Всички си спомняме списъците със задължителна литература, които ежегодно получавахме за четене през лятото – първоначално от класните си ръководители, по-късно от учителите по български език и литература, а в последните класове и от преподавателите по чужд език, история и някои други предмети.
Като ученици може и да сме посрещали с досада тези списъци, но днес вече като възрастни напълно осъзнаваме значимостта на четенето.
Разбираме колко важна е ролята му за формирането на децата като личности, за насочването на техните интереси и нагласи. Ясно виждаме колко различни познавателни умения и компетентности предполага и развива четенето. Знаем, че допринася за стимулирането на любопитство, въображение и креативност. И не на последно място – четивната грамотност e средство за ежедневно получаване на знания и спомага за ученето по всички учебни дисциплини, включително математика, физика или химия!
Накратко, може да се каже, че четивната грамотност е основа за успеха на личността във всяка една област. Така че като родители и учители си задаваме въпросите:
- Обичат ли да четат днешните ученици?
- Четат ли за удоволствие?
- Четат ли безразборно?
- Какво четат?
- Как да ги мотивираме?
В национален мащаб, за съжаление, липсва изследване, което да даде отговорите на тези въпроси, но от българска страна ученици на възраст 15-16 години се включиха в изследването на Програмата за международно оценяване на учениците – PISA. На тези данни (и на редица други) се позовава и Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020) в частта “Анализ на състоянието”. Акцентът на седмия етап на PISA през 2018 г. беше поставен именно върху четивната грамотност и на учениците бяха зададени въпроси, свързани с техните отношение и навици за четене.
Четенето за удоволствие и представянето в училище
Резултатите от множество изследвания показват правопропорционална зависимост между четенето за удоволствие и академичните постижения на учениците. Изследването PISA също проследява редица аспекти на четенето, включително времето, което учениците отделят за четене за удоволствие, предпочитаните от тях материали за четене, използването на разнообразни стратегии за четене и т.н., както и връзката им с резултатите на учениците.
Стъпвайки върху тези данни, през януари 2020 г. независимият изследователски център Институт за изследвания в образованието публикува свой доклад на тема “Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България”. Както отбелязват авторите на доклада, националните данни от PISA 2018 г. недвусмислено показват, че четенето на художествена литература и резултатите в областта на четивната грамотност са в правопропорционална зависимост: съвсем очаквано, колкото по-често българските ученици четат художествена и документална литература, толкова по-високи са техните резултати.
При това разликата в резултатите на учениците, които редовно четат за удоволствие и тези, които не четат, се равнява на изоставане с повече от една година обучение в училище спрямо средното ниво (фиг. 2)!
Основният индикатор, по който се сравняват постиженията на учениците в областта на четивната грамотност, е техният среден резултат. Средният резултат на българските ученици през 2018 г. е 420 точки, докато средният резултат на учениците от държавите в ОИСР е 487 точки. Така България попада по-скоро в долната част на класацията, в една група с Уругвай, Коста Рика, Молдова, Черна гора, Мексико, Йордания, Малайзия, Бразилия, Колумбия.
Представянето на нашите тийнейджъри в областта на четивната грамотност очевидно не е задоволително, но от нас зависи да създадем предпоставки за развиването й в класната стая. Повече конкретни практически насоки как да компенсираме ограниченията на средата и да мотивираме учениците да четат за удоволствие очаквайте в следващите ни статии!
Ето и пълният текст на доклада “Мотивация и нагласи за четене на младите хора в България”.
Още за резултатите от изследването PISA 2018 на следния линк.
