Какво е благосъстояние при човека? Колко често сме говорили за това в училище? Прочетете статията докрай и ще разберете освен какво е, как да говорите и въвлечете учениците в тази важна за всеки човек тема!
Зейнеп Кордова преподава история и цивилизация в 33. Езикова гимназия “Света София”, а Цветелина Семерджиева е бивш учител по Биология и здравно образование в същото училище (към момента преподава в СофтУни БУДИТЕЛ). А какво е общото между тях? Клубът по интереси, посветен на темата за благосъстоянието при човека.
Работейки с ученици от гимназиален етап, двете учителки откриват у младежите нужда да работят и извън часовете по теми, свързани с петте аспекта на благосъстоянието при човека – физическо и емоционално здраве, професионална реализация, социален живот и интелектуален растеж.
Заедно достигат до идеята да организират клуб по интереси. Той предлага на участниците работа в индивидуални и групови дейности, които имат за цел да повишат грижата за петте отделни аспекта на благосъстоянието при човека. Двете преподавателки се фокусират върху активната грижа за благосъстоянието, методи и практики, водещи до подобрението му и рефлексия, водеща до осъзнатост.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ:
Практиката “Благосъстоянието при човека” предлага на учениците разнообразни дейности като възможност за изготвяне и представяне на презентации, участие в интерактивни работилници, дискусии и проекти.
В рамките на проекта младежите изследват теми като “Замърсяване на водата”, “Климатични промени” и “Биоразнообразие” чрез анализ и решаване на реални казуси или пък създаване на проекти. Ако се разходим из „Станции на благосъстоянието“ ще се потопим във вдъхновяващи дискусии по теми, свързани с личностно развитие, психологическа устойчивост, стрес, психично състояние, кариерно развитие, култура и патриотизъм.
Но как да стигнем до там?
Стъпка 1: Планиране на дейности
Работата на двете учителки започва още в началото на учебната година, когато трябва да изготвят план за учебната година. Те избират формат “календар”, съдържащ всички основни дати, на които се отбелязват международни дни, свързани с благосъстоянието на човека.
В своето разпределение г-жа Кордова и г-жа Семерджиева включват 100 теми, които са близки, нужни и важни за учениците. “Интернет и сексуалното здраве”, “Стратегии за справяне с насилието”, “Социалните мрежи и психичното здраве на учениците”, “Стрес и стратегии за справяне в училище”, “Толерантност и генетика” и “Исторически паметници на ЮНЕСКО” са само част от темите, включени в обучителната програма на клуба.
“Паралелно с темите разписвахме и какви дейности ще включим – проектна задача, рефлексия, посещение на обект или дискусия. Всичко това беше готово преди да го представим на учениците”, разказват двете преподавателки.
Стъпка 2. Представяне на идеята
През септември двете учителки споделят идеята за клуб “Благосъстояние при човека” на учениците, с които работят. Те събират група от ученици, които са на различна възраст, но имат сходни интереси и заедно се впускат в реализиране на плана.
“Учениците харесаха идеята за проектно-базирано обучение, което е в същността на клуба, защото вярваме, че този подход насърчава учениците сами да проучват теми от интерес. Включихме също интерактивни, практически подходи, преподаване, базирано на настолни игри, които позволяват на младежите да изследват реални проблеми и да откриват решения”, споделя г-жа Кордова.
Стъпка 3. Изпълнение
Следва реализиране на идеите като активна роля заемат учениците. По време на занятията те обсъждат теми, работят по проекти, изготвят постери, листовки, презентации, QR кодове, изследват различни теми и надграждат знанията и уменията си.
Нека да разгледаме няколко примерни задания, които са знакови за учениците.
- На 16. ноември отбелязваме международния ден на толерантността. Учениците работят обединени в няколко екипа, като всеки отбор има задача да изработи част от плакат. Единият отбор работи върху обяснение и визуализация на думата толерантност. Друг отбор изследва и представя добри примери и проявления на ценността, докато трети подготвят QR кодове, отвеждащи до информация за помощ при физически или психически тормоз. В края на дейността всички групи обединяват усилия и сглобяват общ плакат, които поставят на видно място в училище.
- Друг проект на учениците е изработка на календар, включващ важни и значими дати на национално и глобално ниво. В календара младежите включват информация за важните дати от всеки месец, както и място за записване на лична и професионална цел.
Целия календар можете да свалите ТУК.
- Пример за изнесена извън училището дейност е посещение в столичен младежки център. По време на визитата учениците имат задача да проучат конкретни теми и да представят едни на други информацията.
- Благодарение на дейностите за рефлексия и анкетите за събиране на обратна връзка учениците имат възможност да работят върху своята осъзнатост, умения за даване на градивна обратна връзка и се чувстват овластени да дават предложения и да споделят впечатления. “Това носи усещане за висока добавена стойност и удовлетвореност у учениците, кара ги да се чувстват спокойни, приети и оценени”, споделя Цветелина Семерджиева.
Идеи за разрастване на практиката
Въпреки че в момента г-жа Семерджиева и г-жа Кордова не работят на едно и също място, те продължават да поддържат връзка и да търсят възможности за сътрудничество. Те планират по какъв начин могат да направят междуучилищен проект, свързан с темата за благосъстоянието при човека. И двете са уверени, че обхващайки по-големи групи ученици, учещи в различни училища, дори от различни градове, ще увеличат добавената стойност от проекта многократно.
Друг начин за популяризиране на дейността на клубовете и изработените проекти е да споделянето с по-широка общност своята работа. Всички тези календари, презентации, изводи от дискусии, въпроси и теми за размисъл могат да бъдат споделяни в социалните мрежи, за да достигнат до повече хора и да намерят точните – тези, които имат нужда от подкрепа, за да се погрижат за своето благосъстояние.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ:
Практиката има широко приложение. Предложената програма може да бъде адаптирана към ученици от всяка възрастова група като се включат теми и подходи, отговарящи на техните интереси. Предложените теми от двете учителки са избрани така, че да бъдат достъпни и приложими за ученици от различни култури и социални среди, позволяващи сътрудничество, обмен на опит и приобщаване.
Резултатите от практиката, която поставя на фокус благосъстоянието на човека, могат да се групират в три групи, свързани с повишаване на знанията на участниците, надграждане на социално-емоционални компетенции и развиване на нагласи.
Безспорно всяка една от темите, колкото и да е близка или интересна за учениците, носи и нови знания за тях. Така например г-жа Кордова споделя: “наблюдаваме увеличение в осведомеността по екологичните теми с около 30%, както и по-добро разбиране на устойчивото поведение.”
“Нагласите им към устойчивото развитие също показват положителна промяна. Учениците направиха календар, в който отбелязаха националните, екологичните и други празници, поставиха си цели и споделиха положителни мисли”, споделя учителката по история.
По отношение на социално-емоционалните умения, двете са категорични, че основните компетенции заложени в програмата са толерантност, сътрудничество, отговорност и комуникационни умения. Работейки в екип, учениците се научават да общуват помежду си по-ефективно, да обменят идеи, да защитават позиции, но и да правят компромиси. Те се научават още как да поемат колективна отговорност и да бъдат част от една по-голяма система. Всичко това се основава на толерантност, необходима винаги, когато работим с други хора, защото те винаги са различни от нас.
