Честността е сред най-търсените и ценени човешки прояви. Държим да я открием у членовете на семейството си, приятелите си, колегите си, продавачите в магазина, управляващите политици и т.н. Вероятно бихме отказали да общуваме с когото и да било, ако сме наясно, че не е особено честен. Същевременно да бъдем честни винаги и при всякакви обстоятелства е предизвикателство, с което малцина успяват да се справят.

Какво точно обаче представлява този осезаемо труден вид добротворчество?

Честността се свързва с искреност, автентичност и почтеност. Да не се изричат лъжи е съществен неин компонент, който обаче съвсем не я изчерпва. Тя означава също да се въздържаме от морално неприемливо поведение. Да действаме в пълно съответствие с истинската си същност и вярвания, без значение в каква ситуация и с какви хора се намираме. Ако се налага да скрием своя постъпка, за да избегнем неприятности, вероятно не проявяваме честност.

Честност е, когато например намерим много пари и ги предадем в полицията, вместо да ги задържим за себе си. Или когато си признаем, че ние сме счупили прозореца, макар никой да не ни е видял. Или когато се противопоставим на своя приятел, който тормози наш съученик. 

За децата и младежите, които все още изграждат ценностната си система и не са формирали стабилна индивидуалност, е особено трудно постоянно да бъдат честни. Най-честата причина за това е страхът от неодобрение, отхвърляне и негативни последствия от постъпките им или пък изкушението да получат нещо, което не са заслужили. Честността не е вродена и култивирането ѝ изисква осъзнатост, смелост и редовно практикуване. Да развиваме този вид добротворчество в училище е предизвикателна, но много благотворна задача, която спомага за изграждане на позитивна учебна среда и предопределя бъдещите индивидуални успехи на младежите. 

Статията предлага няколко практики, които ще помогнат на учениците да разберат какво е честност и как да я проявят. Те са подходящи за часове по БЕЛ и чужд език, час на класа, извънкласни дейности, занимания по интереси или като помощни дейности за психологическа подкрепа на много нива.

Ползи от честността

• Подобрява психологическото благополучие

Автентичността помага да се изгради положителна самооценка и устойчивост спрямо чуждото мнение. Тя се свързва с високи нива на удовлетворение от живота и предпазва от депресия, тревожност и развиване на зависимости.

• Повишава академичните резултати

Честните хора са по-склонни да признават грешките си и да се учат от тях. Доказано е, че те се включват в работата и живота по-активно и съответно постигат по-добри резултати.

• Подобрява взаимоотношенията

Искреността води до по-високи нива на откритост и доверие, които предразполагат създаването на по-близки и дълбоки взаимоотношения с другите. Това спомага за формиране на позитивна и подкрепяща атмосфера в класната стая.

• Развива смелост

Честността изисква проява на кураж и развива способност за поемане на умерен риск, която е необходимо условие за постигането на успех както в професионален, така и в личен план.

• Насърчава позитивно поведение

Стремежът към почтеност насърчава просоциалното поведение на учениците и противодейства на агресията и тормоза в училище.

Практики за насърчаване на честността

Практика 1: Лъжливото овчарче

Практиката цели да демонстрира ценността на истината и важността от изграждането на доверие между хората и е подходяща за деца от начален етап. Базирана е на популярната приказка “Лъжливото овчарче” (видео разказ ще намерите ТУК.) Ако преподавате английски език, може да използвате видео прочит на историята The Boy Who Cried Bigfoot! от Скот Магун, която има подобен сюжет. 

Започнете с дискусия, за да дефинирате заедно с учениците понятията „истина”, „лъжа” и „доверие”. Попитайте ги какво според тях означават тези думи и дали е приемливо да се лъже и защо. Запишете на дъската дефинициите, около които сте се обединили, както и примери, които децата са предложили.

След това заедно с класа прочетете приказката или изгледайте видео с историята на детето (овчарчето / Бен), което избира да лъже близките си. Задайте въпроси върху приказката – кои са персонажите, какво казва главният герой, честен ли е и защо е избрал да разказва неверни неща. Прехвърлете обсъждането към реалния житейски опит на децата – защо според тях хората лъжат, какво се случва, когато някой излъже, как се чувства човек, когато е излъган и т.н.

На финала дайте задача на учениците да напишат извинително писмо (на български или английски език) от името на главния герой на приказката (овчарчето / Бен) до хората, които е излъгал (съселяните, семейството). То трябва да включва и обяснение защо детето се е държало по този начин. След като писмата са готови, желаещите могат да ги прочетат пред класа със съответната доза артистизъм. 

Като разширение на практиката може да дадете на учениците за домашна работа да напишат подобно писмо до някого, когото самите те са излъгали. С цел да насърчите искреността им, ги уверете, че само вие ще прочетете писмата им. Обещайте да не ги споделяте с никого и да не настоявате да разкрият лъжата си, ако не са готови за това.

Практика 2: Бордова игра „Пързалки и стълби”

Практиката е подходяща за ученици от прогимназиален етап и цели да им помогне да изследват варианти на почтено поведение във връзка с житейски казуси, които ги вълнуват.

