Днес споделяме с вас текстове на ученици. Ще можете да се докоснете до размисли, интересни идеи и да се вдъхновите от младежите, които имат да ни разкажат много. Прочетете текста на Богдан Наков, разглеждащ темите за менторството, личния пример и други важни компоненти на учителската професия, допринасящи за мотивацията на учениците.
“Аз съм Богдан Наков, ученик в 11-ти клас, със страст към строителното инженерство, архитектурата и градоустройството. Мечтата ми е да променям средата, която ни заобикаля, за да я превърна в едно по-хубаво място за живеене.”, споделя ни Богдан за себе си.
Като ученик в единадесети клас, изминал по-голямата част от училищното си образование в “елитните” училища, не се бях замислял какво точно държи моята мотивация високо независимо от трудностите, пречките и копнежите, които ме съпътстват в моето развитие, в тази така ключова фаза от моя живот. Това обаче се промени след първия ми сблъсък с организацията “Заедно в час” и тяхната лидерска среща, на която бях поканен да участвам и да разкажа малко повече за начините, по които образователната система може и трябва да създава лидери.
Тогава в един много открит разговор с една прекрасна дама – учителка по математика в столично училище, си поговорихме и тя ми каза: “Предлагали са ми много пъти да стана учител в “хубавите” училища, но аз винаги съм им отказвала, защото се чувствам много по-нужна там където децата не са родени с амбиция и желание и всеки ден е борба за тяхното внимание”. Последвалият въпрос беше: “Като ученик какво те кара да учиш, как успяваш да запазиш желанието си въпреки резкия спад на мотивацията по време на тийнейджърството?”
Никога няма да забравя последвалата тишина от моя страна и невъзможността ми да дам каквато и да е било адекватна препоръка на учителката срещу мен. Единственото, за което се сетих е средата, в която съм израснал и приятелите, които ме заобикалят. И тогава тази жена, на която изключително много се възхищавам, през сълзи ми каза: “Е, каква среда да търся като на моите деца родителите или са в затвора, или са безработни, или животът тотално ги е смазал?” И аз я гледах, исках да я прегърна и не спирах да си питам наистина ли всичко е просто късмет, всичко зависи от средата, в която си израснал и това е – няма измъкване.
Въпреки че това е много краен пример, понякога си мисля за този случай и се опитвам да синтезирам някои методи, чрез които мотивацията на тийнейджърите в училище може да са върне или поне разбирането от нуждата за учене да се настани силно в главите на всички ученици.
Личният пример
Първото нещо, което винаги ме е мотивирало като ученик и знам, че мотивира и много други мои връстници да следват избраният от тях път е примерът. От малък винаги съм гледал безброй много видеа в YouTube, а вече и в социалните мрежи като Instagram и TikTok, за хора, които независимо от трудностите в живота са избирали да се борят, защото са знаели, че трудът е единственото нещо, което може да ги измъкне от дълбаенето на едно място. Говорейки за YouTube, това е място, на което човек може не само да чуе мотивиращите истории на хилядите хора, които са успели да се изкачат по стълбицата на успеха, заради учението, но и да види как учението, в която и да е било сфера води до невероятни и забележителни постижения.
Като ученик, който има мечта да следва строително инженерство и изпитва голяма любов към архитектурата, моят YouTube feed е пълен с видеа на B1M, City Beautiful, Not Just Bikes, Megaprojects. Всичките тези канали ми помагат всеки път, когато изгубя мотивация, защото няма да лъжа никого, не сядам с огромно желание да уча математика и физика, да си припомням каква е крайната ми цел, а именно да създавам улици, сгради, градове, които да са революционни, които да помагат на хората и природата да живеят в хармония и да правят градската среда едно по-хубаво място.
Да, не всеки може на такава възраст да има ясна визия за това какво най- много го влече, но със сигурност безброй много канали са се постарали да направят своите видеа, така че след като си ги изгледал да си кажеш “Уау, това е невероятно!”. По този начин, дори и малка, идеята за бъдещето и за прекрасните примери на света се прокрадва в главите на тийнейджърите и им показва забележителните постижения на света.
Тъй като вече тийнейджърите масово използваме социалните мрежи има друг много полезен трик, който ми помага в ключови моменти да се концентрирам и да запазя фокус. Социалните мрежи работят на базата на алгоритъм- колкото повече се задържаш на даден вид съдържание, толкова повече те те “бомбандират” с подобно такова. Заради това, винаги в моменти, в които е важно да уча и да запазя мотивацията си, задържам вниманието си на мотивационни видеа, които дори и да не искам, ме карат да оставя телефона си и да прогледна, да се захвана за работа, да правя всичко друго, но не и да си губя времето. Тези видеа създават усещането у мен, че съм способен да направя нещо забележително, осъзнавайки, че моят успех зависи от моите усилия.
