Емоционалната адаптация на учениците в първи клас е ключов аспект от успешното им включване в новата училищна среда. Този преход може да бъде вълнуващ, но и предизвикателен, тъй като първокласниците се сблъскват с множество нови изисквания, хора и ситуации. Вдъхновена от филма “Отвътре навън”, г-жа Стефка Кавръкова се заема с нелеката задача да научи най-малките ученици да разпознават, изразяват и контролират своята пъстра палитра от емоции. Това пътешествие в Иновативно основно училище “Иван Хаджийски” – Троян наричат “Да оцелея в морето от емоции!”. Скачайте на борда и да попътуваме с тях!
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стратегия е насочена към формиране на емоционална интелигентност у учениците. Дейностите се реализират в часовете ЦОУД, а учениците участват в разнообразни дейности (беседи, тематични игри, гледане на филми, екипна работа и др.), за да преминат и овладеят успешно първите три стъпки от процеса по развитието на социално–емоционалните компетентности: самоосъзнатост – самоуправление – управление на взаимоотношенията.
Дейност 1. Представяне на филма
Учениците заедно гледат първия филм „Отвътре навън“. Сюжетът е свързан с палитрата от емоции, през които минава героинята Райли. Тя е във възраст, който е близка до тази на второкласниците. След филма, под формата на беседа, учителят прави диагностика за нивото на познаване на различните емоции от малките ученици.
Дейност 2. Изработване на постер с героите от филма
Централно място в постера заема Райли. Тя умишлено е в много по – малък размер от човечетата, изразяващи емоциите ѝ. Те са в по – малък размер. Идеята тук е учениците да достигнат до информацията, че емоциите са тези, които управляват Райли. Учениците изрязват, лепят, а първокласниците с помощта на второкласниците търсят имената на героите. Учителят ги напътства, дава инструкции и следи процеса.
Дейност 3. Интерактивна игра „Прочети и свържи“
На интерактивната дъска са показани човечетата – емоциите от филма и полета с числа върху тях. Ученикът избира поле с число. Зад всяко число се крие точното наименование на емоция, която той трябва да свърже с подходящото изображение. Под някои полета с числа стоят еднакви наименования на емоциите, с цел да се постигне пълен обхват на всички ученици и повторяемост, за да се закрепят трайно определенията в речника на учениците.
Дейност 4. Дидактична игра с карти „Емоциите“
Учениците се разпределят по четирима в екип на случаен принцип чрез жребий. Учителят раздава на всеки екип по една карта. Тя изобразява дете в различно емоционално състояние. Всеки отбор трябва да определи и запише какво чувства детето на картата (точно наименование и определяне като положителна или отрицателна е емоцията) и да предложи:
- Възможни причини за тази емоция. (Какво може да ме накара да се почувствам така?)
- Възможни решения. (Какво мога да направя, ако се чувствам по този начин?)
Смесените екипи от първокласници и второкласници работят и обсъждат. Второкласниците са тези, които записват, тъй като първокласниците още не могат, след което по един представител от всеки екип представя пред всички съвместната работа. След като приключи представянето, учителят показва останалата част от дидактичните карти, които представляват изображения на възможни причини и решения, като обобщава и подчертава, че те никога не се свеждат до един изход от ситуацията.
Дейност 5. Дидактична игра „Помниш ли кой съм аз?“
Отново играта е с героите от филма – съществата, представляващи емоциите. На учениците се раздават работни листи. Задачата на всеки ученик е да оцвети с правилния цвят човечетата от филма и да запише под всяка картинка емоцията, която е изразена. Учениците НЕ записват имената си върху работните листи, което им дава „спокойствието“ да сгрешат. В края на играта, учителят събира листите и обобщава на дъската резултатите – колко пъти всяка от емоциите е разпозната правилно от децата. По този начин учителят получава и обратна връзка от учениците, доколко са развили умението да разпознават и назовават емоциите.
