АКАДЕМИЧНИ НАГЛАСИ

Осъзнато или неосъзнато всеки ученик идва в училище с конкретна нагласа за техния образ като учещи се. Тези нагласи са повлияни от родители, съученици, преживяване в училище и цялостен културен контекст. Те могат да подкрепят или възпрепятстват успехът в училище. (Farrington, C.A. et al, 2012)

Ето как звучат и изглеждат нагласите, които подкрепят академичното развитие и успех на учениците в училище:

"Аз принадлежа към тази общност".

Учениците, които усещат чувство за принадлежност към класа и училището си демонстрират по-високи нива на самоувереност и ефективност, както и вътрешна мотивация.

"Уменията и способностите ми нарастват с моите усилия."

Изследванията на Карол Дуек ясно доказват, че нагласата за развитие предполага вяра в успеха като процес, включващ полагане на усилия, предприемане на конкретни стратегии за подобрениe. Трудностите по пътя са възприемани не като знак за отказване, а като възможност за развитие.

"Мога да успея."

Вярата в успеха води до повишаване на мотивацията за задържане в процеса на учене, по-силна ангажираност и желание за полагане на усилия за подобрения.

"Тази работа/задача е важна за мен."

Когато учещите виждат ясна връзка с личните си вярвания и интереси или приложимост и добавена стойност от материала, който учат, имат по-висока мотивация за участие и полагане на усилия.

Учителите имат голямо влияние върху академичните нагласи през преподаването си и средата, която създават. Именно те са ключов фактор, който повлиява на мотивацията на учениците, тяхната ангажираност и постоянство в учебния процес.

Ето някои от ключовите действия на учителите, чрез които могат да работят по-ефективно в тази посока.

Високи очаквания към учениците

Учителите могат да убедят всеки ученик, че може да успее. Това се случва през изграждането на позитивни взаимоотношения, в които всеки ученик се чувства подкрепен и предизвикан да даде най-доброто от себе си.

Практически стратегии:

Провокирайте учениците да обясняват своето мислене и използвайте различни стратегии за развиване на метакогнитивните им умения;
Допускайте затруднения като все пак осигурявате подкрепа и насоки, с които учениците да се справят с предизвикателни задачи – но не давайте готови отговори. Това е основна крачка за изграждане на самоефективност у учениците.
Проверявайте разбирането на учениците редовно и адаптирайте преподаването, така че всички ученици да са ангажирани.
Давайте ясен пример за качествена работа и показвайте увереност, че всички ученици могат да я изпълнят.
Давайте конкретна обратна връзка, която да стимулира желание за подобрение.
Интересувайте се от мисленето на учениците и нормирайте грешките като част от процеса на работа.

Направете грешките и трудностите част от процеса

Всеки човек среща трудности и се проваля в някои области. Усещането, което имаме при такива преживявания определя нагласата, която имаме за себе си като учащи. Колкото по-рано сме се научили на това, толкова по-устойчива нагласа за развитие ще имаме.

Примерни стратегии

Давайте възможност на учениците да поправят грешките и работата си;
Споделяйте с учениците за Ваши грешки и трудности, които сте услели да преодолеете;
Създавайте време и пространство за рефлексия върху техните грешки и трудности.
Приоритизирайте задачи и цели, които дават възможност за различни начини за стигане до крайния отговор или множество отговори.
Използвайте родителските срещи като още една възможност да рамкирате грешките и трудностите като част от процеса.

Създаване на усещане за равенство и приемане на всеки

Използването на стратегии, които ясно да включват и зачитат уникалността на всеки ученик, зачитане на неговата идентичност – културна, социална, дава възможност да се изгради среда, в която всеки да преодолява съществуващи стереотипи и да се фокусира върху собственото си развитие.