Напоследък климатичните промени оказват по-голямо и по-видимо влияние върху живота ни и това като че ли прави изучаването им в училище все по-належащо.
Вече не става въпрос за нишова тема – всички сме принудени да се изправим пред факта, че климатът е свързан с различни аспекти от живота ни и света около нас. В някои западни държави водени от това, преподавателите (от началното училище до университета), независимо дали са представители на точните или хуманитарните науки, намират за наложително да преплитат учебния материал с климатологията. И по-специално с темата за климатичната криза, която неминуемо ще ги съпътства в ежедневието и с чиито последици идните поколения тепърва ще трябва да се справят.
Но преподаването за изменението на климата не трябва да се състои само в представяне на факти. Виждането, че всеки би откликнал и ще предприеме правилното действие, ако разполага например с информация за кризата с биоразнообразието и екологията, се оказва неточно.
След повече от десетилетие преподаване за климатичните промени учителят Матю Майерсън споделя болезнените изводи, до които е достигнал след срещите с много и различни хора и ученици. Вижте в статията неговата гледна точка.
Кои са елементите, оказали ключова роля за възприемането на климатичните промени в преподаването
На първо място, това са емоциите. Замисляли ли сте се какви са емоциите, които учениците изпитват относно изменението на климата и неговите проявления? Емоционалните норми ни насочват какви чувства да изпитаме по различни теми, но като цяло сме склонни да приоритизираме тези, които са в полза на личните ни взаимоотношения и да игнорираме емоциите си по теми, които касят по-голям кръг от хора.
Матю Майерсън разказва, че някои от учениците му влизат в класната стая с предварителни знания и сериозна подготовка по темата за климатичните промени. Това са учениците, които ясно осъзнават повишената си тревожност вследствие на климатичната криза. При останалите ученици обаче Майерсън носи тежката отговорност на преподавателски авторитет да “отвори очите им”. За всички тях учителят е човекът, който ще изгради мнението им за изменението на климата. Те несъзнателно ще приемат подсказки от него за това как някой може да се чувства по темата.
Трябва ли учениците да реагират по определен начин, научавайки повече за климатичната криза? Какви са чувствата, които ще ги връхлетят?Трябва ли да изпитват отчаяние и безнадеждност?
Личната статистика на Матю Майерсън показва, че много ученици напускат “климатичните” клубове или класове, тъй като приемат информацията тежко. Паралел може да се направи с реакцията на информация за хора, страдащи от неизлечима болест – понякога поради това, че ни се къса сърцето и не можем да направим нищо, се опитваме да заровим глава в пясъка.
Майерсън споделя: Болезнено е да гледам как учениците ми реагират на лошите новини. При шока, който виждам в тях, ми се иска да им кажа: „С правилните политики и иновации всичко ще бъде наред, макар и това да не е съвсем вярно”.
Всички хора са различни и имат различен набор от емоции. Отношението ни към дадена тема също е различно – някои са оптимисти, други фаталисти. Това, което Майерсън се опитва да насърчи и моделира обаче, е начинът, по който самият той представя деликатните теми. Споделя, че развивайки собствената си емоционална интелигентност , преподаването на климатичните промени се превръща в силна демонстрация и учениците му попиват всеки детайл.
Цялата тази подготовка и емоционален заряд обаче натоварват допълнително учителите. Те не само трябва да са в крак с тема, която непрекъснато се развива, но също така имат задължение да покажат едновременно емоциии и обективност. Това е трудно, тъй като в повечето случаи емоциите обуславят мнението на човек по съответната тема, включително тази за изменението на климата. Гледната точка на преподавателя и неговият емоционален заряд биха дали допълнителна тежест на фактите. Време е да признаем, че емоцията е критичен аспект на изучаването на дадени теми в училище и че учителите имат главната роля в изразяването и!
Второ, учителите и институциите трябва да начертаят ясен план за действие. Осъзнаването на промените в климата е съкрушително за някои хора, но щеше да е по-поносимо, ако разполагахме с общ глобален план за действие.
В представите на много учители остава впечатлението, че учениците ще знаят как да превърнат своята осведоменост в действие, когато просто се запознаят с фактите. Но без ясни следващи стъпки за действие, дали децата ще се справят?
Социални изследвания сочат, че при липса на ясен план и конкретен призив за действие отношението към дадена тема остава на заден план и лесно се забравя. Хората може и да признават сериозността на ситуацията, но вярват, че предприемането на малки действия е достатъчно и че всичко ще се нареди от само себе си. Или че някой друг ще вземе отношение по темата вместо тях.
Искате да работите по-задълбочено с учениците си върху теми, свързани се екология и климатични промени? Свалете наръчника “В час с климатичните промени”, разработен от фондация “Заедно в час” с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. В него учителите могат да намерят готови уроци, организирани в 4 раздела – “Въведение”, “Природа и земеделие”, “Транспорт” и “Енергия и производство”, както и подробни насоки за провеждането на проект по темата. Целта на материалите е да подкрепи учениците да разбират по-добре предизвикателствата, свързани с климатичните промени и да ги провокира сами да търсят и предлагат на решения на екологичните проблеми в техните общности.
Повече от 20 години в общественото пространство се говори за климатични промени и все още няма критична маса от хора, убедени в съществуването им. Затова преподавателите и институциите имат отговорността да насочат учениците към действията, които могат да предприемат, както и към организациите и общностите, към които да се присъединят.
Участието в колективни действия е много по-въздействащо,независимо дали е насочено към формиране на конкретна политика или работа за повишаване на осведомеността по даден проблем.
Работата в група дава силен социален заряд, завърждава позициите и оставя траен отпечатък от преживяното у участниците.
Именно затова Матю Майерсън привлича лектори от местни организации, към които учениците могат да се присъединят. Той подчертава, че има множество роли, които човек може да поеме по отношение на изменението на климата – изразяване на мнение, предприемане на индивидуални действия, организиране на колективни кампании и т.н.
Всички тези функции по един или друг начин могат да бъдат пренесени в час и един преподавател лесно да предаде тези различни послания. Така ще остави траен отпечатък в съзнанието на децата по разискваната тема.
Всички са наясно, че сблъсквайки се с такива деликатни и социално ангажирани теми, учениците едва ли ще се чувстват по начина, по който биха се почувствали възрастните. Същото важи и за очакването те да предприемат действията, които ние бихме предприели. Всеки човек е различен в своите възприятия, мнение, култура и начин на изразяване. Затова активирането на учениците трябва да бъде пречупено през дълбоко преживяване. Така отпечатъкът ще е траен и дори несъзнателно ще продиктува действия.
Емоционалното въздействие и ясните стъпки в глобален мащаб имат ключово значение за това как учениците приемат климатичните промени. Именно затова е важно колко ангажирани ще бъдат и в каква възраст ще се случи това, както и кой и по какъв начин ще им поднесе тази информация и каква е позицията и информираността му по темата.
__________
