Самооценката на учениците се извършва, когато те оценяват собственото си представяне. С практиката те се научават:
- обективно да разсъждават и критично да оценяват собствения си напредък и развитие на уменията
- да идентифицират пропуските в своето разбиране и способности
- да преценяват как да подобрят представянето си
- да учат самостоятелно и да мислят критично.
Често самооценката и партньорската оценка се използват заедно. Учениците могат да разполагат с критерии, за да оценят работата на своите връстници, а след това да приложат същите критерии към собствената си работа. За да бъде максимално естествен процеса, учениците първо трябва да се научат да оценяват свои връстници, чак след това можем да говорим за ефективен процес на самооценка.
Самооценката е от полза за учениците, тъй като:
- помага на учениците да развият важни метакогнитивни умения, които допринасят за процеса на учене.
- повишава самоосъзнатостта чрез рефлексивна практика, ясно формулиране на критериите за самооценка и превръщане на практиките за подобряване на представянето в неразделна част от обучението.
- допринася за развитието на уменията за критично мислене, което позволява на учениците да оценяват по-обективно собствените си постижения, а когато се използва в съчетание с партньорска оценка – и постиженията на другите. С взаимното оценяване учениците придобиват по-голяма практика в даването на конструктивна обратна връзка, както и в получаването на обратна връзка и действията по нея.
- помага на учениците да поемат контрола върху собственото си учене и оценяване. Дава възможност да управляват по-независимо собственото си учене и развитие.
- дава им по-голяма свобода на действие по отношение на оценяването, като по този начин обогатява обучението им.
Самооценката като средство за развиване на метакогницията и умението за даване на ОВ
