„Не ми се искаше часовете ни да преминават в механично възпроизвеждане на информация, която не се разбира“, споделя Даниела Цонева, преподавател по история и цивилизации в Езикова гимназия „Пейо Яворов“, Силистра. Това нейно желание да разчупи стандартните методи на обучение я отвежда към една уникална практика – използването на устната история за изучаване на периода на социализма в България.
ЕГ „Пейо Яворов“, известна със своите мотивирани ученици и участия в международни инициативи като „Глобално училище“, предлага перфектната среда за тази креативна педагогическа идея. Методът, вдъхновен от американските традиции в устната история, не само ангажира учениците в активно учене, но и изгражда емоционална връзка между поколенията. Проектът изисква учениците да интервюират свои роднини или близки, които са живели през социалистическия период. Те записват техните истории, анализират ги и ги представят, съчетавайки наученото с личното преживяване.
Г-жа Цонева с гордост разказва за удовлетвореността на участниците: „Едни от най-пълноценните часове, които са прекарали с роднините си, са били в рамките на този проект.“ Учениците не само научават историята на България, но и укрепват връзките със своите близки, развиват емпатия и критично мислене.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Още в началото на учебната година, при представяне на учебната програма, се поставя акцент върху изследването на периода на социализма в България чрез устна история. Тема, която се разглежда през втория учебен срок, но подготовката за проектната задача, за нейното осмисляне, протича през цялата учебна година. Г-жа Цонева изрично подчертава, че всяка една от изучаваните теми е подчинена на една голяма идея в развитието на България след Втората световна война, а именно – промяна. Динамиката на промените и наситеността с факти често затрудняват изучаването на историята от този период.
“В този смисъл е важно да се опитваме да формираме разбиране у учениците към събитията от този период не само чрез ясно изразената причинно-следствената връзка между събитията, но чрез потенциала на емоционалното възприятие за миналото,” разказва г-жа Цонева.
Подготовка:
- Определяне на целите на проекта
- Избор на подходящи теми за интервюта
- Подготовка на въпроси, които да стимулират разказа и покриват различни аспекти на избраната тема
- Обучение на учениците как да провеждат интервюта, как да слушат активно и как да записват информация
„В началото на учебната година, още преди да им кажа каква ще бъде задачата, проведох анкета, за да проуча какви са техните нагласи и доколко биха прегърнали тази идея.“
Част от въпросите, на които учениците отговарят, са:
- Колко често сте чували от близките си да правят сравнение какво е било преди, т.е. до 89-та година, и какво е сега в България?
- Проявявали ли сте интерес към историята на България от този период?
- Откъде търсите информация за историята?
- От какви източници бихте искали да изучавате историята?
- За кой аспект от историята на този период (1944 г. – 1989 г.) бихте искали да научите повече?
Резултатите от анкетата показват, че един значителен процент от учениците са чували сравнения какво е било преди и какво е сега от своите близки. Голям процент от тях проявяват интерес към историята от периода 1944–1989 г. 81% от учениците посочват родителите като основен източник на информация. Най-достъпни за тях са аудио документи, филми, музика – 71,4%.
Даниела Цонева разказва за избора на тема: „Насочих ги да вземат интервюта от своите баби и дядовци, свързани с голямата екскурзия – когато са били принудени да напуснат местата си и да отидат в друга държава, след това тяхното завръщане и разочарованието. Това е релевантно за учениците от турския етнос, които подготвиха много емоционални истории на тази тема.“
Провеждане на интервюта:
- Избор на подходящи интервюиращи, които са живели през социалистическия период
- Организиране на срещи в спокойна атмосфера, където интервюираните да се чувстват комфортно
- Записване на интервютата чрез аудио- или видеотехника, за да се запазят за по-нататъшна работа
Най-важният елемент на проекта е представеното в него структурирано интервю с въпроси, формулирани свободно от самите ученици за периода от българската история от 1944 до 1989 г. Важно е да се обърне внимание на това, че разговорът помага не само за набавяне на нова информация по темата, а демонстрира една възможна гледна точка. Миналото придобива „плът и кръв“ в лицето на интервюирания и засилва усещането за емпатия и връзка със спомените. Подготовката за интервюто способства развитието на изследователски умения у учениците. Оставя ги с усещането за личен принос при конструиране на разказа за миналото. Позволява им да задават въпроси, провокирани от собствения им интерес. В ерата на дигиталните комуникации провеждането на интервюто насърчава директното общуване, поставя акцент върху социалните умения на учениците. Изрично се подчертава, че въпросите е добре за бъдат зададени към член на семейството, с когото ученикът има сърдечни отношения и това са хора, които с увереност и лекота споделят за миналото си.
„В заданието съм казала какво точно да направят – колко въпроса да имат към хората, как да озаглавят своето интервю, и да се водят от нагласите на интервюирания. Обясних им, че могат да запазят дори диалекта на интервюирания, защото това прави разказа още по-автентичен,” разказва г-жа Цонева.
Анализ и обработка на данните:
- Транскрибиране на записаните интервюта в текстов формат
- Анализ на съдържанието, идентифициране на ключови теми и сравняване на различни перспективи
- Връзка на анализираните данни с изучавания исторически период и сравнение с други исторически източници
В процеса на интервюиране и при обработката учениците демонстрират критично мислене и умения за интерпретация. Комбинацията от логически и емоционални аспекти при подобен исторически проект спомога за формиране на рационално отношение към миналото и непренасяне на историческите негативни нагласи и усещане за неизживяно минало. Учениците използват „Указания за изработване на ученически проект чрез изследователски подход по метода на използването на устна история“.
