Практиката “Оцеляване в гората”, с която ще ви запознаем в тази статия, представлява проектно базирано обучение, реализирано с първокласниците от Първо основно училище “Никола Йонков Вапцаров”, град Берковица. Проектът се ръководи от г-жа Ива Петрова и г-жа Вергиния Ангелова, които са класни ръководители, г-жа Нели Сергеева, учител по физическо възпитание и спорт, както и г-жа Емилия Богданова – учител по компютърно моделиране и заместник-директор по учебната дейност в училището.
“От няколко години всички работим за промяна на средата, промяна на начина на преподаване и начина на управление. Ръководството на училището се стреми да поддържа ефективна комуникация с учителите. Така се роди идеята да правим няколко проектни седмици в рамките на една учебна година… ПБО може да се реализира успешно още от първи клас.”, споделя г-жа Петрова за мотивацията на екипа за реализиране на добрата практика.
Проектът се осъществява в рамките на пет учебни дни, но планирането му започва близо месец преди това. Четирите учителки интегрират учебното съдържание от 7 предмета, изучаващи се в първи клас, и набелязват основните моменти, през които децата ще трябва да преминат, за да намерят решение на автентичен проблем – оцеляване в гората през зимата. По този начин учениците ще видят как могат да приложат знанията, които са придобили по различните учебни дисциплини.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стъпка 1 – Предварителна подготовка
Регулярните срещи на екипа на проекта започват месец преди провеждането на самата проектна седмица. Те са насочени към създаване на интегрирано учебно съдържание чрез внимателно структуриране на проекта и подбор на необходимите материали. Срещите се осъществяват както на живо, така и онлайн – за по-голямо удобство на учителите.
Всеки преподавател преценява върху какви цели от учебните програми ще се фокусира при осъществяването на ПБО. В края на първия етап се формулира и големият въпрос на проекта: Какво е необходимо на хората и животните, за да оцелеят през зимата в гората?
Стъпка 2 – Задаване на въпроси
Проектът се реализира в седмицата преди зимната ваканция. В първия ден от нея вниманието на учениците е ангажирано с една любима тяхна история – приказката “Хензел и Гретел”. След като я прочитат и обсъждат сюжета ѝ с помощта на учителката си, децата правят устен преразказ на отделните части. Г-жа Петрова им оказва подкрепа, когато срещат затруднения, но задава и допълнителни въпроси, с които провокира мисленето им. Например: През кой сезон се развива действието? По кои думи от текста съдим за това?
Следващата планирана дейност е брейнсторминг на тема “Зима”. В допълнение първокласнците играят с думата на асоциации. Те споделят своите виждания за този сезон и разказват как според тях би звучала приказката, ако Хензел и Гретел са оставени сами в зимната гора.
На този етап учениците започват съвместна работа по макета “Зимна гора”. За изработката му използват плоскост от стиропор, върху който забождат малки клонки.
Стъпка 3 – Използване на въображението
През втория ден от седмицата децата трябва да подредят частите на текст, посветен на зимата и оцеляването на животните през този сезон. Учителите придружават задачата с обобщаване на наученото – чрез проверка с въпроси.
На този етап към макета “Зимна гора” се добавят умалени модели на диви животни, както и памук, който играе ролята на сняг. По време на творческата дейност въображението на децата се провокира. Те разсъждават върху въпроси от типа на “Как изглежда гората през зимата?” или “Как се движат животните? Какви следи оставят?”.
Стъпка 4 – Планиране на преход в гората
Настъпва третият ден от планираната проектна седмицата. Берковишкото Първо основно училище “Никола Йонков Вапцаров” се намира в близост до гората и децата се впускат в планиране на зимен преход из околността. Най-напред първокласниците трябва да решат какво да облекат, а за целта – да се запознаят с различните видове материи, с техните качества и недостатъци. Обсъждат какви дрехи са подходящи за гората през зимата, както и какво да сложат в раницата.
