Статията е част от рубриката ни “Гласът на ученика”. В нея споделяме с вас текстове на ученици, за да се докоснете до техните размисли, интересни идеи и да се вдъхновите. Прочетете текста на Елица Матеева, разглеждаща темата за учителя в различните образователни етапи и променящата му се роля в развитието на детето.
“Аз съм Елица Матеева от 11. клас и обичам природата и това да помагам на тези около мен. Мечтая да пътувам, да се развивам и да съм полезна на останалите.”, споделя ни Елица за себе си.
Ефектът на училището върху децата е огромен, а етапът на тяхното образование е от изключително значение за определянето на правилна връзка и комуникация между възрастния пред дъската и слушащите го подрастващи. В зависимост от възрастта на децата, учителят следва да има различни подходи и методи, за да задоволи целите на дадения етап на обучение.
Учителят и ученикът в начален етап
В началото на дългия път в училище, за едно дете е безкрайно важно да има един топъл и разбиращ човек срещу себе си, който да го предразположи и да направи атмосферата в класната стая спокойна и приветлива. Макар и незаменими, знанията, които добиваме в началния етап на образованието си са силно обвързани с качествата, на които учителят ни учи. Той трябва да ни покаже какви са отговорностите на добрите хора, не само на учениците.
Всички знаем, че първите седем години от развитието на детето са най-важните: тогава то се учи как да бъде човек, приятел и съученик. Ето защо фокусът на училището и учителя трябва да бъде върху поставянето на стабилни основи, на базата на които да се изгради един амбициозен, разбиращ и добър човек. Както нямаше да мога да напиша статия в 11. клас, ако не беше любимата ми класна от първи до трети клас, така нямаше и да знам какво е да проявяваш съпричастност като мислиш за останалите, да си възпитан, да правиш добрини и да помагаш на тези в нужда. Не съм запомнила госпожа Стойна Белухова заради задачите по математика или че ме е научила на азбуката, а заради топлата й усмивка и любовта, с която ни подготви за приключението на учението.
Смятам, че всеки един учител на деца от първи до четвърти клас трябва да осъзнае огромната си роля върху подрастващите и да ги направи такива, каквито би искал да са всички бъдещи граждани, приятелите на децата му, собствените му синове и дъщери, а дори и внуци. Образованието е в основата на личността ни и тези първи срещи с учението са от изключителна важност за бъдещето на всеки един ученик.
Взаимоотношенията учител-ученик в прогимназиален етап
Следващата стъпка в образованието на децата е етапът от пети до седми клас. Тогава ги “удря” животът, хормоните и интересите и те наистина могат да са огромни досадници. Но през тези години ходенето на училище и времето, прекарано там, е от изключително значение, а ефектът на учителите върху тях – грамаден. Ако досега фокусът е бил върху научаването как да бъдем хора, то сега според мен ролята на учителя се измества върху това да покажат на децата защо реално ни е важно да знаем. По прост начин те трябва да покажат на децата пред тях как всичко е свързано, защо трябва да го знам, как това ни засяга.
За един ученик в тази възраст е важно да не губи смисъла в това да ходи на училище, да има желание да се образова и да разбира защо това е от значение. Разбира се, това е непосилно само за един учител. Нужна е усилена работа от страна на родители и всички преподаватели, но ако всички осъзнаят ролята си и допринесат за любовта на младия тийнейджър към учението, то успехът ще е сигурен. Тогава един учител трябва да е строг и сериозен, но и да се старае да представя материала по интересен начин.
Така например, един преподавател по история трябва да покаже на учениците как миналото съдържа уроци, приложими в настоящето. Какво става из другите континенти докато римляните владеят, как е свързано всичко и как може да си го представим на една линия на времето?
Вместо фокусът да е на отделни фрагменти от теорията, трябва да не ни убягва цялостната картина. Какво реално се случва, кога и защо? По този начин учениците могат да видят защо има значение да учат това – за да знаят, че всичко, което пише в учебниците не е просто някаква информация, а е част от нещо по-голямо и интересно. Това трудно ще се постигне, ако децата изпитват страх от ходенето на училище и копнеят звънеца да бие. За да може те наистина да искат да се научат, е важно сами да намерят желанието, подкрепяни от възрастните около себе си.
Поведенческата динамика в гимназиален етап
Последно идва и гимназиалният етап, когато учениците са достатъчно големи и би трябвало да са усвоили основите, изградени от учителите през предходните етапи. Тук идва времето подрастващите да открият нещо повече от просто информация в предмета. От майка ми знам колко важно е един учител да те накара да се влюбиш в предмета. Да искаш да го разбираш и да търсиш нещо извън стандартния материал. Това може да се случи само и единствено с помощта на добър преподавател, някой, който да ти покаже красотата зад теоремите и формулите, стихотворенията и събитията.
В ролята си на учители тяхна задача е да ни представят предмета по такъв начин, че да ни стане интересен и приятен. През тези последни години учениците избират какво да учат и с какво им се занимава и целта на преподавателя трябва да бъде да подбуди децата да изберат предмет, подходящ на интересите на ученика. Да им покаже защо те самите са го избрали преди 10 години и защо и насърчават по-младите да го направят сега. Какво крие тази наука и колко увличаща може да бъде тя.
Без силна и стабилна връзка с преподавател, тази любов и страст трудно може да бъде развита, което прави този човек изключително важен за тийнейджъра. От строг и сериозен или благ и предразполагащ, сега учителят трябва да стане почти наравно с учениците пред него. Да им покаже, че ги подкрепя и разбира, че вярва в тях и иска да им помогне, защото постигането на близост като ключов фактор за изграждане на доверие.
Особено в 11. и 12. клас, материалът става изключително тежък и без разбирателството и съдействието на възрастния, децата постепенно губят мотивация, желание и любов към предмета. Те вече не се нуждаят от възпитание, глезене или строгост, а от това да видят пред себе си някой, който е до тях. Именно затова в училища, където учителите се сменят всяка година, такава връзка е изключително трудна за изграждане, което значители влияе на децата и развитието им. Те са достатъчно способни и сами да отработват материала, да се упражняват и някак си да се оправят, но цената често пъти е страстта към предмета и образованието.
Ако в прогимназиален етап сме се опитвали да покажем на учениците защо е важно да учим и какви са красотите на знанието, то защо ни е сега да потъпкваме тази любов и интерес с празни погледи и липса на отношение между учители и деца?
За да стане преподавател, един човек трябва да знае, че ролята му е много по-голяма от това просто да си изпее урока пред дъската и да провери тетрадките. Той става част от нещо много по-мащабно от просто изнасяне на лекции. Трябва да има желанието да кара тези срещу него да обичат предмета, да се интересуват и да учат с желание.
Проблемът на образованието е недооценеността на нашите преподаватели, пренебрежителността и снизходителността, с която всички се отнасяме към тях. Ако искаме ние, децата ни и приятелите ни да са в ръцете на хора с желание да ни научат, трябва да им върнем подкрепа, обич и уважение обратно. Защото, както разбрахме, времето прекарано в училище е основата на това кой ще бъдем в този живот, а учителите ни ни подкрепят през това приключение.
В зависимост от възрастта на децата, ролята на преподавателя се изменя, но винаги е и ще бъде да ни покажат какво е да сме добри хора, да обичаме образованието и винаги да сме будни за нови знания. Неслучайно ги наричаме будители.
Прочетете още ученически текстове в категорията “Гласът на ученика”.
