.
Когато контролът започне да се върти около документацията
След педагогически съвет директорът остава още почти час затворен в кабинета си. Подготвя заповед, преглежда документи за предстояща проверка и пише становище по постъпил сигнал от родител. Телефонът звъни постоянно, в електронната поща пристигат нови писма, а трябва да се вземе решение и за заместване на отсъстващ учител.
По същото време заместник-директорът обикаля между кабинетите. Събира протоколите от комисиите, проверява дали анализите са качени в споделената папка, изпраща справка за отсъствията и подготвя обобщен отчет за резултатите от входното ниво. Пред вратата чака класен ръководител заради конфликт между родители, а учител по математика търси разговор за сериозни затруднения в седми и десети клас.
В определени периоди от учебната година голяма част от работата на ръководния екип преминава между срокове, справки, отчети, текущи проверки и административни задачи. Разговорите за случващото се в класните стаи често остават за края на деня, когато вече няма време за тях.
След анализите на резултатите се изготвят подробни отчети, обсъждат се дефицити и се записват мерки. На следващ педагогически съвет отново се коментират ниска мотивация, пропуски в знанията, затруднения при работа с текст и пасивност в часовете. Част от мерките присъстват почти в същия вид и в предходни анализи. Документите са подготвени, сроковете са спазени, но в ежедневната работа на училището често се променя много по-малко, отколкото показват отчетите.
При наблюденията на учебни часове проблемът също се вижда ясно. Учителят знае, че предстои посещение по график. Подготвя урока, учениците са предупредени, протоколът се попълва внимателно, записват се препоръки. След няколко дни вниманието вече е насочено към следващите справки, срокове и текущи задачи. Разговор за реалните трудности в работата често изобщо не остава време да се проведе.
Най-важните въпроси остават на заден план. Какво реално се случва в класната стая? Къде започват проблемите? Защо част от мерките не дават резултат? От каква подкрепа имат нужда учителите?
Тогава контролната дейност започва да се свързва основно с документация, срокове и отчетност, а ръководният екип все по-трудно успява да вижда реалната картина на процесите в училище.
Контролната дейност трудно може да бъде ефективна, когато учителите я възприемат единствено като проверка и оценяване на работата им. Освен контролна, наблюденията на учебни часове и последващите разговори имат и важна подкрепяща функция – чрез тях ръководството може да обсъжда затрудненията в работата, да дава професионална обратна връзка и да търси заедно с учителите практически решения за подобряване на работата в класната стая.
Когато ръководството започне да вижда проблемите твърде късно
В началото сигналите изглеждат малки. В един клас отсъствията леко се увеличават. Няколко ученици започват да закъсняват редовно, домашните работи се предават все по-рядко, а класният ръководител няколко пъти споменава, че атмосферата в класа се променя. Темата остава за следващ разговор, защото трябва да се подготви справка, да се приключи отчет и да се организира поредната текуща проверка.
Няколко месеца по-късно вече има сигнал от родител, напрежение между учениците и сериозен спад в резултатите. Учителите започват да работят трудно с класа, а ръководството търси причината за ситуацията чрез разговори, проверки и наблюдения.
Всъщност първите сигнали рядко остават незабелязани. Учителите обикновено усещат промяната още в атмосферата в часа, в поведението на учениците и в ежедневните разговори помежду си. По-неопитните учители често търсят разговор и обратна връзка още в началото – споделят затруднения с дисциплината, организацията на часа или мотивацията на учениците.
Младите учители най-често търсят разговор и обратна връзка още в началото на работата си. Споделят, че срещат затруднения с дисциплината, организацията на часа или мотивацията на учениците. Когато тези разговори постоянно остават „за по-късно“, част от учителите постепенно спират да споделят трудностите си. Вместо професионален разговор започва да се търси начин проблемът просто да не стане видим.
Напрежението постепенно започва да се усеща в цялото училище. Част от трудностите се обсъждат едва когато са довели до сериозно напрежение, конфликт или рязък спад в резултатите. Ръководството реагира на вече възникнали ситуации, вместо да разпознава процесите навреме.
Когато контролът започне да помага на учебния процес
При наблюдение на учебен час по математика в седми клас директорът разговаря с учителя за резултатите на учениците. При последната контролна работа голяма част от слабите оценки идват от едни и същи задачи. Част от учениците се затрудняват още при работа с дроби, други трудно разбират условието на задачите и губят време още в началото на контролното. Учителят споделя, че проблемите не са от последните уроци и част от пропуските се повтарят още от предходни години.