На гости в класната стая е инж. Петър Петров, успял възпитаник на училището. По време на срещата с класа той представя различни добри практики за улесняване на живота на животните в гората през зимата. Импровизиран базар поставя учениците в ролята на купувачи, разполагащи с определен бюджет, които трябва да се снабдят с най-необходимото за поход в планината. Първокласниците придобиват практически знания как да оцелеят в гората и как да използват компас и карта, кои животни мога да срещнат в гората и как мога да им помогнат.
Стъпка 5 – Моделиране и проектиране
В четвъртия ден от седмицата учениците създават алгоритми, проекция на реални житейски ситуации. С помощта на платформата www.code.org пишат кодове, указващи най-прекия път до хранилката за птици. По този начин децата развиват своите умения за решаване на проблеми и алгоритмично мислене.
Благодарение на усвоените знания до момента и срещата с инж. Петров учениците стигат до идеята, че могат да помогнат на птиците през зимата, като поставят в гората хранилки за тях. В рамките на деня те изработват своите хранилки и отбелязват на картата маршрута, по който ще седвижат. С маркери обозначават къде да бъдат поставени хранилките.
Стъпка 6 – Осъществяване
В петия ден от проектната седмица се осъществява самият преход, по време на който се закачат хранилките. Заедно с хранилките учениците поставят табелки с надписи от кого са изработени и с молба да се пазят. Първокласниците сами организират дейността, показвайки какво са научили през изминалата седмица.
По време на прехода ги очакват изненадади – на маркираните места, където трябва да се поставят хранилките, са скрити свитъци с въпроси от учебната програма. С тези въпроси учителите проверяват разбирането на учениците на ниво учебно съдържание по съответните предмети.
Хранилките на първокласниците са от пластмасови бутилки, но в процеса на работа децата се замислят, че използването на пластмаса уврежда природата. Занапред класът планира да замени с по-екологични, например от глина, и да изработи такива със сено за по-едрите животни. Идеята е проектът да се превърне в устойчива дейност и възпитаниците на Първо основно училище “Никола Йонков Вапцаров” периодично да захранват хранилките със семена.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Тази проектна седмица е пример как знанията и уменията, които учениците усвояват в отделните дисциплини, на практика се преплитат при решаването на конкретен житейски проблем. Ако традиционната класно-урочна система набляга върху лекционната форма на обучение, в която учителят е говорещият, а ученикът – слушащият, то този тип уроци дава възможност на децата сами да стигнат до знанието, преживявайки и експериментирайки.
Своеобразната викторина по време на горския преход показва много добра степен на овладяване на базисните знания по съответните предмети. Ето как г-жа Петрова обобщава резултатите, след провеждане на проекта: “На ниво учебна програма знанията са много трайни, почти няма дете, което да не е усвоило материала. Те си спомнят за проектната седмица, за кои животни сме говорили”. Планирането на горския преход, инпровизираният базар, разходката в района на училището и изработката на хранилки са пример за автентично оценяване, при което учениците на практика демонстрират своите знания.
Дейностите, с които са ангажирани децата, са много подходящи за сплотяване на екипа и за повишаване на нивото на емпатията. В класа има дете с малцинствен произход, към което по време на проекта не се усеща обичайното по-специално отношение от страна на другите ученици. То взима активно участие и спокойно изразява своето мнение. В класа учи и дете със СОП, което обаче отсъства в седмицата преди зимната ваканция. То взима участие в следващите планирани проекти – “Тази проектна седмица бе първата в “смелия” път за създаване на интегрирано учебно съдържание в нашето училище. След нея се проведоха още две, които бяха със своите големи идеи: “Енергия” и “Трансформация”. Класът със същия успех се включи в тяхното изпълнение”, разказва г-жа Петрова.
Училището е разработило цялостна политика за създаване на интегрирано учебно съдържание: “…така развиваме умения на 21 век. Правим така важните начални стъпки за формиране на колектив, а екипната работа допринася за напасването на характерите”, обяснява г-жа Петрова. Екипността, сътрудничеството, емпатията и критичното мислене са едни от основните умения, необходими на учениците, за да се справят с поставените им проблеми. Не само с тези, с които ги предизвиква училищният живот, но и с тези, пред които ги изправя светът извън класната стая.