Статията въвежда темата за необходимостта и смисъла от гражданското образование. В следващите статии от поредицата очаквайте разнообразни и практични насоки за развиване на гражданска активност, които да приложите в училище.
Възникване на гражданското образование у нас
Идеята за необходимостта от гражданско образование в българското училище има своите корени още преди Освобождението на България и Христо Ботев е сред първите застъпници на тази идея. През 1873 г. той пише във в. Независимост:
„Наместо всякакви врачувания, раздумвания и рецепти, …те трябва да се погрижат за политическата хигиена на своя народ. Какво образование ще дадете на онзи народ, който няма и не може да има такива училища, из които излизат човеци, а не автомати?… Ние сме длъжни да помогнем на своя нещастен народ, то по-напред от всичко трябва да се погрижим за неговата политическа свобода“ (3).
След извоюваната национална свобода първите учебници по гражданско учение у нас заимстват опита от „французките средни учебни заведения“. В увода към един от тези учебници целите за изучаване на предмета са представени така:
„Нашето отечество България е страна със свободни и демократични учреждения, страна, в която народът е върховен господар на съдбините си. Колкото повече човек познава държавната уредба на своето отечество и неговите свободни и демократични институти, толкова повече той ще умее да ги цени…, да ги запази и подобри, толкова повече, ще обича отечеството си… и толкова по-добър гражданин ще бъде, и толкова по-добре ще може да изпълни най-висшата нравствена цел на човешкия живот – да работи за културното развитие и преуспяване на своя народ, а заедно с това и на целия човешки род (правописът е променен спрямо сегашната езикова норма) (2).
Необходимост от гражданско образование днес
Столетие по-късно обществото ни отново е обсебено от „врачувания и раздумвания“, които днес са дори по-интензивни, защото са в онлайн формат, но обикновено ги наричаме фалшиви новини. Отново има остра нужда от активни граждани със сериозно отношение към света, които да познават и да спазват законите в страната, да отстояват правото на живот в условия на свободно и демократично управление и с действията си да допринасят за по-добро развитие не само на себе си и държавата си, но и на целия свят – локално, виртуално и глобално.
След повече от 70 години отсъствие от училище през 2020/2021 учебна година предметът гражданско образование отново става част от задължителната програма за учениците от XI и XII клас, за да подготви “младия човек за социална реализация чрез познаването, владеенето и защитата на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество“ (1).
Oт гражданско образование към глобално гражданство
Основната разлика в идеите за изучаване на гражданско образование от преди сто години и днес е необходимостта младите хора да бъдат не само добри граждани на своята страна, но и добри граждани на света. Новата концепция има отношение към глобалната реалност и анализира критично противоречията между различните аспекти на глобалното гражданство като местна, национална и глобална идентичност, ценности и право, корпоративно и екологично гражданство, активно и виртуално гражданство и др.
През 2012 г. ЮНЕСКО препоръчва „насърчаване на глобалното гражданство“, като: „образованието… поеме централната си роля в подпомагането на хората да изграждат по-справедливи, мирни, толерантни и приобщаващи общества. С идеята то да даде на хората разбирането, уменията и ценностите, от които имат нужда, за да си сътрудничат за разрешаване на взаимосвързаните предизвикателства на 21-ви век” (4).
Умения, свързани с гражданското образование
Гражданското образование от последните десетилетия и неговото развитие в посока на глобалното гражданство акцентира и върху развиването на глобална компетентност чрез: комуникационни умения, умения за работа в екип, критическо мислене, гражданска активност и др. Затова в часовете би трябвало тези умения да се упражняват чрез различни дейности като: участие в дебати, изготвяне на публична реч по конкретна тема, проверка и оценка на достоверността на дадена информация, решаване на казуси, търсене и решаване на проблеми и организиране на инициативи за подобряване на света около нас.
За да прилагат адекватно уменията си, учениците имат нужда и от широки познания за правата и задълженията на съвременния гражданин на България и света, а именно правата и задълженията като служител, данъкоплатец, участник в общински, парламентарни и президентски избори, виртуален гражданин, толерантен гражданин и от критичен анализ на важни събития и процеси от историята на България и света през последните 30 години.
Но може би най-важното е да има учители, които да разчупят стереотипа на “Не ми пука” и да покажат на учениците си колко е важно да се ангажират със сериозните теми на деня, да се учат от грешките – своите собствени и тези на поколенията преди нас и да вярват, че и локално, и глобално промяната към един по-добър свят зависи от всеки от нас.
Използвана литература:
- Министерство на образованието и науката (МОН). 2018. Заповед № РД09-1655/ 16.08.2018 г. За утвърждаване на Учебна програма по учебния предмет гражданско образование за ХI клас (Приложение № 17) и Учебна програма по учебния предмет гражданско образование за ХII клас (Приложение № 18)
- Рачев, Б. 1938. Гражданско учение.
- Чакъров, Н. 1963. Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. София, Наука и изкуство.
- Tawil, S. 2013. Education for ‘Global Citizenship’: A framework for discussion. UNESCO Education Research and Foresight, Paris.
