Вторник, четвърти час, 6. б клас. Учителката пита „Кой иска да прочете?" и вижда две вдигнати ръце, същите като вчера. Седмица по-късно същият клас спори шумно защо бобът в една от чашите не е поникнал, защото всяка група е избрала сама какво да изпробва и иска да докаже, че е права. Темата е същата, учебната програма също. Разликата е в това в каква ситуация, как и защо задава въпросите.

Точно това стои зад израза „ученикът в центъра". Активни ученици, знаят защо са в час и искат да бъдат в него.

Какво означава „ученикът в центъра"

Ученикът в центъра е начин на преподаване, при който учениците участват в решенията за собственото си учене: какво да изследват, как да работят, как да покажат наученото и как да проверят докъде са стигнали. Учителят продължава да планира, да познава учебната програма и да поставя целите на урока, но се променят неговото място и неговата роля в самия час. Вместо да говори през по-голямата част от времето, той задава въпроси, наблюдава, подкрепя и дава обратна връзка, докато учениците мислят, правят и обясняват.

Има един прост тест. След часа се запитайте кой е работил най-много. Ако отговорът е „аз", в центъра на часа сте били Вие, колкото и интересен да е бил този час.

Четири характеристики на часа показват, че ученикът е в центъра на обучението:

• Ученикът има избор, който има значение: тема, начин на работа, вид продукт или темпо.
• Задачата има смисъл и извън училище.
• Ученикът знае целта и критериите, преди да започне.
• Ученикът следи собствения си напредък и в края на работата се връща към него.

Запишете се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи

Запишете се

Откъде идва идеята

Идеята не е нова. Американският философ Джон Дюи пише през 1938 г. в книгата си „Опит и образование", че ученето тръгва от опита на детето, а задачата на учителя е да подбира и подрежда преживяванията, от които то ще научи нещо. Тридесет години по-късно психологът Карл Роджърс описва учителя като фасилитатор, тоест човек, който улеснява ученето. В „Свобода да учиш" (1969 г.) той поставя в основата на ученето отношенията между учител и ученик: искреност, приемане и умение да видиш нещата през очите на детето.

През 1997 г. Американската психологическа асоциация (APA) обобщава изследванията в 14 принципа на ученето, ориентирано към ученика. 

Тези 14 признака са разделени в четири групи: 

• мисловни признаци;
• мотивационни и емоционални признаци; 
• признаци, свързани с развитието и социалните отношения;
• признаци, свързани с индивидуалните различия. 

Мериелън Уаймър от Пенсилванския държавен университет превежда тези идеи на езика на класната стая. В книгата си от 2002 г. тя описва пет промени: 

1. Как се разпределя отговорността в класа?
2. Каква е ролята на съдържанието?
3. Каква е ролята на учителя?
4. Кой носи отговорността за ученето?
5. Защо и как се оценява?

Джефри Корнелиъс-Уайт открива, че отношенията между учител и ученик, при които ученикът е в центъра, са свързани с по-добри резултати в ученето и още по-силно с мотивацията и поведението на учениците. 

Целият мета-анализ на Корнелиъс-Уайт, можете да намерите на ето този линк.

И в България идеята за “ученикът в центъра” има законова опора. Сред принципите на Закона за предучилищното и училищното образование е ориентираността към интереса и мотивацията на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му и към способността му да прилага наученото на практика (чл. 3). 

Какво не означава “ученикът в центъра”?

Ученикът в центъра не означава, че учениците правят каквото си искат. Целите, темите от учебната програма и критериите за оценяване остават работа на учителя. Не означава и че трябва да преобразите всеки урок веднага. Един избор в една задача вече променя часа.

Ученикът в центъра в начален етап (I–IV клас)

Малките ученици имат нужда от рамка: кратки задачи, ясни правила и избор между две или три възможности, които познават. В тази рамка те могат да решават много повече, отколкото обикновено им оставяме.

Пример: „Стената на въпросите", I клас, околен свят

Тема: Как животните се подготвят за зимата.

Часът започва със снимка на таралеж, свит в купчина листа. Учителката пита „Какво искате да знаете за него?". Всяко дете казва един въпрос, а тя го записва на лепящо листче. Децата, които вече пишат, записват въпроса сами. Въпросите отиват на стената: „Какво яде таралежът през зимата?", „Студено ли му е?", „Сънува ли?", “Защо спи?”.

