Статията е част от рубриката ни “Гласът на ученика”. В нея споделяме с вас текстове на ученици, за да се докоснете до техните размисли, интересни идеи и да се вдъхновите. Прочетете текста на Кристиян Ненов, който разкрива темата за движението, често загърбвана в училище, а ключова за благосъстоянието и ученето.
Кристиян Ненов е ученик в 11 клас с интереси в планинското колоездене, проекти по физика и тенис. Мечтае да стане електроенергетик.
В днешния свят на скоростно технологично развитие, учениците сме изправени пред трудността да поддържаме висок успех. Причина за това, е липсата ни на фокус в класната стая, което както афектира представянето ни, така и влияе негативно върху работната среда, в която един учител да се чувства комфортно да преподава. Съсредоточеността в класната стая е ключова за изграждането ни като критично мислещи хора, но приложения както ТикТок и Инстаграм възспират този процес. Какво обаче можем да направим ние учениците, така че и да не се чувстваме зомбирани от гледане на клипче след клипче, но и да имаме готовност да развием взаимната продуктивност в час, между учител и ученик? Решението е спортът.
Проучвания за спорта
Защо точно спортът обаче? Защо просто не ограничим употребата на технологии? Според статистика от сайта “The Sports School” (най-качествената спортна академия в Бангалор), чийто факти са подкрепени от “Световна Здравна Организация”, 15% от учениците които практикуват спорт, е по-вероятно да имат висок академичен успех. Също така, според мозъчно изследване на института “Аспен” и техният проект “Project Play”, мозъкът на учениците е от два до три път по-активен след двадесет минутна тренировка. Задвижването на потока на електрони през невроните се дължи на движението, и както фактите сочат, при постоянно практикуване на даден спорт, ще има подобрение и в академичния успех, и в умствената функционалност.
Очевидно спортът помага. Какви зони обаче променя той и как са ми помогнали след-училищното колоездене и тенис в класната стая? Когато се опитвам да се изкача до Черни връх с колело, трябва да имам готовността да преборя и най – тежките изкачвания. Това е изградило в мен форма на дисциплина, в която всяко препятствие е преодолимо, отстъплението не е вариант, и заради това вместо учителката ми по математика да наблюдава един поглед, изпълнен с празнота, да види човек, който проявява интерес в това, което преподава и е готов да я изслуша. Спортът също е време-изискващ, а от трите пъти тенис и стоте километра колоездене на седмица, съм се научил как да си балансирам времето, и вместо да пиша тази статия 30 минути преди крайния ѝ срок съм си отделил два дни, в които да я изчистя.
Учебният процес работи най-добре, когато е споделен. Това означава – както учителите да разбират материала, който преподават, така и ние учениците да имаме готовността да ги изслушаме. Учителите също имат чувства, и докато са пред един клас, чийто поглед крещи “Не знам на кой свят съм” поставя налице въпроса дали работата им е смислена. Учебният процес със сигурност е смислен, но за да има взаимна изгода и да работи, е нужно учител и ученик да работят в синхрон. Важно е да сме фокусирани, а спортът е перфектния начин за постигане на този баланс.
Прочетете още ученически текстове в категорията “Гласът на ученика”.
