Развиване на социално-емоционални умения в ранна детска възраст и предучилищен етап

Ако се питате кога е правилният момент да започнем да обръщаме внимание на социално-емоционалните умения на детето… ами още от раждането! Лимбичната система, която отговаря за формирането на мотивацията, емоциите и поведенческите реакции, е една от първите, които се развиват в мозъка. Тя играе и важна роля по отношение на паметта и процеса на обучение. Всъщност вече има доста изследвания върху живота в утробата, които поставят акцент върху развиването на тези умения още в пренаталния етап от детското съзряване.

Тук няма да съсредоточаваме вниманието си върху различните теории. Ще представим обаче дейности, приятни и за детето, и за родителите и учителите му, с помощта на които от ранна детска възраст целенасочено може да формираме социално-емоционалните компетентности. Тези умения са важна част от развитието на детето, защото оформят взаимоотношенията на детето със заобикалящия го свят и са предпоставка за последващи адекватни реакции в различни ситуации.

Вижте в следващите редове специфичните за всяка възраст умения, които децата могат да усвоят:

• 1-2 години

Още от 18-месечна възраст много деца започват да имитират действията на околните. Започват да проявяват недоволството си чрез гневни избухвания и поведението им като цяло става по-предизвикателно. Интересуват се от това дали наоколо има други деца, но е по-вероятно да играят до тях (паралелна игра), отколкото с тях (кооперативна игра).

• 3-4 години

На тази възраст децата са спонтанно мили и грижовни. Въпреки това често може да се наблюдават гневни избухвания, обикновено когато настъпят промени в ежедневната им рутина или когато искат нещо да стане по точно определен начин. Малчуганите обичат да наблюдават и имитират проявата на емоции при другите. Понякога им е трудно да различат дали емоцията е истинска, или им връщаме “фалшив” жест или мимика, за да провокираме опознаването и изразяването на по-широк диапазон от емоции. Четиригодишните деца вече се интересуват повече от връстниците си и играят заедно с тях. 

• 5-6 години

Игрите с приятелчета все повече се предпочитат, а самите деца са доста по-разговорливи, по-лесно инициират запознанства и изразяват стремежа си да помагат на околните. Имат нужда от нови граници, които им позволяват малко по-голяма независимост. Смята се, че на тази възраст децата за първи път изпитват неудобство или срам.

Ето и практически дейности за различните възрасти, с които може да развивате емоционално-социалните им умения:

• Театър с плюшени играчки

Детето обикновено си избира една или две плюшени играчки, с които обича да си играе, а останалите просто събират прах. Поради тази причина много родители и учители не намират приложение на плюшените играчки (признавам си, че и аз бях от тях).

Всъщност меките играчки са много подходящи за осъществяване на връзка с най-малките и за ролеви игри. Достатъчни са няколко плюшени помощници – тези, с които детето с удоволствие се занимава. Много психолози наблюдават, че оживелите във вашите ръце и чрез вашия глас играчки помагат за преодоляването на травматични ситуации. Може да повторите ситуацията, която е разстроила детето, а после да я разиграете отново, но вече с различен завършек или с допълнителни моменти, които вдъхват кураж и спокойствие на малчугана. 

Дори детето да е още много малко и да не забелязва плюшените играчки, вие може да му ги покажете и да ги използвате за пресъздаване на разнообразни ситуации от ежедневието му. Когато то порасне, е добра идея да го заведете на куклен театър. Имайте предвид обаче, че обикновено там се представя сюжетът на класическите детски приказки (които съдържат мъдри и поучителни послания), а не светът на детските ежедневни избори, трудности и щастливи моменти. Когато вие сами правите театър за малчугана, може да включите каквото съдържание решите. 

• Карти с лица

Когато детето е навършило двегодишна възраст, може да му представите карти, които изобразяват човешки лица в различни емоционални състояния (в търговската мрежа вече се предлагат различни видове). Съветваме ви да изберете такива с ясни изображения, които също така ясно показват разликите в мимиките и жестовете при различните емоции. 

Децата са истински емоционални същества, така че обикновено бързо усещат кой как се чувства. Само че все още не са развили аналитичните си способности, за да могат да си обяснят ЗАЩО някой се чувства по определен начин. Още по-малко пък знаят какво те могат да направят, за да помогнат на другия да се почувства по-добре или да успокоят самите себе си.

