Тази практика беше споделена от Лилия Въжарова, учител в Софийската математическа гимназия “Паисий Хилендарски”.
Според Лилия Въжарова някои от причините за интегрирането на игровизацията в часовете по науки са липсата на мотивация от страна на учениците, както и затрудненията, които те срещат в усвояването на учебния материал. Провокирани от предимствата на играта в учебния процес, учителката, заедно с ръководството на училището, вземат решение за въвеждане на игровия метод в часовете по науки.
Лилия Въжарова споделя, че още в първите часове от учебната година се инициира проверка на входно равнище под формата на комикс-тест. Лего моделирането също успешно се интегрира в обучението по природни науки. За г-жа Въжарова лего-моделирането представлява не просто конструктор, а цял един свят от възможности. В тези часове “учениците имаха за задача да моделират съзвездие или изкуствен спътник. Резултатите бяха не само по-задълбочено проучване на темата, но и засилен интерес от страна на учениците”.
В шести клас методът се прилага по тема „Лост и макара”. Чрез лего-моделиране учениците сами конструират прости механизми и изследват тяхното действие.
Друго приложение е и ESCAPE ROOM в класната стая, при което учениците трябва да решат дадена загадка. Загадката е обвързана с учебния материал и играта е особено подходяща в уроците за обобщение.
Настоящата практика е свързана с лего-моделирането в часовете по Човекът и природата в пети клас по темите, касаещи Космоса.
ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА:
Име на практиката: Космически изследвания чрез лего-моделиране
Подходяща е за: ученици от 5. клас
Необходими материали: Интернет или енциклопедии, съдържащи информация по темата, лего-конструктори
Цели на практиката:
Практиката има за цел да стимулира учениците да научат повече за изкуствените спътници, космическите сонди, орбиталните станции и значението на космическите полети и изследвания чрез лего-моделиране на космически апарат. Чрез лего-моделирането учениците проявяват инициативност, пространствено мислене и креативност.
В резултат учениците ще могат да:
- назовават основни моменти от развитието на космонавтиката и космическите изследвания (изкуствени спътници, космически сонди и станции);
- дават примери за космически апарати, космически изследвания и тяхното значение;
- планират изследователска дейност и конструират модели на апарати за изстрелване в Космоса;
- изчисляват маса и скорост, необходими за извеждане на апарат в орбита;
- проявяват инициативност и предприемчивост посредством планиране на експериментална и проектна дейност.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Темата на урока се представя, след което класът се разделя на екипи, които ще работят по поставен проблем. Един екип ще има за задача да работи по темата за изкуствени спътници и космически кораби, друг екип ще работи по темата за космически сонди, а трети – за орбитални станции. Важно е да зададете конкретни крайни срокове за изпълнението на всяка от задачите.
Всеки екип се разделя на подекипи със следното разпределение:
Екип 1 “Изкуствени спътници и космически кораби”
Подекип 1 проучва изкуствения спътник „Спутник-1”
Подекип 2 проучва „Експлорър 1”
Подекип 3 проучва „Восток 1”
Екип 2 “Космически сонди”
Подекип 1 проучва „Вояджър”
Подекип 2 проучва сондата „Паркър”
Подекип 3 проучва апарата „Пионер 10”
Екип 3 “Орбитални станции”
Подекип 1 проучва Международната космическа станция
Подекип 2 проучва „Салют 1”
Подекип 3 проучва „Мир”
Първа стъпка: Проучване на реално съществуващ космически апарат
След разпределянето на екипите, учениците имат за задача да проучат зададените апарати. За целта трябва да потърсят тяхната маса, диаметър и скорост.
Втора стъпка: Проектиране на апарат и изчисления
След това учениците имат за задача да проектират свой собствен апарат. Трябва да изберат около коя планета ще бъде изпратен и от къде, да направят изчисления за скоростта на изстрелване и продължителността на обиколките и да определят неговата цел.
Трета стъпка: Сглобяване на апарата от лего
Финалната задача е да конструират своя модел от лего части, за да го представят на съучениците си.
Четвърта стъпка: Представяне
След като учениците представят готовите си продукти, следва обсъждане – учителят и учениците могат да зададат въпросите си към представящите. Правят се заключения за важността на космическите изследвания.
Оценяване на продуктите
Оценяването се извършва на базата на представен от учениците работен лист, който включва информация за апарата. Работният лист съдържа информация за реално съществуващия апарат, информация за въображаемия апарат, изчисления, цел на апарата, както и скица на модела.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Игровизацията в класната стая поставя учениците в центъра на учебния процес и несъмнено може да доведе до повишаване на мотивацията им за учене. Допълнително, те развиват основни ключови компетентности и придобиват умения за работа в малки групи.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ?
- Предварително трябва да разработите плана, по който ще работят учениците, след което да набавите необходимите материали.
- Предварително планирайте разпределението на работата по екипи и съобразете знанията и индивидуалните различия на учениците.
- Поставете ясни правила за работа и стриктни срокове за изпълнение.
- Своевременно оказвайте подкрепа на екипите, които се затрудняват с работата.
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
