Матурата по български език и литература е задължителен праг за всеки зрелостник от 2008 г. насам. През годините форматът се променяше, но винаги включва и възможност за създаване на ЛИС или есе върху произведение от българската литература. В тази статия ще откриете подробна статистика кои автори се падат най-често на ДЗИ по БЕЛ, пълен списък с темите през годините и архив с изпитни варианти и ключове с верните отговори.

Кои автори са се падали най-често на матурата? (Статистика и анализ)

Анализът на изпитите за последните 18 години показва интересни закономерности, които могат да помогнат на учениците да приоритизират преговора си.

Топ 3 на "най-популярните" автори:

  1. Йордан Йовков и Елин Пелин – Класиците на българския разказ държат на първенството. Те са се падали по 3 пъти, което ги прави почти задължителни за перфектно овладяване при явяване на матура.

  2. Иван Вазов и Пейо Яворов – Патриархът на литературата и най-големият ни лирик се появяват в ключови години, често с най-знаковите си творби („Под игото“, „Левски“, „Заточеници“).

  3. Никола Вапцаров – Социалната поезия на Вапцаров също заема стабилно място в изпитните варианти.

 

Хронологичен списък на темите на ДЗИ по БЕЛ (2008 – 2026)

2008 г. - Йордан Йовков, "Шибил" - Магнетичната сила на любовта и на красотата

2009 г. - Алеко Константинов, “Разни хора, разни идеали” - Проблемът за подмяната на ценностите

2010 г. - Иван Вазов, “Левски” - Силата на словото

2011 г. - Атанас Далчев, “Книгите” - Животът и книгите

2012 г. - Иван Вазов, “Под игото” - От здравия разум до поетическото безумие

2013 г. - Пейо Яворов, “Заточеници” - Изгубената родина

2014 г. - Никола Вапцаров, “Кино” - Животът и изкуството 

2015 г. - Пейо Яворов, “Ще бъдеш в бяло” - Любовта като храм

2016 г. - Елин Пелин, “Гераците” - Разрушената хармония

2017 г. - Йордан Йовков, “Албена” - Човекът между ценностите на общността и личния порив

2018 г. - Никола Вапцаров, “Вяра” - Човекът и вярата

2019 г. - Елин Пелин, “Косачи” - Реалност и измислица

2020 г. - Елин Пелин, “Чорба от греховете на отец Никодим” - Човекът и неговите съмнения

2021 г. - Йордан Йовков, “Песента на колелетата” - Смисълът на благодеянието

2022 г.

  • Тежестта на думите (есе)
  • Димчо Дебелянов, “Аз искам да те помня все така” - Споменът - скръб и утеха (интерпретативно съчинение)

2023 г.

  • Животът в мрежата (есе)
  • Петя Дубарова, “Посвещение” - Пътят на посвещаването в любовта (интерпретативно съчинение)

2024 г.

  • Мълчанието - сила или безсилие (eсе)
  • Христо Смирненски, “Приказка за стълбата” - Цената на компромиса (интерпретативно съчинение)

2025 г. 

  • Животът - колело или стълба (есе)
  • Емилиян Станев, “Крадецът на праскови” - Разум и чувства (интерпретативно съчинение)

Архив на изпитни материали от редовна сесия на ДЗИ по БЕЛ

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2008 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2009 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2010 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2011 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2012 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2013 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2014 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2015 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2016 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2017 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2018 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2019 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2020 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2021 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2022 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2023 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2024 г. (с отговори)

Държавен зрелостен изпит по БЕЛ от 2025 г. (с отговори)

Кой не се е падал на ДЗИ?

Настоящата учебно-изпитна програма предполага познаването на 27 произведения от 18 автора. Приблизително 39% от авторите в списъка все още не са били обект на самостоятелна тема на ДЗИ.

Въпреки че ДЗИ се провежда от 2008 г., новият формат и списък с творби влязоха в сила едва през 2022 г.. Това обяснява защо толкова много от "новите" задължителни текстове (като тези на Борис Христов, Виктор Пасков и Христо Фотев) все още не са били изтегляни в изпитния ден.

  • Димитър Талев – романът „Железният светилник“.

  • Алеко Константинов – фейлетонът „Бай Ганьо журналист“ (през 2009 г. се падна негов цикъл, но не и това произведение).

  • Станислав Стратиев – комедията „Балкански синдром“.

  • Иван Вазов – одата „Паисий“, стихотворението „При Рилския манастир“ и „Новото гробище над Сливница“.

  • Никола Вапцаров – лирическото стихотворение „История“.

  • Йордан Радичков – романът „Ноев ковчег“.

  • Христо Ботев – социалната сатира „Борба“ и елегията „До моето първо либе“.

  • Елин Пелин – разказите „Андрешко“, „Спасова могила“ и „Ветрената мелница“.

  • Пейо Яворов – стихотворението „Две души“ и поемата „Градушка“.

  • Пенчо Славейков – миниатюрата „Спи езерото“.

  • Христо Фотев – стихотворението „Колко си хубава!“.

  • Атанас Далчев – стихотворението „Молитва“.

  • Виктор Пасков – повестта „Балада за Георг Хених“.

  • Елисавета Багряна – стихотворението „Потомка“.

  • Борис Христов – поемата „Честен кръст“

Автори, които не са се падали на ДЗИ по БЕЛ

Как се промени ДЗИ по БЕЛ през годините?

1. Структура и фокус на задачите

През 2008 г. изпитът е доминиран от затворени въпроси (80% от теста), които проверяват основно правопис, пунктуация и фактическо познаване на авторите. През 2025 г. броят на затворените въпроси е значително намален за сметка на отворените. Вече се изисква формулиране на тези, резюмиране на информация и извличане на изводи от няколко различни източника (текст, таблица, графика).

2. Промяната в 41. въпрос (Творческата задача)

Това е най-голямата еволюция в ДЗИ по БЕЛ:

  • 2008 г.: Учениците пишат само Интерпретативно съчинение върху една творба (в случая „Шибил“). Избор липсва. Фокусът е върху способността да се анализира литературен текст по зададена тема.

  • 2025 г.: Въведен е избор между две коренно различни задачи. Ученикът решава дали да прави литературен анализ (върху „Крадецът на праскови“) или да създаде аргументативен текст по житейски проблем (Есе на тема „Животът – колело или стълба“).

Критериите за оценка на тези текстове може да намерите в сайта на МОН.

3. Работа с информация (Функционална грамотност)

  • В варианта от 2008 г. текстовете за четене с разбиране са сравнително кратки и праволинейни.

  • В варианта от 2025 г. се наблюдават „смесени текстове“ – комбинация от публицистичен стил и визуална информация (данни). Въпросите изискват сравнение между текстове, което прави Част 1 и Част 2 много по-интензивни.