Дейност 6. „Напълни буркана!“
Един непринуден начин за осъзнаване и категоризиране на емоциите като положителни или отрицателни е играта „Напълни буркана!“. На учениците се дават работни листове, върху които са принтирани буркан и притежателят му – съответното човече, показващо конкретна емоция (пример: бурканът на щастието; бурканът на тъгата; бурканът на яда и пр.). Задачата на учениците е в срок от две седмици да запълнят със съдържание бурканите, записвайки или рисувайки ситуации, които те лично са преживели и са изпитали съответната емоция. По задачата може да се работи както в клас, така и вкъщи. След изтичане на поставения срок, всеки представя пред класа това, което е „затворил“ в своите буркани. Учителят окуражава учениците да споделят записките си и подканва останалите, които са в ролята на слушатели, да предлагат решения за справяне с негативните емоции.
Дейност 6. „Писмо за теб!“
Тази дейност има за цел да помогне на всеки ученик да види себе си през очите на съучениците си. По този начин всяко дете ще формира положителна самооценка за себе си, ще изгради самоувереност и ще осъзнае собствената си значимост в класа.
На всеки ученик се раздава прегънат като хармоника лист. На всеки лист е написано име на ученик от класа. Задачата на всеки е да напише как вижда през своите очи съученика, чието име стои на листа (какъв е по характер, какви качества притежава, как се справя в ситуации и пр.). Условието е посланията да са само положителни и без „подател“. Всеки лист минава през всеки ученик от класа, а формата на хармоника не позволява да се види какво е написал предходния човек. В края на дейността, всяко дете има собствен лист с послания от целия клас. Прочита го пред останалите и запазва за себе си като спомен. Учителят насочва вниманието на учениците към това, че ако понякога се чувстват тъжни или неуверени, винаги могат да извадят и да прочетат написаното писмо.
Тази дейност може да се развие, като всеки ученик получи „писма“ – на хартия или под формата на съобщения, от своя учител и от своите родители. Идеята на тези послания е да се формира самоосъзнаване и себеутвърждаване в положителна посока.
Дейност 6. „Издишай, заключи, превключи!“
На вниманието на учениците се представя техника за справяне с негативните емоции като яд, тъга, разочарование и пр. Класът разполага с червени и жълти балони. Когато възникне ситуация, в която ученик изпитва някоя от горепосочените емоции, за да се справи, взима един от червените балони и „издишва“ (надува) в него негативното. С действието завързване на балона, ученикът „заключва“ неприятната емоция. По желание на детето, балонът може да бъде спукан. Като знак на превключване от негативна към положителна емоция, на ученика се предлага да надуе жълт балон, върху който да изрисува щастливо лице.
Стефка Кавръкова споделя: “Съвременното училище далеч не е място, на което се формират единствено знания от науката. Развиването на „меки“ умения като комуникация, гъвкавост, адаптивност, работа в екип и осъзнатост са основополагащи за успешния млад човек. Наблюдавах неумението на учениците да определят и назоват емоциите си и още повече – липсата на умения да ги споделят и контролират. Сега вървим в правилната посока, а очакваните резултати са свързани с това всеки ученик да премине и стигне до етап на самоосъзнаване и самоуправление на собствените емоции, да чувства себе си като част от класа, да осъзнае собственото си значение в него, да учи и да се развива в подкрепяща среда.”
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
В следствие на добрата практика се наблюдават положителни промени предимно в поведението и взаимоотношенията на децата от класа. Случаи на обиден или нагрубен съученик почти липсват. В беседи и игри, подчинени на темата “Емоции”, учениците много по–лесно ги определят и назовават. Учениците работят успешно в екипи с различен състав и в класа атмосферата е положителна и приятелска. Тези от тях, които са изпитвали затруднения да говорят пред класа, вече проявяват смелост и самоувереност да изразят и заявят своето отношение по даден въпрос.