После класът ги подрежда в групи: храна, дом, сън. Всяка група „експерти" търси отговор в картинни книжки и енциклопедии за деца и в следващите два часа го показва с рисунка и едно изречение. В последния час класът проверява кои въпроси вече имат отговор и кои остават открити за следващата тема.

Защо работи: съдържанието е от учебната програма, но въпросите и редът, в който ги разглеждат, идват от децата.

Пример: „Избери пътя", III клас, математика

Тема: Умножение с 6.

Учителят поставя една задача за целия клас: „В кутия има 6 яйца. Мама купува 4 кутии. Колко яйца купува?". Всеки ученик избира как да я реши: с рисунка, със скокове по числовата ос или със сбор и произведение. После намира съученик, избрал друг път, и двамата сравняват решенията си. Накрая всеки съставя своя задача с числото 6 от живота около себе си и я разменя със съсед.

Важно за учителя: наблюдавайте кой избира всеки път рисунката. На последната задача помолете този ученик да опита и втория път. Така изборът не се превръща в бягство от по-трудното. Задачата е в Работен лист 1.

Ученикът в центъра в прогимназиален етап (V–VII клас)

На тази възраст учениците искат да се чуе мнението им и бързо усещат кога изборът е само на думи. Дайте им отговорност за решение, което има последствия, и обща рамка, по която всички ще бъдат оценени.

Пример: Читателски избор, V клас, български език и литература

Тема: Извънкласно четене.

Учителката подрежда на рафт шест книги, подходящи за възрастта. Всеки ученик избира една и решава как да я представи на класа. Вариантите са четири: писмо до героя, комикс на любим епизод, едноминутен видео трейлър или измислено интервю с автора. Различните продукти се оценяват по една и съща критериална матрица, която учениците получават в първия час: разбиране на героя, позоваване на текста и яснота на представянето. 

Защо работи: изборът е истински, а матрицата пази нивото. Ученикът, който рисува добре, и ученикът, който пише добре, показват едно и също разбиране по различен начин.

Пример: Нашият експеримент, VI клас, човекът и природата

Тема: Условия за покълване на семената.

Групите от 4 ученици избират един фактор, който да изпробват: светлина, вода, температура или вид почва. Записват хипотеза („Ако семената са на тъмно, те ще…"), подготвят две чаши с по 5 бобени зърна – контролна и опитна – и 7 дни записват наблюденията си в дневник. В края на седмицата всяка група показва резултатите си, а класът сравнява кой фактор е повлиял най-силно.

Важно за учителя: най-трудното за учениците е да запазят всичко останало еднакво. Попитайте всяка група „Какво е еднакво в двете чаши?", преди да засадят семената. Напомнете на учениците да си мият ръцете след работа с почва. Дневникът е в Работен лист 2.

Ученикът в центъра в гимназиален етап (VIII–XII клас)

Гимназистите могат да планират работата си за седмици напред и да работят дори и извън часа. Тук ученикът в центъра означава повече самостоятелност, истински проблеми и отговорност за собствения напредък.

Пример: Проблем от квартала, XI клас, гражданско образование

Тема: Местна власт и гражданско участие.

Учениците изброяват проблеми около училището: липсваща пешеходна пътека, тъмна алея, препълнени кошчета. Всички гласуват и избират демократичен принцип един проблем. Изброяват какво ще им помогне да разберат и опишат причините за този пробелем. В следващите две седмици събират данни в зависимост от проблем: снимки, кратка анкета с поне 30 съученици, броене на преминаващите коли сутрин между 7:30 и 8:00 ч. Накрая пишат предложение до общината или до ученическия съвет и го изпращат.

Важно за учителя: Вашата роля е да свържете работата с учебното съдържание – кой взема решенията в общината и как гражданите могат да им влияят – и да прегледате тона и аргументите на писмото преди изпращане. Отговор от общината, дори кратък, учениците помнят години наред.

Пример: Учебен договор, X клас, английски език

Тема: Всеки раздел от учебната програма с продължителност около 4 седмици.

