Всеки учител среща предизвикателства в работата си, с които обикновено трябва да се справя напълно сам. Част от тях са ниска мотивация за учене, закъснения, неизвинени отсъствия, агресия, предизвикателно поведение в час, преписване или липса на домашна работа.
Позитивната дисциплина ни дава добър набор от решения за ежедневните изпитания, които срещаме като учители, при това резултатът е с дългосрочен ефект. Тя включва система от подходи, които в основата си са подкрепящи към децата и ни помагат да формираме у тях отговорност, взаимно уважение, увереност, важни социални умения и житейски умения.
Ето и някои от основните принципи на позитивната дисциплина:
- Отнасяме се към детето с уважение и зачитаме неговото достойнство.
- При нарушаване на общоприетите правила, норми или ценности, поставяме граници като сме категорични, но внимателни.
- Следваме авторитетен подход в общуването – решаваме заедно какви правила ще следваме. Те са от взаимна полза. Когато имаме проблем ще търсим заедно решение. Използваме твърдост, когато трябва да се реши бързо проблем или когато детето не използва конструктивно свободата, която му е дадена.
- Когато има проблем, се фокусираме върху решението, а не върху това кой е виновникът. Избираме решение, което удовлетворява и двете страни.
- Не правим за учениците неща, които те могат да направят сами за себе си.
- Проявяваме емпатия и разбиране.Задаваме въпроси. Слушаме внимателно.
- Показваме вяра в способностите на учениците да се справят с емоциите или проблемите си.
- Отделяме достатъчно време за обучение на нови умения, включително за обяснение и демонстрация. Ако е необходимо, разбиваме задачата на по-малки стъпки.
- Създаваме безопасна среда, в която учениците се учат от грешките.
- Стараем се да не даваме готови решения.
- Оставяме децата да понесат естествените последствия от техните избори.
- Последователни сме в своите решения и изисквания. Придържаме се към взетите решения и следим тяхното изпълнение. При необходимост – напомняме.
- Оценяваме усилията на учениците, поощряваме, празнуваме успехите.
Как да преценим дали използваме успешно инструментите на позитивната дисциплина?
Да се тестваме по следните критерии:
- Чувстват ли се учениците от нашата класна стая приети и значими?
- Налице ли е взаимно уважение?
- Усещат ли учениците нашата загриженост?
- Ефективн ли са действията ни по отношение на дисциплината и задълженията на учениците в дългосрочен план?
- Учим ли учениците на важни социални умения (уважение, вяра в себе си, решаване на проблеми, вземане на решения, сътрудничество, отговорност)?
- Учим ли учениците да откриват своите силни страни, способности и таланти и конструктивно да използват своята сила и самостоятелност?
Дали нашият начин на общуване с учениците формира у тях вярвания и убеждения с отпечатък върху целия им живот?
Начинът, по който се отнасяме към учениците, когато нарушават правилата, нормите и ценностите, играе важна роля и служи като модел за подражание за тях. Учителят е първият фактор, който определя атмосферата в класната стая. Важно е да разчита поведението на учениците и да взема решения, съответстващи на неговата роля – да подкрепя и насърчава, да се отнася с уважение спрямо потребностите на ученика и да бъде ефективен в намесата си.
Взаимодействието с учениците би следвало да води към добра връзка с тях, да бъде окуражително, да извиква най-доброто у другия, да бъде полезно и с дългосрочен ефект. Всичко това изисква учителите да бъдат осъзнати и чувствителни към потребностите на учениците и възрастовите им особености.
Предлагаме няколко идеи за рефлексия на учителите, които се изпълняват под формата на игра.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Как да подкрепим учителите – три идеи за рефлексия
Да помогнем на учителите да разберат какво влияние оказват върху формирането на вярвания, убеждения и поведение у учениците и какъв е ефектът в дългосрочен план от наказанието, критиката или която и да е друга форма на унижение.
1. Игра “Моят любим учител от детството”
Нека учителите се подредят в два концентрични кръга с лице едни към други. Уверяваме се, че в двата кръга има равен брой участници и всеки учител си има партньор. Обявяваме, че участниците от първия кръг имат две минути да разкажат на своя партньор от външния кръг спомените си за своя най-любим учител. След изтичане на времето, участниците от външния кръг правят стъпка в дясно и се озовават срещу нов партньор. Сега те на свой ред имат две минути да разкажат на хората от вътрешния кръг срещу тях за качествата на учителя от детството си, за когото пазят топли спомени.
След изтичане на времето, записваме на дъската отличителните черти, характеристиките и особеностите на любимият учител, който рисуват участниците в играта.
2. Ролева игра “Послания с последствия”
За тази игра са ни необходими: доброволец сред учителите, който да се превъплъти в ролята на провинил се ученик; четен брой учители (например 16), които се подреждат в две редици по равен брой, с лице едни срещу други и наблюдатели.
Учителите от едната редица получават листчета с подкрепящи послания, а за учителите от другата редица са подготвени реплики с критика и упрек към ученика, които звучат обезсърчително. Наблюдателите следят за невербалното поведение на “ученика”. Ученикът изслушва учителите като следи за следното: Как се чувства? Какви мисли му минават през ума? Какви решения взема докато слуша учителите си?