Тук идва и ролята на учителите. За да работи вторият модел, учениците трябва ясно да знаят какво правят и защо го правят, но това разяснение ако не може да дойде от семейството, трябва да дойде от учителите. Изключително важно е учителите винаги да наблягат защо техните предмети помагат в живота и да го повтарят постоянно. Могат да защитават тезите си с видеа в YouTube, които илюстрират възможностите на предметите в света, в който живеем, или пък да демонстрират чрез живи примери, пред самите ученици как се става успешен човек. Дори и резултатите да не са големи, те винаги ще са налиц.
Все пак позитивната промяна, особено на един характер, започва стъпка по стъпка (тук вече се намесват и идеите за mind reprogramming и философски направления като стоицизма, в които няма да навлизам). Филмите между другото също могат да изиграят изключителна роля във формирането на желание за напредък в учениците. Даже съм чувал за примери, в които учители изготвят списъци с филми (има безброй много страници в Instagram, които правят такива списъци от филми с дадена насоченост) и ги дават като домашно на учениците да ги изгледат. Наскоро гледах един уникален филм – “Good Will Hunting”, който илюстрира нуждата на младите хора от един опитен човек в живота, който да ги насочи в правилната посока и това ме води към втория съвет.
Менторството
Менторството е новопостъпваща тенденция в българското общество, която обаче има изключително огромен ефект върху съзнанието и развитието на младите хора и ученици. В последните месеци аз бях част от менторска програма “Able Mentor”, която е абсолютно безплатна, но за сметка на това ти дава безценни уроци за бъдещето. Самата програма е 3 месеца, като през това време учениците имат възможността с помощта на индивидуален ментор да развият социален, бизнес, или личностен проект.
Също така програмата предлага множество обучения, които целят да развият нови умения в учениците- презентиране, публично говорене, лидерство, както и да ги извадят от комфортната им зона и да ги насърчат да се запознаят с нови хора, с които да обменят преживявания, идеи и цели. Тези обучения са създадени, защото за съжаление българската образователна система не стимулира учениците да изграждат качества, които не са стриктно свързани с учебната програма, но пък за сметка на това ще са от изключително голямо значение при реализацията на учениците в “големия” свят.
Но това не е най-ценното, което човек може да извлече от програмата, защото фокусът е върху индивидуалното менторство. Мога да кажа, че всички ментори в програмата са изключително мотивирани и вдъхновяващи личности, които доброволно дават от свободното си време, за да помогнат на младите мечтатели да се развиват и ориентират по-добре в предстоящите им важни решения в живота. Те са точно тези опитни фигури, от които можем да извлечем изключително много позитиви и които могат да имат много положително влияние върху виждането ни над света и желанието ни да се развиваме в него.
По този начин ученици, които досега не са имали някаква конкретна цел в живота си, изведнъж излизат от програмата променени и готови да сграбчат всяка предоставена им възможност, което непременно се отразява и върху техните училищни резултати, защото един деен човек извън училище, непременно се превръща и в катализатор на промяна и в класната стая. Понякога единственото, което е нужно, е човек да излезе от обичайната си среда и да се обгради от хора, които мечтаят и действат смело, като по този начин той също приема от тяхната енергия и с малко помощ я превръща в движеща сила. Able Mentor, разбира се, не е единствената менторска програма, която цели да подпомогне тийнейджърите в тяхното развитие. Такива програми са и Тийноватор и Mentor the young.
Отново ролята на учителите в този случай е да разпространяват тази информация и да насърчават своите ученици да се впускат в подобни приключения и още повече да стимулират извънкласната дейност на учениците, защото в крайна сметка училището не е всичко, но да си човек с интереси е, а в повечето случаи извънкласните дейности водят и до по-добри училищни резултати.
В тази толкова сложна за всички възраст – тийнейджърството, учителите може би на моменти се чувстват абсолютно изгубени в празните погледи на учениците в класната стая, но се надявам все повече от тях да си припомнят, че с влизането си в класната стая те може би се превръщат в единствената сила, която може да промени и да създаде едни дейни млади хора. Заради това вярвам, че те са и част от тези примери, за които вече говорих в статията, а моите скромни съвети ще им помогнат да станат още по добри в запалването на страстта в учениците и поддържането на тяхната мотивация в класната стая.
Прочетете още ученически текстове в категорията “Гласът на ученика”.