Представяне на резултатите:
- Избор на подходящ формат за представяне – презентации, есета, аудио или видео клипове, уебсайтове или изложби
- Публично представяне на резултатите пред съученици, учители, родители или по-широка аудитория
В края на проекта учениците отговарят на още няколко въпроса:
- Съвпада ли разказът на вашите близки с официалната история от периода?
- В каква степен според вас трябва да се използва устната история?
- Удовлетворени ли сте от дейностите в изпълнение на проекта за социалистическа България?
62 % от учениците считат в пълна степен, че устната история трябва да бъде използвана като метод на обучение в училище. Голяма част от тях са напълно удовлетворение от участието в този проект.
Иновативен характер на практиката
Даниела Цонева отчита метода на устната история като елемент за промяна на образователната култура и среда в класната стая. Глобалните исторически тенденции през Съвременната епоха, особено след края на Втората световна война, разкриват една нова перспектива пред развитието на човечеството. Богатството на исторически извори от епохата, продукт на използваните технологии, разширяват възможността за употребата им като ресурс за формиране на историческа култура и знание. Учениците, от своя страна, се насърчават да използват възможностите на времето, в което живеят – свободата да задават въпроси, да изразяват отношение, да създават собствени ресурси за опознаване на миналото.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Г-жа Цонева споделя един от проектите, реализиран от ученичка в 10. клас.
Реализирането на практиката с устната история при изучаването на социализма в България води до редица качествени и количествени резултати както за учениците, така и за самия проект.
Качествени резултати
- По-дълбоко разбиране на историята
Учениците получават възможност да се докоснат до личните преживявания на хората, живели през социалистическия период. Това им позволява да изградят по-пълна картина на миналото, като преодолеят ограниченията на учебниците и официалните исторически източници.
- Развитие на критично мислене
Чрез сравняване на различни свидетелства, учениците се научават да анализират информация, да разпознават пропаганда и да формират собствени преценки.
- Умения за комуникация и интервюиране
Учениците развиват умения за ефективно слушане, задаване на въпроси и провеждане на интервюта.
- Повишен интерес към историята
Личните истории правят изучаването на учебния предмет по-интересно и достъпно, като стимулират любопитството и въображението на учениците.
- Чувство за социална отговорност
Учениците разбират значението на запазването на паметта за миналото и ролята си в предаването на знанията на бъдещите поколения.
Количествени резултати
- Създаване на уникален архив
Проектът създава ценен архив от устни свидетелства, който може да бъде използван за бъдещи изследвания.
- Повишаване на осведомеността
Резултатите от проекта могат да бъдат споделени с по-широка аудитория чрез презентации, изложби, публикации и други форми на комуникация. Това допринася за повишаване на обществената осведоменост за социалистическия период в България.
- Укрепване на връзката между поколенията
„Удовлетворени бяха не само учениците, но и родителите, бабите и дядовците, защото някой се интересуваше от тяхната младост“. Това споделяне на г-жа Цонева разкрива неочаквания ефект, който има практиката.
Проектът създава възможности за диалог между младите хора и по-възрастните поколения, което допринася за укрепването на междугенерационните отношения.
- Положително въздействие върху учебния процес
Проектът може да допринесе за подобряване на резултатите от обучението.
„Учениците казаха, че това е била една от най-интересните задачи, които са изпълнявали”, споделя г-жа Цонева.
Надграждане и репликиране
Устната история се превръща в международно движение в историческите изследвания. За да бъде още по-ефективна, практиката може да се надгради по следните начини:
1. Разширяване на изследваните теми и периоди
- Съвременна история
- Локална история
- Специфични групи
2. Интегриране на технологиите
- Създаване на дигитални архиви
- Използване на социалните мрежи като източник на информация и популяризиране на проектите
- Мобилни приложения за записване и редактиране на интервюта, както и за създаване на интерактивни презентации
3. Развитие на критичното мислене
- Сравняване на многобройни източници и идентифициране на различия
- Оценка на достоверността
- Интерпретация на хората в зависимост от контекста
4. Интердисциплинарност
- Свързване с литературни произведения, за да се анализират различните начини, по които се разказват истории
- Използване за изучаване на диалекти и езикови особености
- Насърчаване на учениците да създават произведения на изкуството, вдъхновени от устните истории
5. Участие в по-големи проекти
- Национални инициативи
- Международни сътрудничества
Приобщаващ характер
Практиката на устната история предлага уникална възможност да ангажира всички ученици, независимо от техните интереси, способности и нужди. Ето как:
1. Разнообразие от роли и задачи
- Интервюиращи
Ученици с по-добри комуникативни умения могат да поемат ролята на интервюиращи, задавайки въпроси и водейки разговора.
- Анализатори
Ученици със склонност към критично мислене могат да анализират интервютата, да идентифицират ключови теми и да правят заключения.
- Творци
Ученици с артистични способности могат да създават визуални материали, като например комикси, плакати или видеоклипове, базирани на интервютата.
- Организатори
Ученици със силни организационни умения могат да планират срещите, да събират материали и да поддържат реда по време на проекта.
2. Индивидуално темпо и интереси
- Гъвкава структура
Проектът позволява на всеки ученик да работи със собствено темпо и да се фокусира върху аспекти, които го интересуват най-много.
- Разнообразие от теми
Могат да се изследват различни теми, свързани със социализма, което позволява на всеки ученик да намери нещо, което го вълнува.
- Различни формати на представяне
Резултатите от проекта могат да бъдат представени по различни начини, като например презентации, есета, творчески проекти, което позволява на учениците да избират формата, която най-добре отговаря на техните умения и интереси.
