Как изглежда моментът, в който ученик държи в ръка реално бижу, тръгнало от идея, преминало през 3D модел? А какво се случва, когато учениците виждат, че то не само става за носене, а и се продава на базар? В Неврокопска професионална гимназия „Димитър Талев“ практиката се развива като извънкласна работа, в която учениците стигат от идея до изделие, което може да бъде носено, подарено, изложено пред публика, дори и продадено. Преди бижутата групата минава и през други творчески дейности – изложба с пирограф и мотиви от български носии.

Постепенно фокусът на творчество се измества към определения продукт: облеклото има нужда от аксесоар, който да завърши визията. Така се ражда линията „дигитален модел - прототип - калъп - изделие“. Учениците моделират в 3D формат, принтират прототипи на училищния 3D принтер, надграждат детайли и стигат до силиконови калъпи и отливане на изделията със смола. В този етап, с ръкавици и предпазни средства, по думите на учителя, за тях се създава усещане, че работят „като в лаборатория“ и влизат в роли. А правилото, което държи групата смела, е кратко: „Всеки дефект става уникален ефект.“

Как да приложим?

Практиката се развива като извънкласна дейност през цялата учебна година и постепенно „отваря врати“ за все повече ученици – от VIII до XII клас, и от различни специалности. Работата не се организира като отделни несвързани задачи, а цели натрупване и надграждане: едно преживяване води до следващото, а всяка нова стъпка добавя допълнително умение, увереност и творчески идеи.

Етап 1: Първите творчески следи

Преди бижутата групата минава през творчески дейности, които я „събират“ и ѝ дават смелост да пробва непознати неща – например, работа с пирограф и мотиви от български носии. Това е моментът, в който се вижда, че когато задачата е истинска и има видим резултат, учениците се въвличат вътре в процеса и се мотивират още повече.

Етап 2: Когато облеклото поиска аксесоар

Тъй като учениците създават облекла за ревюта, събития или за носене, много естествено стигат до мисълта, че визията не е „завършена“, ако няма бижу към нея. Вместо да купуват и да търсят подходящи аксесоари, решават да ги създадат сами. Така започва линията „дигитален модел - прототип - изделие“.

Етап 3: Дигиталният модел става прототип

В работата са включени 3D технологии: моделиране със специализиран софтуер Tinkercad и Fusion 360, а като отправна точка служи демонстрация на варианти за пръстени в AutoCAD (с избор на дебелина, размер и елементи). След това дигиталните модели преминават към училищния 3D принтер, с подкрепата на учител от направление „Техника“, който съдейства на учениците при принтирането и презентирането.

Етап 4: Пръстените изразяват уникалност

Когато се появяват първите 3D принтирани пръстени, групата много бързо стига до едно решение: не искат повторяеми форми. Моделът може да се принтира отново и отново, но пръстенът трябва да носи характер – да изразява идея, човек, повод, настроение. Затова учениците започват да мислят какво биха носили те самите и какво биха направили за различни хора и ситуации – например, за спортен или официален тоалет, за жени в различна възраст.

Точно така творческата част „влиза“ в технологията. Върху готовите 3D прототипи учениците надграждат с 3D писалка – добавят релеф, линии и малки елементи, които променят изцяло усещането от крайния продукт. Така една и съща базова форма започва да превъплъщава различни „почерци“. Едва след това прототипите минават към следващата стъпка – силиконовите калъпи и отливането, вече с ясното усещане, че всеки пръстен трябва да бъде уникален, а не просто „изработен“.

Етап 5: Калъпи, смоли и моментът, в който учениците навлизат още по-дълбоко  в науката и технологиите

След прототипите идват силиконовите калъпи и работа със смоли. Учениците смесват, оцветяват и добавят декоративни елементи – сухи цветя, брокат, мини фигурки. С ръкавици и предпазни средства за тях се създава усещане, че са „в лаборатория“ – не само заради обстановката, а и защото започват да мислят като изследователи.

