Навярно голяма част от учителите забелязват, че често съпътстващи храни при учениците им са така наречените “fast food” и все по-малко здравословни такива. Във всеки един клас децата помежду си се различават по много признаци – разлика има в телесното им тегло, в отношението им към храната, в отношението им към себе си (и в десетки други неща, разбира се). Но доколко това се забелязва от самите ученици?
Този проблем индикира г-жа Стоила Маринова от ОУ “Никола Икономов”, Разград. В училището има значителен брой ученици билингви, включително деца, чиито родители пребивават в чужбина, както и такива, които пътуват от съседни села. Забелязва се, че и в учебната среда, и вкъщи липсва активно обсъждане на въпроси, свързани с техните здравни грижи, и няма стимул за отговорно отношение към храната и здравословния начин на живот.
“Аз съм учител по ЦДО и всеки ден децата обядват пред мен. Забелязах, че храненето им не е особено здравословно… Някои са по-слабички, други са по-пълнички, някои не ядат много, а други се тъпчат… Затова реших да задълбоча тази тема”, казва г-жа Маринова.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Първа стъпка
В началото е от значение учениците да бъдат теоретично подготвени относно това какво представлява здравословното хранене. Представена е презентация, за да може теоретично да се запознаят със самата тематика. Като допълнение следват серия от дискусии с медицинското лице в училище, в случая с мед. сестра Десислава Симеонова.
“Друго е, когато не просто учител, а и здравно лице, професионалист в сферата, затвърди някое твърдение. Доверието е по-голямо”, казва г-жа Маринова.
Втора стъпка
След като учениците са вече запознати с тематиката, се изгражда план какво се очаква да постигнат. Изготвят се задачи и дейности, които се надграждат една друга. Те, от една страна, са индивидуални, а от друга – групови, за да може да се мисли на няколко нива и да се развият различни умения.
В случая, както следва:
- Любимите плодове и зеленчуци
- Любима рецепта
- Седемдневно здравословно меню
- Общи правила за здравословно хранене
- Пирамида на храненето
Трета стъпка
Следващата стъпка е самото приложение на дейностите, които са с насока учениците сами да достигат до знанието и осъзнаването на важността на здравословното хранене, чрез преживяване. При прилагането се включват и учебни дейности, например: при описване на продуктите се акцентира и върху качеството, съдържанието и т.н.
Може да разгледате как се прилагат задачите тук.
Четвърта стъпка
Споделяне на знанието чрез презентиране на продуктите на учениците във фоайето на училището. По този начин се акцентира върху темата за здравословното хранене и се дава храна за размисъл и на ученици от други класове.
“Разбрах от родителите, че децата дори са проявили желание да приготвят сами своето любимо ястие – всички у дома (родители, баби и дядовци) са били изненадани от тази самоинициатива… Учениците си взеха примерно меню от стола на училището, но проявиха и креативност при изготвянето на своето меню. Бяха толкова въвлечени в работата си, че по всичко личеше, че са дали всичко себе си, а не са се опитали да отбият номера… Децата се събираха и извън училище и развиха умението си за взаимопомощ изключително много… Казваха ми: “Госпожо, госпожо, еди-кои-си се снимаха с нашите пирамиди”. Чувстваха се горди от себе си, а това допълнително им даде стимул да работят по още проекти”, споделя обратна връзка от приключението г-жа Маринова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Г-жа Маринова призовава всеки учител, който е забелязал този или сходен проблем у своите ученици, да опита нейната практика. Тя споделя, че дори е преизпълнила целта си. Учениците ѝ, след края на практиката, освен, че са станали по-креативни, са се научили повече да си помагат, да творят, да си приготвят сами храна, да разграничават здравословна от нездравословна храна. Учителката забелязва много важна промяна в навиците и поведението им – децата вече не си носят за хапване в училище “вредна” храна, спират да преяждат.
“Например, ситуацията в стола – имало е деца, които не се хранеха, а се натъпкваха, изземайки и от съучениците си храна, която на практика не им е нужна. След този проект това не е така вече. Започнаха да отдават значение на здравето си”, – описва г-жа Маринова.
Учителката споделя, че за да се развие практиката още, може да се канят външни професионалисти, като диетолози, лекари и да се обърне внимание и на хранене при конкретни болести, например при диабет. Тази дейност подпомага и приобщаването на ученици, които не са се включвали активно в процеса до този момент. Според г-жа Маринова този резултат е налице, тъй като ученето се случва по интересен и иновативен начин (рефлексът им вкъщи сами да приготвят храна), а не по модела “наливане с фуния”.
“Защо да се опита? Защото първо е полезно за децата, второ им е интересно. Те сами достигат до ползата от своя труд и се чувстват полезни, когато и други черпят от техния опит”, допълва г-жа Маринова.