Анализът на резултатите не приключва с документацията. През следващите седмици директорът извършва последващ контрол, отново посещава часовете и разговаря с учителя за работата на учениците с най-сериозни затруднения. При част от учениците се наблюдава по-активно участие в часа, а при други продължават затрудненията при самостоятелната работа.
В констативния протокол от наблюдавания урок директорът дава предписание с препоръка за установяване на пропуските по учебното съдържание при учениците и сформиране на група за допълнително обучение по математика. След установяване на затрудненията се организира процедура за предоставяне на обща подкрепа за личностно развитие на учениците. В рамките на тази процедура в част от случаите това може да бъде допълнително обучение, но в други случаи са необходими различни подходи, темпо на работа, адаптиране на задачите, проследяване на напредъка и координация между педагогическите специалисти. При извършения последващ контрол директорът установява при кои теми учениците започват да се справят по-уверено и къде затрудненията продължават да създават проблеми в работата по време на часа.
В друг случай директорът проследява работата с девети клас, в който през последните месеци започват по-чести конфликти между учениците. Появяват се повече отсъствия, напрежение в междучасията и сигнали от родители. Част от конфликтите започват да се пренасят и в часовете, а при някои учебни часове все по-трудно се поддържа спокойна работна атмосфера.
След проведен разговор с класния ръководител и учителите директорът възлага проследяване на отсъствията, разговори с родители и наблюдение на часовете, в които напрежението се проявява най-често. При последващите наблюдения се установява, че част от конфликтите възникват основно при работа в групи и в часовете в края на учебния ден. В резултат на това учителите променят организацията на работа чрез по-малки групи, предварително разпределени роли на учениците и по-ясни правила за съвместна работа, което постепенно води до по-спокойна атмосфера и по-добра организация в класната стая.
Когато ръководството започне да проследява повече дейности, отколкото резултати
През учебната година през директора и заместник-директорите преминават десетки различни проверки и дейности — наблюдения на учебни часове, анализи на резултатите, проследяване на отсъствията, работа с ученици със СОП, проверки на документацията, организация на НВО и ДЗИ, работа по национални програми, графици, дежурства, консултации, училищни комисии и текуща административна документация.
В определени периоди част от задачите се натрупват едновременно: приключване на учебен срок, проверки на електронните дневници, анализи на резултатите, подготовка на справки, работа по сигнали от родители, отсъствия на учители, организация на замествания и текущи проверки започват да преминават паралелно в рамките на един и същи ден.
Това най-често се усеща при последващия контрол. След наблюдение на учебен час се дават препоръки, поставят се срокове и се планират мерки. Междувременно започват нови проверки, подготвят се справки, организират се изпити и текущи административни дейности. Няколко седмици по-късно ръководството вече е насочило вниманието си към следващите задачи, а част от поставените мерки остават само в документацията.
Сходна ситуация се вижда и при анализите на резултатите. На педагогически съвет се обсъждат затрудненията на учениците, записват се мерки и се планира допълнителна работа. След време част от същите проблеми отново присъстват в следващите анализи — ниски резултати, слаба активност в часовете, затруднения при работа с текст и пропуски в базови знания.
Голямата част от вниманието постепенно се насочва към това дали дейностите са отчетени в срок, вместо какво реално се променя в учебния процес. Документацията остава подредена, проверките се извършват, но част от проблемите в училището продължават да се повтарят в следващите наблюдения, анализи и педагогически съвети.
Анализът има реален ефект, когато не остава само на ниво констатации. Освен резултатите е важно ръководството да търси причините за възникналите затруднения, да обсъжда с учителите какво влияе върху работата в класната стая и да планира конкретни промени в организацията и обучението. Ефективността на анализа се вижда тогава, когато след определен период ръководството проследява кои мерки дават резултат, какво не е проработило и каква допълнителна подкрепа е необходима.
Как изглежда по-ефективната контролна дейност
Ролята на директора е да разпредели контролната дейност така, че наблюденията, проверките и последващият контрол да не се натрупват само в определени периоди от учебната година. Когато голяма част от наблюденията на учебни часове, анализите и проверките се извършват в кратки срокове, ръководството трудно проследява какво реално се случва след дадените препоръки и предписания.
