В страната съществуват 2337 училища за учебната 2022/2023 година, но всъщност разнообразието от имена, с които те са именувани не е особено голямо. Очаквано преобладават патрони от Българското възраждане. Причините за това най-вероятно са обвързани с историческия развой на училищното дело в страната. Новобългарското светско училище води началото си от основаното в Габрово училище от Васил Априлов. Почти 200 години по-късно това дело обаче не осигурява място в топ 10 имена, използвани за именуване на българските училища. Кои са най-избираните имена?
№ 10 – Петър Берон (43 училища)
Доктор Петър Берон е пример за многостранно развита възрожденска личност – с интереси в областта на природните науки и медицината, но и с опит в търговията, видният котленец успява да натрупа състояние, което след смъртта му се използва за подпомагане на българското просветно дело. „Рибният буквар“ е най-разпознаваемото му дело. Това е първият български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г. Учебникът съдържа разнообразни материали от различни науки и илюстрации.
№ 9 – Св. Паисий Хилендарски (48 училища)
Хилендарският монах, чието произведение „История славянобългарска“ се смята за начало на Възраждането, присъства в класацията за най-предпочитани имена на училища на две позиции в топ 10. Под номер 9 откриваме 48 училища, използващи формата „Св. Паисий Хилендарски“, а под № 5 – 80 училища, именувани „Отец Паисий“. Въпреки своя безспорен принос в исторически план, Паисий бива канонизиран от Българската православна църква едва през 1962 г., което обяснява и разликата в имената на училищата.
№8 – Иван Вазов (58 училища)
На патриарха на българската литература са кръстени 58 образователни заведения в страната. Освен с богато и разнообразно творчество, отразяващо две епохи в развитието на родната ни литература, Вазов е дал своя принос за образованието в страната и като министър на просвещението в периода 1897-1899 г. Днес негови произведения се изучават в часовете по литература от първи до дванадесети клас.
№7 – Христо Смирненски (66 училища)
Христо Измирлиев, както е рожденото му име, живее едва 24 години, но оставя богато творчество – от хумористични стихове до тежки социални текстове, които впечатляват със своята поетика и емпатия към света на бедните и онеправданите. Смирненски е създател и на винаги актуалния текст „Приказка за стълбата“, който представя промяната на светогледа на човек, доближаващ се до властта.
№ 6 – Никола Вапцаров – (78 училища)
Авторът на „Моторни песни“ е най-„младият“ патрон, намерил своето място сред десетката на личностите, на които се кръщават училища в страната – починал е преди точно 80 години. Също както Смирненски, и Вапцаров умира млад – едва на 32 години. Макар приживе да публикува в различни периодични списания и да създава разнообразни по жанр и тема произведения, творчеството му добива популярност едва след смъртта му.
№5 – Отец Паисий (80 училища)
Виж. № 9
№4 – Св. Климент Охридски (81 училища)
Св. Климент Охридски е ученик на братята Кирил и Методий и основател на една от важните старобългарски книжовни школи. Не само превежда богослужебни текстове, но и създава оригинални произведения. Позицията му на учител и просветител е предопределил избора му за патрон и на най-стария университет в България – Софийският университет.
№ 3 – Васил Левски (168 училища)
Апостолът на свободата заема важно място в съзнанието на българите. Той е един от най-дейните възрожденци, впечатляващ с реализирането на собствените си записани в небезизвестното тефтерче мисли „Дела трябват, а не думи“. Захвърлил ограничението на религиозната служба, младият карловец създава мрежа от революционни комитети, които дават силен тласък на реализирането на идеите за въстание.
№ 2 – Кирил и Методий (269 училища)
Светите братя, които създават първата славянска азбука, заслужено заемат второ място в класацията на най-често използвани имена на български училища. Живели през 9. век, животът и делото им остават обгърнати от несигурност и предположения, но отпечатъкът на делото им остава ярък и в съвремието.
№ 1 – Христо Ботев (276 училища)
Христо Ботев съчетава образите на пламенен поет и смел революционер. Баща му пък е учител в гр. Калофер. Ботев е една от най-ярките фигури в българската история и култура и заслужено заема първа позиция в класацията.
В исторически план училищата с дълга история са претърпели поне една-две смени на имената си, защото тези имена отразяват и промените в обществено-политическия живот. Съществуват и множество уникални имена на училища, които съхраняват местната памет в различни краища на страната. Разгледайте добрите практики на много от тях в рубриката на сайта ни.
Идея за проектно базиран урок по темата за българските възрожденци прочетете в практиката „Личности на Българското възраждане, представени чрез My maps“.
