Тестът като трамплин: трайни знания чрез метода на грешките.

Вероятно всеки от нас познава онова всеобщо напрежение в класната стая, което спохожда учениците при думите: "Готови ли сте за контролното?”... Настъпва часът на истината, когато в края на раздела се проверява каква част от наученото е оцеляло в паметта на учениците. 

Но можем ли да погледнем на тестовете не като на инструмент за оценяване (било то формиращо или сумативно), а като на инструмент за активно учене?

В своята книга "Защо помним“ д-р Чаран Ранганат, невроучен и колежански преподавател, споделя как глобалната ковид пандемия го е принудила да преосмисли 20-годишния си опит в класната стая. Изводите му предлагат интересна перспектива за всеки учител, който иска да намали стреса в клас и да повиши трайните знания на своите ученици… с помощта на тестове.

Какво казва невронауката за ученето чрез грешки?

Като изследовател на паметта д-р Ранганат дава интересен и малко по-различен поглед към небезизвестния феномен “учене чрез грешки“. Промяната в преподавателския подход на професора обаче не идва от теоретично търсене, а от известна доза отчаяние. КОВИД-19 пандемията през 2020 г. изправя д-р Ранганат пред едно от най-големите предизвикателства в преподавателската му кариера: невъзможността да вдъхнови студентите си, скрити зад черните квадратчета на екрана му. Професорът бързо осъзнава, че в онлайн среда традиционните изпити в края на семестъра са безсмислени - те само стимулират преписването, без да служат за реална проверка на знанията.

Както д-р Ранганат сам посочва, едно от предимствата на факта, че е едновременно изследовател и колежански професор, е това, че работата в лабораторията в крайна сметка му помага да бъде по-добър учител. Той решава да приложи “на терен“ нещо, което отдавна е теоретично установено: мозъкът работи най-активно, когато се затруднява да възстанови наскоро придобита информация. Това е “златният момент“, в който “грешката” на паметта ни помага да затвърдим правилното знание (почти) завинаги.


Силата на “тестовия ефект“

Интуицията често ни подвежда, когато става въпрос за ефективно учене. Повечето хора вярват, че най-сигурният път към знанието е многократното препрочитане на информацията. Но това общоприето схващане се опровергава от редица изследвания.

Безспорни доказателства в тази посока предоставя един емблематичен експеримент на когнитивните психолози Хенри Родигър и Джеф Карпике. Двамата изследователи разделили участващите в експеримента студенти в две групи със задачата да научат текстове за изпита TOEFL. Първата група заложила на познатото препрочитане на материала (като прочела информацията цели 14 пъти!). Втората група имала възможност да прочете текста само 3-4 пъти, а след това веднага трябвало да премине към серия  тестови изпитвания за припомняне на материала. Първоначално студентите, които препрочитали текстовете, били по-уверени в знанията си и на изпита показали една идея по-добри резултати. Но седмица по-късно истината излязла наяве. При повторното изпитване групата на “четящите“ била забравила почти половината от наученото, докато студентите, тествали знанията си след прочита, успели да съхранят над 80% от информацията.

Този феномен е известен в науката като “тестов ефект“. Оказва се, че ученето при трудни условия - когато мозъкът трябва активно да “изкопае“ информацията от паметта - създава най-трайните знания.

Тестове с "отворени учебници“

Като невроучен д-р Ранганат е запознат с резултатите от изследванията и решава да превърне теста от механизъм за оценка и контрол в инструмент за учене. В книгата си "Защо помним“ той разказва как е заменил големия изпит в края на семестъра с “безопасни“ ежеседмични викторини, при които на студентите е позволено да ползват учебниците си. Идеята е да се предизвика “златен момент” за паметта: когато по време на теста учащите активизират мозъците си и се затруднят, имат възможност да проверят отговора. В този момент знанието се запечатва възможно най-трайно в паметта им.

Ключови в подхода на д-р Ранганат са следните моменти:

  • Целта не е наизустяване, а учене и критично осмисляне на материала;
  • Незабавна обратна връзка - студентите имат възможност да проверят отговора си в учебника. Така те или затвърждават правилното знание, или се учат от грешката си в момента, в който тя е "прясна“;
  • Нисък залог, висока полза - тестовете не са средство за оценяване, а за подготовка. В тази безопасна среда грешките на паметта са добре дошли и дори подпомагат ученето.

Ако трябва да обобщим:

Струва ли си усилието?

Сигурно вече се чудите какви са резултатите от въвеждането на това ежеседмично тестване с отворени учебници! Звучи невероятно, но цели 85% от студентите на професора одобряват новия му метод. В отговор на един отворен въпрос в неговата анкета за обратна връзка в края на семестъра някои от студентите дори сами посочват викторините като най-полезния елемент от целия курс, защото им помагат да разберат материала в дълбочина, вместо да "зубрят“ за финалния изпит.

Както казва д-р Ранганат, цитирайки Джони Кеш, "Без болка няма печалба“! В контекста на образованието това означава, че малкото когнитивна “болка” днес води до огромна печалба в знанието утре. 

Ако и вие искате да преминете от теория към практика, може да започнете със следните 3 малки стъпки:

  • Въведете чести, кратки и “безопасни” проверки - нека малките тестове не бъдат обвързани с оценка. Когато премахнете стреса от бележката, вие отваряте пространство за учене;
  • Обяснете на учениците силата на грешката - променете нагласата им, като им обясните, че моментът, в който не знаят отговора и се опитват да си го припомнят, е най-ценният - нека точно тогава проверят информацията. Мозъкът им е в “режим на актуализация” и е възможно най-подготвен да създаде трайни невронни връзки;
  • Използвайте паметта като “машина на времето” - не забравяйте да отделяте по няколко минути за бързо пътуване назад във времето и припомняне на предишния урок. Така ще подготвите почвата за по-лесно и дълбоко усвояване на новата информация.

Когато се затрудняваме да си спомним нещо по време на тест, всъщност "пренастройваме“ мозъка си за по-добро учене - това е идеалният момент да затвърдим информацията. Нека да превърнем изпитването от стрес в трамплин за нашите ученици!