След като е изслушал всички учители, “ученикът” коментира как се чувства при двата вида отношение на учителите – подкрепящото и насърчително или критикуващото, осъждащо и обезсърчително. Ученикът, също така коментира, какви важни умения е усвоил, докато слуша двата вида коментари. Например, усвоил ли е някои от следните умения за живот: вяра в собствените способности, самодисцилина, увереност и смелост, желание за сътрудничество, умения за разрешаване на конфликти, честност, гъвкавост и адаптивност, любопитство, уважение към себе си и другите, емпатия. След това коментира кога е почувствал, че по-скоро би отговорил неконструктивно. Например, почувствал се е провокиран да отговори неуважително или агресивно, да излъже, да прояви инат или е изгубил мотивация и вяра в себе си.
В заключение, участниците, които са в ролята на наблюдатели коментират невербалното поведение на “ученика”, докато слуша подкрепящите и обезсърчителните послания. В групова дискусия могат да се обсъдят основните разлики. Учителите също могат да споделят как са се чувствали, докато са правили негативни или позитивни забележки и коментари.
Примерни подкрепящи послания от учителя:
- “На разположение съм да ти помагам с домашната във вторник и четвъртък. Кой ден предпочиташ?”
- “Знаеш ли, че съм дълбоко загрижен/а за теб въпреки всичко. Оценките не са по-важни от теб.”
- “Какво е твоето мнение по отношение на това как се справяш със задачите? Би ли искал да чуеш моите притеснения?”
- “Искаш ли заедно да помислим и за да потърсим решения, които могат да са ти полезни?”
- “Какво ще кажеш да седнем и да изработим план за участието ти в клас, който да устройва и двама ни?”
- “Бих искал/а да чуя ти какво мислиш ти за това? Ще споделиш ли с мен защо не е важно за теб изпълнението на поставените задачи?”
- “Не се чувствам добре, когато не изпълняваш поставените задания и не цениш образованието. Бих искал/а да разбереш значението на образованието за теб.”
- “Разбирам, че се чувстваш зле заради този лош резултат. Вярвам, че можеш да извлечеш поука от случая и да решиш какво е необходимо да предприемеш, за да получиш оценката, която би искал/а да имаш.”
Примерни обезсърчителни послания от учителя:
- “Не мога да повярвам, че пак нямаш домашна. Този път ще те изчакам като ти давам срок до утре, но следващия път просто ще си понесеш последствията.”
- “ Този път ще се наложи да се обадя на родителите ти.”
- “Не си приключил поставената задача до обяд и ще ти взема наградата от кутията със съкровищата.”
- “Колко пъти трябва да ти кажа да внимаваш и да си свършиш работата? Защо не можеш да бъдеш поне малко като брат си?”
- “Как така се случва, че всеки път си забравил/а и си без изпълнена задача? Защо не си по-отговорен/отговорна?”
- “Мислех, че ще бъдеш по-изпълнителен/изпълнителна след като бях толкова мил/а с теб и ти позволих да ми бъдеш помощник. Толкова ме разочарова.”
- “Въобще не се учудвам, че се провали! Забелязах как си пилееш времето и гледаш през прозореца. Засрами се!”
- “Толкова си безотговорен/безотговорна. От теб няма да излезе нищо стойностно в този живот.”
Добре е да имаме предвид, че наказанието може да спре нежеланото поведение за момент. Но в дългосрочен план, детето може да формира убеждения, че не се справя, не е достатъчно добро или способно, както и да почувства ненавист, отмъстителност или неадекватност, които да доведат до още по-лошо поведение за в бъдеще.
3. Ролева игра “Компетентен великан”
Потърсете доброволци сред участниците за ролята на провинил се ученик и учител, който е изгубил контрол. Нека “учителят” се качи на стол, а “детето” седне или коленичи пред “учителя”. За целта на играта, “учителят” се кара на “ученика” около 1 минута, докато размахва назидателно показалец като малко преекспонира поведението си. “Ученикът” отново има задача да слуша и да усети как се чувства в тази ситуация, какво мисли и какви решения взема.
Останалите участници наблюдават. След това ролите може да се разменят със същите указания. Накрая обсъдете мислите, чувствата и решенията на участниците в ролите.
Попитайте шеговито наблюдателите: ”Колко от вас, докато гледахте този ядосан възрастен, си помислихте, че този човек много помага в момента и нямате търпение да му споделите и вашите проблеми ?”; “Колко от вас забелязаха, че когато чуем някой друг да се отнася с дете по този начин, звучи толкова ужасно, но когато го правиш ти, е защото детето много го е заслужавало?” Обсъдете с участниците какво са научили от тази игра.
Колко значима е задачата на учителя?
Всеки ден пред учителите стои предизвикателството да превръщат различните ситуации в класната стая, във възможности за придобиване на ценни умения за живот.
Докато се фокусират върху краткосрочните си цели, като интерактивен урок, домашна работа или тишината в класната стая, от учителите се очаква почти виртуозно да постигат и други важни цели, които този път са с дългосрочна прогноза и са обвързани с благоденствието на учениците и бъдещия им живот.
Придържането към принципите на позитивната дисциплина, заедно с инструментите на ефективното обучение, дават добра отправна точка за постигане, както на краткосрочните, така и на дългосрочните задачи в образованието. Да си пожелаем успех в тази нелека задача!
Източници:
Positive Discipline in Everyday Teaching
