Научно-технологичният прогрес, характерен за 21. век, се случва наред с различни глобални проблеми като климатични промени, изчерпване на природните ресурси и продоволствен проблем, следствие от бързо нарастващото и консумиращо население. Земеделието може да отговори на нуждите на планетата и обществата, но е нужно да се трасформира, като интегрира устойчиви и умни практики. 

Проектът „Умното земеделие на бъдещето: Перспективни култури, технологии и устойчивост“ е плод на сътрудничеството между учителите Таня Накова (растениевъдство), Снежана Драшанска (биология и здравно образование), Валерия Христова (земеделска техника), Петя Коларова (предприемачество) и Венета Тодорова (програмиране). Те реализират практиката с ученици от 10. клас в Професионална гимназия по земеделие „Стефан Цанов“, гр. Кнежа. 

Проектът осигурява възможност на десетокласниците да поемат ролята на изследователи и предприемачи, да учат чрез действие и да развиват идеите си в защитена среда.  Десетокласниците представят своите иновативни бизнес идеи за отглеждане на перспективни култури като коноп, лавандула, шафран, нахут и киноа, с които ще създадат по-устойчиво земеделие, съобразено с климатичните промени и изискванията на модерния пазар. 

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Проектът „Умното земеделие на бъдещето: Перспективни култури, технологии и устойчивост“ има интердисциплинарен характер. Той е с продължителност от две седмици, като завършва с финален открит урок. В рамките на подготвителния период учениците работят по различни задания за проучване и създаване на бизнес планове, които представят по време финалното събитие – открит урок. 

Стъпка 1. Мисловна карта и голям въпрос 

Учителите поставят началото на проектната дейност в час по биология, проведен съвместно от г-жа Драшанска и г-жа Накова. Учителите и учениците създават мисловна карта, която систематизира знанията на учениците по въпроса „Какво е бъдещето на земеделието?“ В рамките на тази дейност учениците анализират и визуализират факторите, тенденциите и иновациите, които оформят бъдещето на земеделието – екологични, технологични, икономически и социални. 

„Докато работихме по мисловната карта дойде и друг въпрос – „Какво можем да направим още днес?“. Така, с въпроси и отговори, обсъждане и обмяна на идеи, учениците стигнаха и до големия проектен въпрос: „Как да изградим устойчиво и умно земеделие?“, който даде и тема на всички последващи проектни дейности“, разказва г-жа Накова.  

Стъпка 2. Екипна работа 

В рамките на проекта учениците работят в екип и поемат определена роля – растениевъд, механизатор, програмист и предприемач. 

• Растениевъдите проучват перспективни култури, като съобразяват промените в климата и тенденциите в храненето, модата и икономиката. Младежите избират шафран, лавандула, киноа, нахут и коноп. Те проучват какви са спецификите на растенията, както и какво икономическо приложение имат. 
• Механизаторите изследват каква е подходящата земеделска техника за обработка на културите. Десетокласниците се спират на дронове, които помагат за обхождане на посевите, скрининг за болести и заснемане; сеялка за растения, умни напоителни системи и сензори за почва и растения са сред откритията, които са приложими и в България.
• Програмистите създават приложения за цифров оборот на културите, както и предложения за редуване на културите с цел съхранение на почвите.
• Предприемачите създават бизнес планове, в които представят основните приложения на културите.

Учителите организират проектната работа основно в дигитална среда, като десетокласниците работят със споделени файлове. Всяка група ученици има ментор – учител, който ги насочва и насърчава да развиват идеите си. 

„Разделихме класа на пет екипа, всеки с търсене на решение на въпроса. Отговорите на учениците бяха изпълнени с креативност и ангажираност, които вдъхновиха всички нас“, споделят учителките.

Стъпка 3. Открит урок

Проектът завършва с открит урок. В него учениците представят своите бизнес планове и резултатите от проучването си. Тази дейност има за цел младежите да защитят идеите си, като аргументират своите решения и избори. „Това е много важно умение – да умееш да представиш и защитиш идеите си пред хората. Едно е да проучиш, но друго е да ги представиш, така че да ги приемат и разберат. Децата се справиха отлично“, споделя г-жа Накова.

Гости на събитието са други учители от гимназията и от партньорски училища, ученици и родители. 

Стъпка 4. Обратна връзка

Екипът от учители подготвя обратна връзка, достъпна чрез QR код. В нея учениците споделят своите впечатления и научени уроци през проектните седмици. 

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

За всяко дете 

Интердисциплинарният проект „Умното земеделие на бъдещето: Перспективни култури, технологии и устойчивост“ насърчава сътрудничество, споделяне на знания и подкрепа между учениците. Тези негови характеристики формират приобщаваща образователна среда, в която младежите се чувстват значими, мотивирани и способни да допринесат за решаването на големия въпрос за устойчиво и модерно земеделие.

Дейностите могат да бъдат адаптирани с различна сложност, което позволява на десетокласниците активно да се ангажират със задачите, за да постигнат успех.

Иновация

В хода на проекта младежите изследват реални проблеми, прилагат научен подход, използват технологии, разработват прототипи и предприемачески идеи. Практиката акцентира самостоятелното мислене, креативността, сътрудничеството и отговорността на учениците, като превръща процеса на учене в активен, мотивиращ и практически ориентиран.

Резултати

Учениците усвояват принципите на устойчиво земеделие, натрупват знания за биологичните фактори за растежа на културите и ролята на автоматизираните технологии. Практиката стимулира любопитство, иновативно мислене, положително отношение към природните ресурси и мотивация за активно учене. „Учениците участваха активно във всеки етап на проекта, спокойно споделяха идеите си и развиха отговорност и инициативност в екипната работа“, разказва г-жа Накова.

Адаптация

Практиката е адаптивна към различни контексти и групи ученици. Тя може да се приложи, както в професионални гимназии, така и в общообразователни училища като част от STEM инициативи или проектно-базирано обучение. 

Учителите можем да усложняваме или улесняваме задачите, така че да са подходящи за деца на различна възраст и с различни нива на знания и умения. Например можем да включим по-прости модели и визуални симулации за по-малките ученици или по-сложни прототипи и бизнес анализи за гимназистите.

„Практиката може да бъде надградена още, като включим други големи въпроси, които стимулират допълнително критичното мислене и интердисциплинарната работа. Например „Как можем да намалим загубите на храни и да подобрим логистиката в земеделието?“ или като включим и други учебни предмети от професионалната и общообразователната подготовка“, разкава Таня Накова.