При наблюдение на учебен час по български език в пети клас директорът установява, че част от учениците трудно работят с текст и избягват да участват при задачи за четене с разбиране. След разговора с учителя в констативния протокол е дадена препоръка за включване на повече кратки практически задачи за развиване на четивната грамотност и проследяване на учениците с най-сериозни затруднения.
В констативния протокол е важно да се описват конкретни ситуации, реакции на учениците, използвани методи на работа и затруднения, наблюдавани по време на часа. Полезни насоки за наблюдение на учебен час и даване на обратна връзка могат да бъдат намерени в статията Полезни съвети за наблюдение на учебен час.
При други ученици затрудненията продължават и класният ръководител провежда разговори с родителите за непредадени домашни работи и липса на подготовка за часа.
В началото на втория учебен срок заместник-директорът установява рязко увеличаване на отсъствията в последните учебни часове в шести и седми клас. При проверката става ясно, че част от учениците напускат училище още след обяд, а при някои вече има натрупани пропуски по няколко предмета. За част от учениците се предприема процедура за осигуряване на обща подкрепа за личностно развитие, включваща допълнително обучение по учебни предмети. За други ученици може да има посещение на адрес, родителски срещи на открито, работа с образователния медиатор, координатор по чл. 7, осигуряване подкрепа на семейството, работа с Агенцията за социално подпомагане. Класните ръководители подават информация за нови отсъствия и промени в поведението на учениците, ако има такива.
Контролната дейност трудно води до промяна, когато приключва само с протокол, анализ или отчет. Последващият контрол показва дали поставените мерки променят работата в учебните часове и участието на учениците в учебния процес.
Защо контролната дейност има отношение към качеството на образованието
Качеството на образованието трудно може да се подобрява, когато ръководството вижда проблемите едва след сигнал от родител, сериозен конфликт в клас или рязък спад в резултатите. Контролната дейност има реален ефект тогава, когато наблюденията, анализите и последващият контрол помагат проблемите да бъдат установени по-рано — още в работата в учебните часове, в поведението на учениците и в затрудненията, които учителите срещат в ежедневната си работа.
Проверки, анализи и наблюдения се извършват във всяко училище. Разликата идва от това дали след тях ръководството успява да проследи какво реално се променя в работата на учителите, в участието на учениците и в организацията на учебния процес.
Заключение
Контролната дейност е пряко свързана с организацията на учебния процес, работата на учителите и резултатите на учениците. Наблюденията на учебни часове, анализите, последващият контрол и проследяването на поставените мерки дават на ръководството по-ясна представа за проблемите в работата на училището, необходимата подкрепа за учителите и затрудненията, които започват да влияят върху обучението на учениците.
Когато контролът остане само на ниво документация, част от проблемите продължават да се повтарят независимо от извършените проверки и анализи. Реалната промяна в работата на училището се вижда тогава, когато ръководството проследява какво се случва след поставените мерки и как те влияят върху работата в учебните часове, организацията на обучението и резултатите на учениците.
Ако темата Ви е полезна и искате да развивате умения, свързани с управлението на учебния процес, организацията на контролната дейност и работата на ръководния екип, можете да разгледате обученията в направление „Училищно и лидерско развитие“ на Prepodavame.bg – Каталог с обучения.
Към статията са включени и практически казуси, разработени по реални ситуации от училищната практика. Те поставят директори и заместник-директори в ситуации, свързани с последващ контрол, наблюдение на учебни часове, работа с ученици с натрупани пропуски, отсъствия и организация на мерки за подкрепа.
Включени казуси:
- Казус 1: „Последващ контрол след наблюдение на учебен час и ниски резултати по математика“
- Казус 2: „Отсъствия в края на учебния ден и работа с ученици в риск“
- Казус 3: „Контролна дейност, административно натоварване и неизпълнени мерки“
Казусите могат да бъдат използвани при вътрешноучилищни обучения, работа на управленски екипи, методически срещи и обсъждания с педагогически специалисти.
Източници
- Министерство на образованието и науката. (2015). Закон за предучилищното и училищното образование. София, България: МОН.
https://www.mon.bg/ - Министерство на образованието и науката. (2016). Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. София, България: МОН.
https://www.mon.bg/ - Министерство на образованието и науката. (2019). Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. София, България: МОН.
https://www.mon.bg/ - Министерство на образованието и науката. (2017). Наредба за приобщаващото образование. София, България: МОН.
https://www.mon.bg/