Появяват се и реални затруднения – например, защо една смола остава мека или защо не се втвърдява, както очакват. Вместо да подминат проблема, те започват да търсят причините: четат, сравняват, обсъждат условията, включително температурата в кабинета. В тези моменти започват да използват и съпоставят знанията си по химия и математика, а свързват наблюденията си и с физични обяснения за условията на работа – така учебното съдържание излиза от тетрадката и се разширява в реална ситуация. Паралелно се променя и начинът, по който гледат на „дефекта“ – той не е край, а шанс да се получи нещо различно и по-красиво. Калинка Белева, автор на практиката, споделя: “Грешките не спираха процеса, а го водеха до успешни резултати.”

Етап 6: Финална обработка и разширяване към други изделия

След втвърдяването на смолата идва финалната работа: оформяне, полиране, довършване, декорация. Наред с бижутата практиката включва и изработка на ароматни сапуни и свещи (включително сапуни с козе мляко), където отново има експерименти – с форми, аромати и визия. И там учениците минават през същата логика „проба–наблюдение–корекция“, докато стигнат до продукт, който изглежда завършен и може да бъде реално използван.

Етап 7: Публиката и „реалният живот“ на изделията

Готовите изделия излизат извън кабинета: показват се на изложби и събития и се реализират на базари, където хората ги търсят и купуват. Практиката е представена и в среда извън училище – на участие в Българската академия на науките с щанд и получено отличие. Това е моментът, в който учениците виждат труда си като завършен продукт с реална стойност – и точно оттам идват следващите идеи и следващото надграждане.

В тази практика най-видимо е пътят от дигиталния модел до реалния предмет, който излиза от кабинета и стига до хората – като подарък, като покупка на базар, като част от изложба. Това променя начина, по който учениците гледат и на самата работа: тя не е „упражнение“, а процес с резултат, който има стойност. 

Умения, които се виждат в процеса

По данните от практиката в началото около 20% от учениците имат опит с 3D моделиране, а след края на работата над 85% от тях вече създават самостоятелни дигитални модели и използват 3D принтера без помощ. В самооценката 92% от участниците споделят, че са подобрили уменията си за работа в екип, а 78% отчитат засилен интерес към STEАM направленията и творческите професии.

Когато „не става“ – започва търсенето на причините

Работата със смоли и калъпи води до ситуации, в които резултатът не е веднага такъв, какъвто учениците очакват – например, изделието остава меко или не се втвърдява. Точно тогава започва ученето „на живо“: учениците четат, сравняват, обсъждат условията (включително температурата) и търсят какво влияе на резултата - те използват и съпоставят знанията си по химия и математика, както и наблюденията си за физичните условия на работа – така учебното съдържание естествено става междупредметно и оживява в реална ситуация.

Грешката не спира процеса

Групата създава свое кратко правило, което се превръща в тяхно мото и нагласа към работата: „Всеки дефект става уникален ефект.“ Вместо разочарование и отказване, неуспехът се превръща в повод да се пробва отново, да се промени детайл, да се потърси нова идея.

Приобщаване чрез различни роли

Практиката не поставя всички ученици в една и съща роля. Едни от тях се развиват като най-силни в 3D моделирането и принтирането, други – в цветовете, декорацията и финалната обработка. Калинка Белева споделя: “Имаше един ученик – изключително затворен, не говори с никого. Но аз бях убедена, че в него има силен, още неразвит потенциал. Насърчавах го съвсем леко: да надникне и да види какво правим, първо само като страничен наблюдател. Постепенно започна да се включва и накрая вече сам ме търсеше с ентусиазъм: „Госпожо, можем ли да изработим още нещо?“

Изделия с публика и реална обратна връзка

Когато изделията излязат извън кабинета – на изложби, събития и базари – учениците получават обратна връзка, която не е само „оценка“, а реална реакция на хора, които искат да притежават нещо, направено от тях. Представянето на практиката в Българската академия на науките със собствен щанд и поощрителна награда допълнително затвърждава усещането, че трудът им има място и извън училище. А в основата на цялото това преживяване стои ясната позиция на учителя Калинка Белева - стремежът й учениците да станат по-добри от нея и да им даде свободата: „да взимат идеи, да ги развиват и да ги надграждат по-нататък”