Използвайте всеки удобен случай, за да обяснявате на детето какво предполагате, че изпитват другите хора – например, може да му обясните защо друго дете плаче, когато си тръгва от детската площадка (може би иска още да си играе, а майка му настоява да си тръгват) или защо медицинската сестра в лабораторията изглежда намръщена (може да е имала лош ден или просто да е сериозна и съсредоточена, защото работата ѝ е наистина отговорна). Разбира се, не е необходимо да се вманиачавате и непрекъснато да обяснявате вашите или чуждите емоции. Но когато го правите в напрегнати или смущаващи за детето ситуации, то придобива повече увереност и спокойствие, а едновременно с това се учи да разпознава и открива причините за различни емоционални реакции.

• Визуален контакт

Навярно знаете фразата, че “очите са прозорец към душата” на човека. За съжаление много социални връзки се характеризират със затруднена комуникация и недоразумения в изказванията, а това изобщо не създава предпоставки за навлизане и разбиране на емоционалния свят на другия. 

Сигурно ви се е случвало да “общувате” с хора, които стоят с гръб към вас, докато разговоряте. Или чиито погледи са отнесени някъде другаде, докато ви слушат, вместо да са насочени към вас. Обикновено това поведение обърква околните. Вероятно събеседникът ви е много срамежлив, изпитва вина или пък чисто и просто не е заинтригуван от разговора. Може да предполагате каква е причината, но едва ли има как да знаете със сигурност.

Ако в общуването често се случва другият да избягва визуалният контакт, с времето разговорите пораждат дискомфорт и предизвикват отчуждение. Затова е важно да научите детето да осъществява визуален контакт със събеседниците си. Нека го осъществи още преди да започне разговора и да се стреми да го поддържа през цялото време. 

• Иницииране на разговор

В днешния дигитализиран свят е от особена важност да въвлечете по-големите деца в дискусия или споделяне на мнения, дори и с риск тази откритост да доведе до спор. Съвременните подрастващи като че ли използват все по-кратки изречения с недоизказан смисъл, нямат желание да влизат в дълбочина на разговора или да обясняват нещо, което събеседникът им не е разбрал. Затова е от съществено значение децата да умеят да инициират разговор с близките си или дори с непознати хора. 

Вие сте най-добрият пример за детето! Това, което може да направите, е да не изпращате наследника си в стаята му, когато се налага да проведете телефонен разговор или някой наочаквано ви е дошъл на гости (разбира се, някои теми на разговор не са подходящи за малките, но когато предполагате как може да протече разговора, оставете децата да слушат). Навсякъде може да “преподавате” умения за разговор. Попитайте непознат човек на улицата колко е часът или поискайте да разберете от продавачката в пекарната кои са най-топлите закуски, кой десерт е най-любимият ѝ или как се чувства днес. 

Има възрастни, които се оплакват, че децата се превръщат в клюкари, защото са ставали свидетели как след техен разговор, детето отива в другата стая и започва да си играе като преразказва вече чутото от разговора. За него това е много интересно, но не защото иска да клюкарства или да “раздухва” тайните ви, а защото по този начин упражнява комуникативните си умения, създава си впечатления за хората, които са чуло да говорят, оформя мнения и позиции и т.н. И аз съм правила това като малка! Вие не сте ли?

• Умение за слушане

“Ти чуваш ли какво ти казвам?” – родителите и учителите доста често употребяват тази фраза. При това с раздразнение – не само, защото детето не ни слуша, но и защото не изпълнява това, което сме му казали. Но ако трябва да сме честни, понякога ние също игнорираме детето, когато силно се интересува от нещо, което не ни се струва важно в този момент. А колко пъти изслушваме детето, когато ни говори? 

Светът на възрастните и децата е различен. Много възрастни са забравили какво е да си дете. За да изградим доверителна и топла връзка помежду си и да поддържаме такива взаимоотношения, може да си организираме “специални вечери”, в които всеки да сподели своя “тайна” от изминалите дни и да получи съвет, разбиране или просто прегръдка. Удобно е да определим за такова специално време петък вечер, когато е приключила работната седмица, а и предстоят почивни дни. Тогава всички могат да се отпуснат и да слушат събеседника си с нужното внимание. В детската градина такава сплотяваща роля могат да изиграят т.нар. “сутрешни срещи” (прочетете повече за тях тук).