В началото на раздела всеки ученик избира едно умение (говорене, писане, слушане или речник) и си поставя конкретна цел, например: „До края на месеца ще мога да говоря 2 минути без дълги паузи за място, което обичам". Избира с какви материали ще работи и всеки петък за 5 минути попълва кратък дневник. В края показва доказателство: аудиозапис, текст, списък с нови думи, които използва.

Важно за учителя: не можете да говорите с всичките 26 ученици всяка седмица. Разговаряйте всеки петък с по 6–7 от тях. Така за месец ще проведете кратък разговор с всеки. Договорът е в Работен лист 3.

Задачи, които приличат на „ученикът в центъра", но не са

Някои дейности изглеждат активни, но не дават на ученика нито избор, нито отговорност. Ето четири от най-честите и как с една промяна да ги превърнете в работа, при която ученикът е в центъра.

Фалшивият избор

Как изглежда: „Изберете задача 1 или задача 2." Двете задачи са от един и същи вид и с една и съща трудност.

Какво липсва: изборът не променя нищо в работата на ученика.

Как да го промените: оставете избор в начина на решаване, в продукта или в нивото на трудност и кажете ясно какво се очаква при всеки вариант.

Групата, в която работи един

Как изглежда: четирима ученици, един лист и един химикал. Отстрани класът изглежда зает.

Какво липсва: лична отговорност. Трима от четиримата могат да минат през часа, без да мислят.

Как да го промените: дайте роли (изследовател, докладчик, контрольор, отговорник за времето), нека всеки запише своята част и изберете на случаен принцип кой да представи работата на групата.

Презентацията „по тема"

Как изглежда: „Направете презентация за Христо Ботев." Учениците копират текст от интернет и го четат от слайдовете.

Какво липсва: въпрос, над който да мислят. Те възпроизвеждат информация.

Как да го промените: поставете въпрос с повече от един верен отговор. Например: „Кои две идеи на Ботев са важни и днес? Защитете избора си с цитат от текста и пример от днешния живот."

Ученикът-учител

Как изглежда: „Днес Мария ще ни преподаде урока." Мария чете урока от учебника, а класът слуша.

Какво липсва: Мария чете или в най-добрия случай преразказва, а останалите са в същата пасивна роля както винаги.

Как да го промените: нека ученикът подготви една задача или три въпроса за класа, да ги зададе и да провери отговорите. Помогнете му с подготовката в предния ден.

Препоръчани ресурси за поставяне на учениците в центъра

Ако искате да опитате ученикът в центъра в по-голям мащаб, разгледайте уроците с проектно-базирано обучение в платформата:

1. Клетките - градивните блокчета на живота
2. Математическата ферма
3. Свят от молекули
4. Ловци на образи

А за да разбирате по-добре как да развивате уменията на учениците, за да ги поставите в центъра, можете да свалите наръчника „Умения на 21. век в час"

Нашето предизвикателство

Изберете един урок от следващата седмица и променете в него само едно нещо: дайте избор в начина на решаване или оставете учениците да зададат въпросите в началото на темата. В края на часа ги попитайте кое им е помогнало да научат и запишете отговорите им. Те ще Ви покажат какво да промените в следващия урок.

Можете да ползвате и уроците на Prepodavame.bg. В тях са разписани съвсем подробно задачи, инструкции и методи за работа в часа, така че учениците да са в центъра на образователния процес. 

Източници

1. Dewey, J. (1938). Experience and Education. New York: Kappa Delta Pi.
2. Rogers, C. (1969). Freedom to Learn. Columbus, OH: Charles E. Merrill.
3. American Psychological Association, Learner-Centered Principles Work Group (1997). Learner-Centered Psychological Principles: A Framework for School Reform and Redesign. Washington, DC: APA.
4. Weimer, M. (2002). Learner-Centered Teaching: Five Key Changes to Practice. San Francisco: Jossey-Bass. (2. изд. 2013)
5. Cornelius-White, J. (2007). Learner-centered teacher-student relationships are effective: A meta-analysis. Review of Educational Research, 77(1), 113–143. https://doi.org/10.3102/003465430298563
6. Закон за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 01.08.2016 г.), чл. 3.