Ако имате ученици със специални образователни потребности, вероятно и вие сте мислили как да покажете силните им страни и как да ги подкрепите. Това са част от мотивите на г-жа Станимира Мушакова за проекта “Вижте ме – виждам те”. Тя е начален учител в СУ “Пейо Крачолов Яворов”, Пловдив. В класа ѝ има две деца със специални образователни потребности, които сякаш са изолирани, чувстват се неразбрани и нечути.
Проектът “Вижте ме – виждам те” преобръща представите на учениците в рамките на един учебен час, в който второкласник с аутизъм влиза в ролята на учител, преподавайки гръцки език, който е научил сам. Детето успява да предаде не само любовта си към Гърция, но и най-ценния урок: можеш да научиш от всеки, стига да отвориш сърцето си.
“Искаше ми се да покажа на учениците, че той може всичко като тях и му предложих да проведе един урок! От него дойде всичко – идеята за час по гръцки, дейностите в урока и цялата концепция. Той беше много щастлив и доволен, а съучениците му промениха отношенията си към него”, споделя г-жа Мушакова.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Стъпка 1. Учителско проучване
В процеса на планиране е важно да проведем разговор с родителите по темата. Втората ни задача е да потърсим силните страни и идеи на ученика, които заслужават да бъдат чути и забелязани.
В случая на г-жа Мушакова, тя разговаря с майката на ученика, за да разбере повече за неговата любов към гръцкия език. “Той ми казваше, че сам е научил езика и аз просто трябваше да разбера дали всичко, което ми разказва е така. Оказа се истина и предприех следващи стъпки”, споделя началната учителка.
Стъпка 2. Покана към ученик
Разполагайки със зелена светлина от родител и концепция за предизвикателството, преминаваме към поканата на ученика. Важно е да покажем едновременно подкрепа и свобода, така че ученикът да демонстрира знанията и уменията си, но и да се чувства подкрепен.
Стъпка 3. Самоподготовка
На този етап от проекта ученикът се самоподготвя. Той/тя сам събира учебни материали, планира урока като посочва цели, дейности и задачи. В целия процес е подкрепен от учителя.
“Възложих му задачата сам да прецени как да представи научения от него гръцки език. Имтересното е, че сам е проявил интерес първоначално към някои думи, а после е започнал да се интересува и от буквите. Сега може да говори и чете на гръцки език. Това е постигнал почти сам! Ученикът подготви собственоръчно работен лист и измисли какво ще преподава в часа си”, разказва г-жа Станимира Мушакова.
Стъпки 4. Проверка
Учителят и ученикът преглеждат подготвените материали за грешки, за да редактират и комплектоват всички учебни ресурси, които са необходими.
Стъпки 5. Изпълнение на урока
Учителката и ученикът разменят местата си. Господинът заема позиция и провежда 40-минутен урок без репетиция с г-жа Мушакова.
План на урока:
- Поздрав на гръцки.
- Преглед на основни изрази: прочитане, превод и повтаряне.
- Кратка информация как се чете на гръцки език.
- Кратка информация какво харесва учителят в Гърция.
“Беше взел със себе си българо-гръцки речник. Написа на дъската няколко основни израза. Прочиташе и превеждаше, а съучениците му повтаряха след него. След това обясни как се чете и кога се използват определени изрази. Беше много емоционално и смислено!”, споделя преподавателката в начален етап.
Стъпки 6. Обратна връзка от целия клас
На финала на проекта провеждаме рефлексия с класа и събираме обратната връзка за преживяването. Рефлексията има за цел да провери “пулса на класа” и да подчертае някои основни послания, които учениците са си взели. А анкетата за обратна връзка има за цел да даде конструктивна информация на учителя за проекта и резултатите, които е постигнал.
Авторски клип на г-жа Станимира Мушакова може да видите ТУК.
“Аз не знаех какъв ще е ефектът от един такъв час, но беше много вълнуващо. Всички ученици се забавляваха и видяха “господина” в съвсем нова светлина. Те се включиха в гръцкото приключение с интерес и любопитство. Без проблем следваха насоките. От анкетата стана ясно, че те са удовлетворени от часа и дори искат да научат гръцки език.”, разказва учителката.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Размяната на ролите между ученик и учител не е нововъведение в българските класни стаи. Ново и вдъхновяващо в тази размяна на роли е включването на ученик със специални образователни потребности и това, че той представя себе си, използвайки знания и умения, придобити извън училище. Проектът “Вижте ме – виждам те” може да се приложи във всеки клас, както и да се повтаря и надгражда спрямо нуждите на класа.
От една страна забелязваме приобщаването на ученик с аутизъм, а от другата преобръщането на нагласите към различния ученик. “Исках да видя как учениците ми ще реагират и дали ще променят усещането си към него. Още от първи клас той беше много самотен, не играеше с другите и му беше трудно да се приобщи. Смятам, че след този час успяха да намерят общи теми. Забелязах, че започнаха да си говорят повече и той вече не е в периферията”, разкава г-жа Мушакова.
Може би най-ценният резултат е промяната в отношението на класа към учениците със специални образователни потребности, както и на родителите. В края на урока всяка от групите има повече вяра на останалите. Г-жа Мушакова е уверена, че когато всички открият какви таланти имат учениците, нуждаещи се от допълнителна подкрепа, ще развият своята емоционална интелигентност и ще заменят пренебрежителното отношение с приемане. Да, това е дълъг процес, защото да променяш нагласи отнема време, но е важна първата крачка, а тази на “Вижте ме – виждам те” определено оставя ярка следа.
“Учениците разбраха, че той не е различен по лош начин, а по много хубав. Те установиха, че той може да им даде! Както и обратно – той осъзна, че общуването не е страшно, а чрез него може да се открие към съучениците си и да се изяви!”, допълва г-жа Мушакова