fbpx
Добри практики Инструменти за учители

Как се подготвям за новата учебна година? [Победител в летния конкурс]

Как се подготвям за новата учебна година? [Победител в летния конкурс]

Има една история, как млад доктор стои в операционната и надвесен над заспиващия пациент повтарял: „Всичко ще е наред. Ще се справиш. Не се притеснявай“. Пациентът отвърнал „Спокоен съм, благодаря!“, а хирургът – „Аз на себе си говорих“. 

В добре познатия сценарий, лятото е перфектното време да свърша всичката работа, която не съм успял през учебните срокове. Обречен съм на провал. Най-големият ми враг е наспиването, защото когато скоча от 3 на 9 часа сън, денят просто се изнизва неусетно. Вече минах едноседмично обучение, подготвих си материали за двата нови предмета, които ми предстои да водя. Участвах в учителски семинар. Колкото повече свободно време имам, толкова по-големи проекти захващам. Същото било с парите. Вдигат ни заплатите, може да доживея да проверя и с тях ли е така.

Когато нямаш чувство за хумор, това не те прави сериозен, прави те нещастен. Бих казал, че същото е с активността. Ако нищо не ви се прави, значи нещо не е наред. „Ако всичко ти е наред, също нещо не ти е наред“, шегувам се аз често с колегите, които обичат при среща да споделят педагогическите си перипетии.

Няма да забравя, когато бях малък, някъде 1800 и някоя си година, срещнах любимата си книга – философски речник с размерите на тухла четворка. Не мислех, че е писано нещо по-велико от този труд, докато не срещнах нова книга, в която се влюбих – ръководство по психология. И там, запечатало се е в ума ми и до днес, пишеше нещо шокиращо за мен. Нормалното състояние на всяко дете е да бъде активно, и ако то не е активно, ако не изучава света с любознателност, ако не проявява интерес към различни дейности, хобита и изобщо не хаби енергия съвсем спонтанно, значи това дете е болно. Като едно дете с няколко века стаж, аз споделям тази максима, и съм съзнал, че насладата от живеенето е правенето, и преследването на мечти. Почивката е страхотно преживяване, но за съжаление удоволствието от нея е само докато си починеш. Същото е с жаждата – пие ти се само докато утолиш жаждата си. Или поне при мен е така.

Жаждата ми за света, обаче, е неутолима. По две причини. Първата е, че ревностно пазя детски черти, като добротата до степен на наивност и любопитството към… всичко, за което пряко виня моите очи и светоглед. Знам, че и двете работят в мой ущърб, но си ги кътам, защото съзнавам, че без тях няма да имам по-лесен живот, а просто няма да имам себе си. Втората причина защо обичам живота е, че съм израснал в черно-бял свят, буквално – лишен от Интернет, социални мрежи и други сурогати на действителността. Говорил съм си много с динозаврите, че нямането ти позволява да оцениш имането. И някак си ценя на практика безплатния океан от информация, който само чака да бъде организиран и насочен за да еволюира от първична супа до нещо смислено и градивно. 

Имаше една песен „Another Brick In The Wall“ на Pink Floyd. Единственият текст, който помня, е самото заглавие. Днес аз не правя тухли за стени. Просто не ми трябват стени. Разглеждам учениците като произведения на изкуството – всяко едно дете, със своите уникални и неповторими черти, има своята роля на земята. А с времето научих и една тайна, на която са посветени само онези, които събуждат за живот първичния океан. Онзи, пребиотичен бульон, за който споменах. В своето приключение, наречено педагогически стаж, се убедих, че във всяко едно дете се крие суперсила. Буквално! Само трябва да се открие и работи за нейното развитие. После, повярва ли детето в себе си, може да очаквате от него чудеса и нищо по-малко. Само не сбъдвайте афоризма на Михаил Жванецки, че „във всеки от нас спи един гений, но с всеки изминал ден все по-дълбоко“.

Кой би предположил, че светлото бъдеще не се гради с тухли, а с произведения на изкуството!? Целта на всички ни трябва да е да запазим уникалното в себе си, вместо да отговаряме на чужди представи. Те затова и се наричат „чужди“, защото не са си наши. Веднага след като се научим да уважаваме другите, трябва да се научим да уважаваме себе си. Така докато ценим останалите няма да унищожим себе си. Когато Нийл Армстронг се прилунил, направил „една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството“. Така е и с учениците – аз виждам своя дълг към тях да им предам онзи Прометеев огън, който да събуди огъня на тяхното знание. Детският ум е като фойерверки – нужна е само една искра, за да зареже болнавата апатия и бездейност и озари света с всички цветове на своя потенциал. Знам, че това е неизбежно за човешкия прогрес, иначе още щяхме да гледаме черно-бели филми. Мечтите са вдъхновението, което сбъдва целите ни и прави света по-хубаво място. Искам света да бъде едно по-хубаво място.

Ех, бедни ми динозаври, къде сте да видите как днес съм учителят, който винаги си мечтаeх да имам…

 

Този текст е отличен в конкурса “Как се подготвям за новата учебна година?”.

За автора

Владимир Илиев

Владимир Илиев е старши учител по ИТ в ТГ "Княз Симеон Търновски" - гр. Стара Загора

От учители за учители

Абонирай се, за да получаваш безплатни статии и ресурси.