Децата създават и разиграват собствена версия на популярната бордова игра „Пързалки и стълби”.

В играта участниците хвърлят зарче и се движат по номерирани квадратчета, като често попадат в основата на стълби или в горния край на пързалки. В този случай теглят карта с въпрос и два варианта на отговор. Ако съумеят да посочат морално приемливия отговор – се изкачват по стълбата или запазват позицията си над пързалката, а ако изберат морално неприемливия отговор – не се изкачват по стълбата или падат надолу по пързалката. Печели първият, стигнал до финала в горния край на картата. ТУК можете да видите как изглежда примерно игрово поле.

За да създадете играта, започнете с дискусия относно понятието “почтеност”. Задавайте въпроси от типа: Какво означава да си почтен? Приемливо ли е да не си почтен? Как се чувстваш, когато не си постъпил почтено или когато с теб не са постъпили почтено и т.н. Може да предложите и примери, като:

Играете игра с няколко човека и забелязвате, че ваш приятел мами, за да победи друг участник. Какво ще направите:

 а) ще кажете, че играе нечестно;

б) ще си замълчите?

Запишете на дъската отговорите на учениците и примерите, които са споделили. След това пояснете, че в определена предизвикателна ситуация има много начини да се реагира – както почтени, така и непочтени.

Разделете учениците на групи от по 4-5 души и им дайте задача да измислят 10-15 подобни ситуации с по две реакции за всяка – почтена и непочтена. Насърчете ги да използват личния си опит, като може да им помогнете с примерни теми, важни за тях – тормоз, измами, социални мрежи, приятелства и т.н. Всеки екип има за задача да направи от картон карти за бордова игра „Пързалки и стълби”, на които да запише идеите си: от едната страна ситуацията/въпроса с двата отговора и от другата – коя е „вярната”, т.е. морално приемливата реакция (примерни карти и бланки на български и английски език можете да видите ТУК). После учениците трябва да изработят и дъската за игра, като разчертаят върху лист картон номерирани квадратчета и нарисуват стълби и пързалки, които съответстват на броя на картите. На финала може да украсят дъските и картите.

Когато игрите са готови, разменете ги между отборите, така че всеки да получи вариант, създаден от друг екип. Дайте време за игра и после осигурете възможност на децата да споделят впечатленията и чувствата си. Запазете игрите и периодично давайте възможност на учениците да играят, като ги окуражете да добавят нови карти с въпроси и възможни отговори, когато желаят. 

Практика 3: Семейни работи

Практиката е подходяща за всички възрасти. Цели да насърчи учениците да споделят възгледите и преживяванията си искрено и открито, като по този начин формират положителни отношения помежду си и изградят подкрепяща учебна среда, в която всеки се чувства видян, чут, разбран и приет.

Практиката отнема средно около 10 минути и може да се провежда периодично в началото на часа. Преди да я стартирате, помолете учениците да обяснят какво според тях означава понятието „семейство”. Подчертайте, че членовете на едно семейство не винаги виждат нещата по един и същи начин, но емоционалната връзка помежду им, основана на уважение и подкрепа, е по-силна от различията във възгледите. Споделете, че успешната класна стая прилича на семейство, където всеки със своята автентична индивидуалност и разбирания е ценен и приет и че ще отделяте периодично време за споделяне в класа, за да подпомогнете създаването на положителна атмосфера за учене. Обсъдете (и ако е необходимо запишете) правила за споделяне, например: „Всеки слуша внимателно и не прекъсва говорещия.”, „Не се споделят имената на хора от реални истории, а се заменят с псевдоними.”, „Нищо от споделеното не се обсъжда извън класната стая.” или „Всеки, който иска да сподели нещо, получава такава възможност”. Нека всички гласуват приемане на правилата и бъдат наясно, че неспазването им би довело до негативни последствия за нарушителя.

След това попитайте: „Кой има семейни работи днес?” и дайте думата на желаещите да споделят това, което ги вълнува.

Изграждането на доверие в рамките на практиката не става с вълшебна пръчка и изисква време. Може първоначално да задавате насочващи въпроси - кой как е прекарал уикенда или какво ги е разсмяло или вдъхновило през последните дни. Добра идея е да насърчите учениците, като дадете личен пример и споделите нещо за себе си.

Много важен момент е напълно доброволното участие в „Семейните работи” - в никакъв случай не насилвайте някого да споделя, ако не иска. Ключово за успеха на практиката е и стриктното спазване на общите правила. Не пропускайте да изразите уважение и подкрепа към учениците, които поемат риска да споделят по-лични неща, които ги карат да се чувстват уязвими.

Практика 4: Да прегърнем грешките си

Практиката е подходяща за всички възрасти. Тя цели да помогне на учениците да преодолеят страха си от грешки и да ги възприемат като фактор, който активизира мозъчната дейност и ускорява процеса на учене и развитие.

