Краят на учебния срок винаги ни залива с куп стандартни и редица допълнителни ангажименти, повечето от които с административен характер. Динамика не липсва, преследват ни срокове и различен вид отчетност, а силите са на привършване.

Може би цялата тази пренатовареност е повод да загърбим и преотстъпим една своя функция, а именно: да отчетем напредъка и на по-различните деца в класа. Всеки учител, който участва в състава на екип за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/ на ученик със специални образователни потребности, трябва да проследи напредъка в развитието на ученика и да участва в попълване на съответната карта/доклад проследяваща тази динамика.

Съгласно Наредба за приобщаващото образование напредъкът в развитието на децата със СОП се проследява два пъти през учебната година. Осъществява се чрез карта за оценяване на напредъка в развитието. На базата на този документ може да се нанесат промени в плана за подкрепа за следващия учебен срок или година.

Каква информация да обобщим при проследяване на напредъка в развитието?

Картата за оценяване на напредъка в развитието съдържа оценка на постигнатите цели и резултати от обучението на ученика, съгласно неговия план за подкрепа. Тя съдържа информация за следните области на развитие:

адаптация на детето в училище;
самообслужване;
развитие на моториката;
възможности за общуване;
постигнати резултати по учебните предмети;
емоционално, познавателно и когнитивно развитие;
езиково-говорно развитие;
социални умения;
силни страни;
необходимост от подкрепа.

В нея се вписват само постигнатите успехи и пътят, довел до налични такива. Избягва се вписването на това, което детето не може да прави и това, което не е постигнало. Документът цели да представи напредъка, да проследи успехите, да отчете резултатите от предоставянето на допълнителната подкрепа.

Прецизността в представянето на постигнатото до момента е от изключително значение, защото на базата на отчетения до момента напредък на ученика се планират бъдещите цели и очакваните резултати от подкрепата през следващия учебен срок или година. Пропускането на някои резултати би загубило ценно време. Преувеличаването и надценяването на наличните възможности пък би довело до залагането на нереалистични, трудни за реализиране бъдещи цели.

В случаите, в които няма налични успехи и не се отчита напредък в развитието на ученика, би трябвало да уточним доколко реалистични са били заложените от нас цели в плана за подкрепа и дали предоставената от нас подкрепа е била ефективна такава. В такива моменти трябва да помислим за цялостно преобразяване на плана за подкрепа на ученика с акцент върху:

подкрепящата среда;
формата на обучение;
вида на предоставената подкрепа;
методите и средства за реализирането на подкрепата;
използването на средства за допълваща и алтернативна комуникация като начин да се подобри комуникацията и да се повиши успеваемостта на ученика.

Кой изготвя картата за оценяване на напредъка в развитието?

Картата за оценяване на напредъка в развитието се попълва от всички педагогически специалисти, участващи в ЕПЛР на ученика със специални образователни потребности. Препоръчително е проследяването на постигнатите цели и резултати, заложени в плана за подкрепа, да бъдат проследени на екипно заседание на ЕПЛР. Всеки учител трябва да коментира и обобщи каква е подкрепата, която е предоставил, и доколко са се реализирали предварително набелязаните цели. Да отчете постигнатото и да коментира срещаните от детето затруднения. На това заседание би могъл да присъства и родител на детето, който също да сподели наблюденията си.

Екипното взаимодействие между учителите в ЕПЛР, добрият диалог и наличната обратна връзка с родителите са идеалният вариант не само при изготвянето на съответната карта за проследяване на напредъка в развитието, но и въобще в цялостния процес на приобщаване на детето. По време на такива екипни заседания нараства нивото на доверие между учители, специалисти и родители и се създава една приятна атмосфера на комуникация и ползотворно сътрудничество, които са важни за цялостната подкрепяща среда за ученика със СОП.

Предвид динамиката в забързаното ежедневие както на учители, така и на родители и високата ангажираност на ресурсните специалисти, заседанието на ЕПЛР може да протече в по-непринуден формат. Например под формата на работна среща, на кафе пауза в училище или на чаша чай в близкото заведение. Така срещата може да излезе от рамките на задължителен ангажимент и да се превърне в приятно пространство за обмен на полезна информация.

Понякога е трудно нещата да се координират, така че да са в удобно време за всички участващи страни. Винаги можем да направим дистанционна връзка с някой учител или родител и макар от разстояние, да поддържаме постоянния и така необходим диалог помежду ни.

Къде да внимаваме?

Проследяването на напредъка в развитието на ученик със СОП е не по-малко важен процес от проследяването на напредъка на всички останали ученици в класа.

Оценяваните възможности са по-различни, затова и начинът, по който го правим, се налага да бъде по-различен. В началото винаги е трудно, но с времето затрудненията се превръщат в умения, а ангажиращото писане – в рутина;

Екипно изготвяне на картата за оценяване на напредъка в развитието.

Тя съдържа информация от компетентностите на различни специалисти, завършва с подписите на всички тях и създаването ѝ трябва да е споделена отговорност. Не би могла да се изготви адекватна оценка индивидуално само от ръководителя на екипа или само от ресурсния учител. Всеки педагогически специалист от ЕПЛР вписва резултатите от предоставяната от него подкрепа;

Реалистично представяне на наличните умения и възможности

В картата описваме какво реално може детето. Не губим време да пишем неверни неща, защото просто трябва да създадем този документ и той да е наличен в дадена папка или класьор. Пък и картата се чете от родителя, който е напълно наясно какво може и не може неговото дете.

Лична мотивация

Изготвянето на поредния документ винаги крие известна доза отегчение. Създаването на дадената карта е един допълнителен ангажимент. Може би е необходимо да погледнем нещата от друг ъгъл. Но ако се замислим, това не е просто нормативна прищявка – да отчетем напредък в развитието на всеки наш ученик е начин да изведем на преден план всички положени от нас усилия, да илюстрираме работата си като успешна и не на последно място: да дадем така необходимата обратна връзка на родителите. Изгубени сред множеството затруднения на своето дете и сред болезненото осъзнаване на това, с което то не се справя, понякога семействата пропускат да се зарадват на малките успехи, означаващи много. Именно страниците на нашата карта може да изпълнят с надежда нечие трудно ежедневие.

Проследяването на напредъка в развитието на ученик със СОП е не просто регламентирана дейност сред хилядите други такива в края на срока. То е обзор на постигнатото до момента, обобщение на всички успехи, които макар и малки и незабележими, са голяма стъпка напред за детето и за неговото семейство. Както и доза мотивация за нас, учителите, за да продължим с нови сили напред по нелекия за извървяване път към приобщаването.