Учениците от Основно училище “Васил Априлов” – гр. Русе се впускат в изучаването на възможностите на изкуствения интелект, създавайки табла на тема “За или против изкуствения интелект”. Идеята се заражда от факта, че солиден процент от учениците нямат достъп до съвременните технологии, освен в часовете по КМИТ и в следобедните занимания по интереси. Нашумялата тема за технологиите в бъдещето провокира г-н Джуров да положи основите на опознаването на възможностите на изкуствения интелект сред учениците.
“Тази инициатива беше част от нашите усилия да интегрираме новите технологии и иновации в учебния процес, като същевременно насърчаваме критичното мислене и аналитичните умения на учениците. Основната цел на тази задача беше да ги запознаем с различните аспекти на изкуствения интелект (ИИ) и да ги накараме да разсъждават за въздействието му върху нашия живот и образование.”, споделя г-н Джуров.
В следващите редове споделяме опита на г-н Джуров и идеите му за надграждане на добрата практика.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Подготовка и изпълнение
Процесът на подготовка и изпълнение на тази задача се структурира в няколко последователни етапа, за да се осигури максимална ангажираност и развитие на уменията на учениците. Г-н Джуров съветва учителите сами да тестват изкуствения интелект, за да го “опознаят” максимално добре. В помощ на учителя може да се използва презентация, която да въведе учениците в темата по време на първия час.
Информационна фаза
В часовете по КМИТ, учениците се запознават с основните концепции на изкуствения интелект чрез презентация и дискусии в клас. “Бяха представени примери за приложения на ИИ в различни области, както и основните предимства и предизвикателства, свързани с неговото използване.”, допълва г-н Джуров.
Проучвателна фаза
Учениците търсят информация от различни източници като онлайн статии, научни изследвания, книги и документални филми по темата. Учителят избира шестокласниците да бъдат разделени в малки групи, а петокласниците да работят индивидуално или по двойки. Целта е сам да проследи плюсовете и минусите на индивидуалната и груповата работа и до какви резултати ще доведе тя. ”Учениците имаха възможността да се запознаят с мненията на експерти в областта на ИИ, както и с реални примери за неговото приложение в образованието и други сектори.”, разказва г-н Джуров
Анализ и синтез
След събирането на информацията, учениците анализират и синтезират своите находки. Тези, които работят в групи, обсъждат помежду си, а индивидуалистите сами избират най-ясната и грабваща информация. Всички ученици изготвят план за тематичните табла, които освен текст, трябва да включват и доказателства под формата на изображения, таблици, графики. “В този етап, те трябваше да вземат решения за това как най-добре да представят своите идеи и аргументи.”, допълва г-н Джуров.
Създаване на таблата
Този етап учениците осъществяват извън класната стая, използвайки творчески подходи, илюстиращи таблици, графики, изображения. Целта е учениците да направят своите табла по-визуално привлекателни и разбираеми. Родителите оказват съдействие, принтирайки необходимите материали.
Презентация и оценка
Учениците поставят таблата си на видно място в класната стая. В определен учебен час “журито” от учители от прогимназиален етап изслушва защитата на проектите. Учениците споделят мнението си, подкрепено с фактите и отговарят на допълнителните въпроси от публиката. “Това помогна да развият своите умения за публично говорене и критично мислене.”, допълва г-н Джуров.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Г-н Джуров забелязва как учениците подхождат с интерес към темата. Те активно участват в процеса и вниманието им е по-дълбоко ангажирано с материала. Успяват да реализират теоретичните знания на практика в STEM кабинетите. Придобиват знания за търсене, анализиране и синтезиране на информация от различни източници. Учениците демонстрират по-добри оценки и разбиране на материала, свързан с ИИ.
“Традиционното обучение често се фокусира върху запаметяване на факти, докато този проект изисква от учениците да анализират, оценяват и защитават свои виждания. Това развива умения за критично мислене и поставя акцент върху умението да се аргументират идеи и да се дискутира по сложни теми.”, допълва г-н Джуров.
Добрата практика дава възможност на учителя да проследи ефективността на работата в екип. Петокласниците бележат добри резултати, работейки индивидуално, но шестокласниците се справят значително по-добре. Това е в резултат на екипната работа и справедливо разпределяне на ролите спрямо силните им страни. “Учениците учат да комуникират ефективно помежду си, да разпределят роли и да решават конфликти, което е по-реалистично отражение на бъдещата им професионална среда.”, споделя г-н Джуров
Още една причина е, че темата за изкуствения интелект е актуална и значима, което прави обучението по-интересно и свързано с реалния свят. Проектът обединява практически опит и творческа дейност. Добрата практика е подходяща изцяло за прогимназиален етап, но съвсем спокойно може да се адаптира за гимназиален и да се обедини с други предмети.
Тази учебна година г-н Джуров и учениците му продължават своето изследване върху възможностите на изкуствения интелект. Целта им този път е да обърнат внимание как той помага на хората в различни сфери и как да го използваме в ежедневието си.
Г-н Джуров споделя своята по-подробна разработка на тема “Изкуственият интелект в образованието: интеграция и сигурност”, в която разглежда предимствата на изкуствения интелект и стратегии за прилагането ме в учебните часове.