Започнете с дискусия относно грешките и последствията от тях. Попитайте учениците как се чувстват, когато осъзнаят, че са сбъркали и какво си мислят, когато някой друг сгреши. Пояснете, че хората не обичат да правят грешки, защото се страхуват от провал и се тревожат, че околните ще ги помислят за глупави и неспособни. Това е и причината, която често ги подтиква да прикриват или да не признават грешките си. Подчертайте, че всъщност всеки път, когато сбъркаме и разберем къде сме сгрешили, реално ставаме по-умни и по-можещи. Може да дадете за пример някои от най-успешните хора в света, които са се проваляли, преди да постигнат успех, като Уолт Дисни, Дж. К. Роулинг, Опра Уинфри, Стивън Кинг и др.

Споделете с децата, че предстои дейност, която ще им помогне да се сприятелят със собствените си грешки и да ги възприемат като възможност за трениране на мозъка. Дайте им задача да си спомнят за грешка, която са направили в рамките на изминалата седмица и да опишат на лист какво точно са сбъркали и как са се почувствали от това. Може да дадете пример от собствения си опит, за да ги окуражите да бъдат искрени. След това раздайте на всички по един празен лист хартия. Учениците трябва да го смачкат и да го хвърлят пред себе си, влагайки всичките си негативни емоции от случката. После ги помолете да вземат обратно смачкания лист, да го разгънат и да оцветят с цветни моливи или флумастери всички линии, които са се получили.

Обяснете, че тези линии символизират синаптичната активност на мозъка, която е в основата на ученето и помненето. Когато сгрешим и осъзнаем грешката си, тази активност се повишава и мозъкът ни започва да работи по-усърдно и по-ефективно. Помолете учениците да допишат в листа с грешката какво според тях са научили или подобрили вследствие на описаната ситуация. Попитайте ги дали са открили нещо ново или дали са се замислили по-задълбочено върху някакъв проблем. Насърчете децата да запазят и залепят в тетрадката си рефлексията и смачкания лист, за да им напомнят, че всеки път, когато сбъркат, имат възможност да станат по-умни и можещи.

Практика 5: Морални дилеми в действие

Практиката е подходяща за за всички възрасти. Тя има за цел чрез изследване на въображаеми морално предизвикателни ситуации да развие способността на учениците да реагират по най-почтения начин спрямо всички въвлечени участници.

Проведете кратка дискусия на тема какво представляват моралните дилеми и дайте конкретен пример: „Виждате, че ваш съученик преписва на теста и се колебаете дали трябва да съобщите на учителя, защото не искате да бъдете доносник”. Помолете децата да помислят за още казуси. Обяснете, че в живота често се сблъскваме със ситуации, в които не сме сигурни какво е най-доброто решение, тъй като те предполагат сблъсък между две или повече наши ценности. Обяснете, че практическата мъдрост при сблъсък с морално предизвикателна ситуация означава да знаем кое е правилното решение и как да го реализираме, но също и да имаме волята да го изпълним.

Разделете учениците на групи от 4-5 души. Раздайте на всеки екип морална дилема (може да изберете от този списък на български и английски език). Дайте на учениците време да прочетат и обсъдят ситуацията, за да намерят най-почтената спрямо всички участници реакция. Помогнете им с насочващи въпроси, например: Кои ваши ценности биха ви помогнали да вземете решение? Вие или ваш приятел попадали ли сте в подобна ситуация и какво се е случило? Кои конкретни обстоятелства или емоции биха могли да повлияят на решението ви? Какви биха били последствията от решението ви за всички участници и т.н.

След като са се обединили около “най-правилната” реакция, нека учениците от всеки екип представят пред класа своята морална дилема и нейното разрешение под формата на кратка театрална сценка. Осигурете време за коментари и дискусия след всяко представяне.

„Най-голямата привилегия в живота е да се превърнеш в човека, който действително си”, напомня ни популярният психолог Карл Юнг. Куражът да казваме истината, да бъдем автентични и да действаме в хармония със собствените си възгледи и морал, без да се поддаваме на страхове или външен натиск, е благословия, която влияе на личното ни щастие, взаимоотношения и успехи.

Ако гореописаните идеи ви звучат вдъхновяващо, изберете си практика за насърчаване на честността и я изпробвайте още утре! В поредицата от добротворчески практики ще откриете още дейности за директно приложение в класната стая.

Източници:

1. Младенова, М. (2022). Какво е добротворчество и защо е полезно за учениците? Prepodavame.bg

2. Младенова, М. (2022). Как да осигурите подходящите нива на психологическа подкрепа за учениците? Prepodavame.bg

3. Чифлигарова, М. (2023). Моралните принципи в действие. Prepodavame.bg

4. The Kindness Factory, Kaplan Academics. (2020). KINDNESS CURRICULUM.

5. Greater Good Science Center In Education. Courage for Students. Berkeley University of California.

6. Cortney S. Warren PhD, ABPP. (2023). 4 Ways to Become More Authentic. Psychology today.

7. Magoon, S. (2013). The Boy Who Cried Bigfoot! Simon & Schuster/Paula Wiseman Books.

8. Schaeffer, Ashley. (2018) Moral dilemma Scenarios for Children. the classroom.

9. Ethical Dilemma Scenarios for Students. STUDYLIB.