Изследователският подход в училище насърчава учениците да бъдат активни, самостоятелни и целенасочени в своето обучение, насърчава ги да изследват, анализират и изграждат свои собствени знания. Ето защо Александрина Шомова, учител по човекът и природата в Средно училище “Екзарх Антим І” – гр. Казанлък и участник в Добрите практики на фокус 2023, обича да предлага на учениците си различни изследователски роли. Тя иска децата да учат чрез преживяване и емоция, да се чувстват значими и уверени, че могат да се справят с всеки проблем пред тях.
Тази година отново имаме възможност да се запознаем отблизо с един от проектите, които учениците на г-жа Шомова реализират. В статията ще научите повече за това как нейните шестокласници изработват макет на алтернативен източник на енергия.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Проектната задача, поставена пред учениците от шести клас, е свързана с алтернативни източници на енергия, опазване на околната среда и превръщането на един вид енергия в друг. Учениците преминават през различни стъпки и дейности, а финалният продукт е произведен от тях модел на ветрогенератор.
Запознаване с различни примери за алтернативни източници на енергия
В началото учениците се запознават с различните видове възобновяеми източници на енергия. Това се случва посредством специално изготвена за целта презентация.
Формиране на екип и разпределение на задачите в екипа
Втората стъпка от проекта е формирането на екипи на случаен принцип – чрез теглене на цветни листчета. Във всеки отбор учениците сами разпределят ролите и задачите си, така че да се включат във всеки един етап от проекта. Отборните задачи са няколко: децата трябва да нарисуват източника на енергия, който им идва първо наум, да помислят вреден или полезен е от гледна точка опазването на природата, да обсъдят използва ли се често. Шестокласниците имат възможност да направят сравнение между възобновяема и невъзобновяема енергия.
Избор на алтернативен източник на енергия
Следващата стъпка е класът да избере алтернативен източник на енергия, върху който ще работи. След дискусия и гласуване шестокласниците се спират на вятъра като възобновяем източник, който най-много ги е впечатлил.
Изобр на модел на ветерогенератор
Шестокласниците гледат видео за изработка на ветрогенератор, което ще ги улесни в конструирането на техния бъдещ модел. Като задача на този етап отборите трябва да опишат на лист стъпките, които наблюдават във видеото. Всеки екип има и възможност самостоятелно да потърси други модели на ветрогенератори, от които да почерпи вдъхновение. Отборите начертават модел на своя ветрогенератор.
Конструиране на избрания модел
Следващата стъпка от проекта е набавянето на материали за макета на ветрогенератор и неговото създаване. В определено пространство на класната стая се подрежда “магазин” с различни материали, които могат да се използват. Те са подбрани от учителя, така че да са подходящи и да отговарят на целите на проекта. На база своя чертеж всеки екип трябва да състави “лист за пазаруване” и говорителят на групата се изпраща да вземе необходимите материали от магазина.
Изпробване на изработените модели и изчисляване на физични показатели
Идва моментът за изпробване силата на ветрогенераторите и измерване на физични показатели като разстояние, кинетична и потенциална енергия, време за което се извършва работа. Това се случва в часовете по математика.
Учениците изчисляват скоростта, с която ветрогенераторите им повдигат тежестта в задната част на моделите (може видите видеото в презентацията на г-жа Шомова). За целта използват формулата за намиране на скорост – скоростта е равна на разстоянието, разделено на времето. След това учениците прилагат и формулите за потенциална и кинетична енергия. Кинетична енергия намират по формулата Ек = (m . v2) : 2 (m е масата на тялото, v е скоростта), а потенциалната Еп = m.g.h (m е масата на тялото, g е земното притегляне, h е височината, на която се намира тялото). Накрая учениците събират кинетичната и потенциалната енергия и така получават общо количество енергия на своя генератор. Формулите може да откриете на слад 7 от презентацията. След това изчисляват колко от техните модели са нужни, за да заместят изчерпаем източник на енергия – например дърво, въглища или природен газ. Информация за стойностите учениците откриват на слайд 8 от презентацията на г-жаШомова.
Последната задача пред екипите е да намерят подходящо място за поставяне на своите ветрогенератори, така че да се използва най-голямо количество вятър. Всяка група трябва да аргументира решението си.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Чрез работата по проекта знанията на учениците за енергията се затвърждават – те лесно посочват различните енергийни източници както и говорят за техния отпечатък върху природата. Наученото се запаметява по-трайно, естествено, а академичният напредък е значителен. Но г-жа Шомова се радва и на други положителни резултати: “При изпълнение на проекта учениците развиват чувство за такт и емоционална компетентност… Развиват положителна нагласа към ученето, защото влизат в ролята на иноватори и експериментатори, от които зависи съдбата на света и електричеството. Формирането на различни екипи им помага да се сработват един с друг, да се научат да зачитат мнението на другите и заедно да търсят решение на поставената задача. А всъщност не е ли това едно от най-важните умения?”, споделя учителката.