В класната стая на Емине Нури в 39. Средно училище “Петър Динеков”, София всяка седмица започва с нова емоция, въведена чрез интерактивни карти, ролеви игри и учене чрез преживяване. Те стимулират децата да разбират и изразяват своите чувства. Кулминацията на тази поредица от уроци е ежемесечният “Емоционален театър”, в който учениците демонстрират наученото чрез артистични изяви. През октомври той е под надслов “Усмихни се като котка на слънце”, а през ноември темата е “Намуси се като есенен облак”. Целта е не само емоциите да бъдат разпознати, но и да бъдат признати, зачетени и преживяни.
Началото на тази практика е вдъхновено от предизвикателствата в класа на г-жа Нури, където учениците срещат трудности в изразяването и разбирането на собствените емоции. Чрез целенасочена работа, учителката успява да подобри социалните умения на децата, като ги учи да разпознават своите чувства и тези на околните, да реагират адекватно и да подкрепят своите съученици. С този новаторски подход, емоциите намират своето заслужено място в учебния процес.
„Класът ми е изключително разнороден – има деца с проблеми в поведението, деца, които са преживели загуби, или такива, които проявяват апатия към останалите. Реших, че трябва да намеря начин да им помогна да разпознават и изразяват своите емоции.“
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Осигуряване на необходимите материали
За старта на емоционалния театър е нужно да се снабдите с подходящи материали – интерактивни карти, които насърчават разпознаването и изразяването на емоциите. Емине Нури използва два типа карти: големи карти с емоции и описание на гърба, както и карти-пъзели, които децата трябва да подредят по групи. „Поръчах картите от интернет и подготвих допълнителни листчета с примери,“ споделя тя. Тези материали създават визуална и практическа основа за обучението.
Определяне на ден и час за въвеждане на новите емоции
Практиката изисква ясно разписание, за да стане част от учебната рутина. „Въвеждам нова емоция или две всяка седмица в часа на класа – обикновено в понеделник,“ обяснява Емине. Това позволява на децата да се фокусират върху новите понятия, без да бъдат претоварени. Периодичността и постоянството са ключови за изграждането на емоционалния речник.
Ролева игра за разпознаване на емоции
Всеки ученик получава карта с емоция, която не показва на останалите. „На случаен принцип избирам дете чрез ClassDojo, което да излезе пред класа и с езика на тялото си да покаже каква емоция изпитва,“ казва учителката. Останалите деца се опитват да я познаят, което насърчава екипната работа и концентрацията. Тази стъпка помага на учениците да се учат чрез преживяване и взаимно сътрудничество.
Дискусия и анализ на емоциите
След демонстрацията учениците обсъждат какво би ги накарало да се почувстват по подобен начин и как биха реагирали в различни ситуации. „Когато някоя емоция не се разбира, говорим за нея – как я разпознаваме и какво можем да направим за съученик или възрастен, който я изпитва,“ разказва Емине.
За да ангажира децата, учителката предлага Игра на емоции, включваща и изречения с преносен смисъл. Тази игра стимулира въображението. Например: „Усмихни се като котка на слънце.“ Реакцията на учениците е мигновена: „Госпожо, котките не се усмихват!“ – казват те. Тогава Емине ги провокира с въпроса: „А ако ще ходят на море?“ Това подтиква децата към размишления, въпроси и активно участие, превръщайки урока в дискусия, а не монолог.
Обобщение в края на часа
Последните 10 минути от часа са отделени за заключителен анализ. Учениците споделят идеи как да разпознават емоции и как да реагират на тях. Те използват езика на тялото и научените техники за управление на емоции, което развива тяхната съпричастност и способност за справяне в социални ситуации. Тази стъпка затвърждава наученото и го свързва с реалния живот.
Сценарий за театрално представление
Краят на месеца е посветен на „Емоционалния театър“. Учениците представят научените емоции чрез ролеви игри и кратки сценки. „Използвам изкуствен интелект, като ChatGPT, за да подготвя сценарий, който адаптирам за моя клас,“ разкрива учителката. Темите на театъра са провокативни и забавни, например „Усмихни се като котка на слънце“ и „Намуси се като есенен облак“. Учениците влизат в ролите на различни емоции, които са въведени през месеца (Радостка, Сърдитко, Щастливка и т.н.). На първата постановка присъстват и учители. В началото те се запознават с тази практика чрез презентацията.
Защо е иновативна тази практика
Практиката е иновативна, защото интегрира емоционалното образование в учебния процес чрез преживявания и творческа изява. „Децата научават не само да разпознават емоциите, но и да разбират как да ги управляват. Те се научиха да бъдат по-емпатични към съучениците си,“ обобщава Емине. Чрез комбиниране на различни подходи – интерактивни материали, технологии и изкуство – практиката отговаря на съвременните нужди на децата.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Конкретни резултати от практиката
Емоционалният театър води до видими резултати в поведението на учениците. Те показват повишена увереност и вече подбират думите си по-внимателно. Изрази като „дразни ме“ или „махни се“ почти не се използват. „Един ден две деца се сблъскаха, докато отиваха да се хранят. Една кутия падна на земята и храната от нея се разпиля. За моя изненада никой от децата не се разсмя. Вместо това всички събраха храната, а едно дори предложи част от своята на детето, останало без закуска,“ споделя Емине. Макар процесът да е дълъг и труден, учениците развиват съпричастност и умение за справяне със социални ситуации.
Как може да се развие и приложи практиката?
Практиката лесно може да се надгради и приложи в различен контекст. Темите на театъра могат да се свържат с важни дати и събития, например Деня на рециклирането, където освен отпадъците, децата могат да „рециклират“ и негативните емоции. Сценариите позволяват участие на по-големи ученици или връстници от други класове, като стимулират сътрудничество и споделено учене. Емине споделя, че до края на годината предстои да изучат 24 нови емоции и да подготвят 7 театрални постановки.
Приобщаващ характер на практиката
Емоционалният театър е изключително приобщаващ, като включва ученици от различни културни и социални среди. „В класа ми има трима ученици от ромски произход и двама ученици от Украйна. Макар предизвикателствата да са големи, работим в екип и използваме групови задачи, което позволява всички деца да се включват активно,“ обяснява Емине.
„Емоционалният театър „Усмихни се като котка на слънце“ беше открита практика, която впечатли колегите. Те заявиха, че ще опитат да приложат методите и техниките в своите часове. Един от тях каза: ‘Получи ти се страхотно. Децата се справиха супер добре.’“ Тези думи подчертават, че практиката може да вдъхнови и други учители да я въведат в своята работа.