• Общуване с хора от различни възрасти

За развиването на социални и емоционални умения е много полезно хора от различни възрасти да се събират заедно. Чрез активно взаимодействие и разговори по-големите могат да предадат опита си на по-малките. Когато пък възрастните общуват по-често с младежи, последните им предават ентусиазма си, задават въпроси, които ги карат да разсъждават в дълбочина, за да дадат аргументиран отговор и по този начин да излязат от обичайните си мисловни нагласи. За подрастващите е еднакво важно да знаят как да комуникират с техни връстници, да поздравят портиера в училище, да потърсят съвет от баба си или да обяснят от какво се нуждаят в магазина.

Разбира се, за децата в предучилищна възраст все още е най-важно да споделят и общуват пълноценно с родителите си и с хората, които полагат грижи за тях. Но с порастването е добре да разширяват контактите си извън този кръг. Това ще им даде усещане за яснота в отношенията, ще допринесе за по-уверено споделяне и по-добро разбиране на чуждите желания. 

Така че не се притеснявайте, ако детето е в сборна група в детската градина. Това даже е полезно за него!

• Право на избор

Детето може още от малко да се учи да прави избор и да взима информирано решение. Представете си ситуация, в която навън е много студено: вие сте подготвили за обличане пуловер, но детето държи да носи тениска с картинка на Мики Маус. Много родители знаят какво предвещава това – тръшкане или неприятни спорове сутрин, закъснение, а накрая и сърдити и недоволни физиономии в работата. Затова щом детето започне явно да изразява предпочитания, дайте му право на избор. В посочената по-горе ситуация подгответе за детето два пуловера и нека то само да си избере кой от двата да облече – “Ако облечеш тениска, може да настинеш, защото е студено. А тогава следобед няма да можем да си направим снежен човек навън. Но можеш да си избереш кой от двата пуловера да облечеш”. 

От съществено значение е още с първите избори, които прави детето, да му обясните, че когато избере едно нещо, задължително губи нещо друго. Обяснете, че щом е избрало малинов сладолед и се е отказало от шоколадовия, то следващия път ще може да избере този с шоколад (и съответно – да се откаже от малиновия). Същото е и ако в детската градина детето избере да играе на магазин, но след две минути реши, че иска да вземе куклата, която вече е в ръцете на друго дете. Бъдете търпеливи и спокойно обяснете защо е неприемливо да се взима куклата от ръцете на Ани!

Все пак, когато става дума за сериозни решения – като например дали да отиде за коледната ваканция при баба си, или да дойде с вас на хижа в планината – е важно да напътствате детето в процеса на взимане на решение. То трябва да знае, че е необходимо да помисли добре, да съпостави плюсовете и минусите на различните варианти, които му се предлагат, и да се придържа към вече взетото решение. Това изискване не бива да го изплаши дотолкова, че да не пожелае да прави избор изобщо.

• Свободно изразяване на емоции

Насърчавайте детето да изразява свободно своите емоции, но по начин, който не нанася вреда на него или на друг човек. Понякога се случва ние, възрастните, в стремежа си да успокоим по-бързо детето и да отклоним вниманието му от ситуацията, която поражда в него негативни емоции, да му кажем неща от сорта на: “Нищо ти няма”, “Недей да плачеш, виж другото дете – то не плаче/ще ти се смее/ще го разстроиш” и т.н. Тези изказвания не успокояват детето, не го и учат как по приемлив начин да изразява емоциите си, а го учат да потиска гнева, тъгата или безсилието си. Много често подобни изречения карат детето да изпитва още по-неприятни емоции като срам, чувство за отхвърляне и несправедливост и засилване на гнева. 

Вместо това може да повикате детето при себе си, да изслушате историята му, да му обясните, че емоциите му са нещо нормално, и да му предложите как би могло да реагира, за да се почувства по-добре, без да наранява/да притеснява околните. В детската градина педагозите могат да създадат “кът за почивка”, където разстроеното дете да си “почине” от негативните емоции, да има възможност да помисли и да се възстанови на спокойствие. То само ще избере дали през това време да разгледа някоя книжка или да се ободри по друг начин. Учителите не бива да създават впечатление у детето, че изпращането му на това място означава наказание. Преди да предложите на детето да се откъсне от смущавата ситуация, отново ви съветваме да поговорите с него и да го изслушате. 

Социално-емоционалните умения се развиват цял живот. Не се притеснявайте, че сте пропуснали “да научите” на нещо малчуганите – животът ще намери начин да ги научи. Старайте да въведете децата в емоционалния свят и в обществото с любов към човешкото у Човека, с търпение и разбиране.