Всяка българска шевица е много повече от красива бродерия. Тя е система от символи, в която са вплетени математическа прецизност и природна философия, предавайки послания за благоденствие, здраве и обич. Чрез участието си в STEM проекта „Шевици - традиции и обичаи“ петокласниците от ОУ „Свети Константин Кирил Философ“, град Перник проучват и анализират истории за шевиците, изработват и моделират свои дизайни с програмите MS Excel и Scratch. 

„В моето семейство се бродира, аз съм израснала с това изкуство. Знаейки, че децата имат по програма да бродират в часовете по технологии и предприемачество, се вдъхнових и поканих колегите да развием идеята ми в мащабен проект“, споделя Елена Попова – учител по КМИТ и природни науки. Г-жа Попова заедно с Емануела Симеонова (БЕЛ), Инес Тодорова (КМИТ), Габриела Стоянова (технологии и предприемачество, изобразително изкуство) и Гергана Евстратиева (математика) планират и реализират проектно-базираното обучение, за да вдъхновят учениците да изследват връзките между традициите, науката и технологиите. 

Практиката „Шевици – традиции и обичаи“ интегрира учебния материал от предметите технологии и предприемачество, компютърно моделиране и информационни технологии, изобразително изкуство, математика, природни науки и български език и литература, като използва STEM подход. В рамките на един учебен срок прогимназистите анализират формите и цветовете на шевиците, откриват симетрия и закономерности, изчисляват лице и периметър на фигури, на решетка създават свои модели на шевици, дигитализират ги и анимират.

„Имахме и изнесено обучение в музея, където учениците видяха багрене с растения и задълбочиха знанията си за символиката на носиите“, допълва Елена Попова.  

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Екипът от петимата учители реализира STEM проекта „Шевици – традиции и обичаи“ в рамките на втория учебен срок. Те получават безценната подкрепа на класния ръководител на 5. клас г-жа Елисавета Антонова, която организира осигуряването на пана за всички деца, координирайки семействата на децата. Друга важна роля и подкрепа е тази на уредника на Регионален исторически музей, град Перник – Десислава Миланова, която изважда от фонда на музея носии и ризи. 

Практиката протича в няколко взаимосвързани етапа, които следват логическа последователност. 

Етап 1. Въведение в народното творчество (български език и литература)

В часовете си Емануела Симеонова въвежда за учениците израза „българско народно творчество“ и го обвързва с приказки, легенди, песни и танци. В тези часове петокласниците обсъждат кои са символите на миналото, останали и до днес – българската носия и шевиците. 

Снимка 1. Слайд от презентацията на г-жа Симеонова

• Презентацията „Българско народно творчество“, която г-жа Симеонова създава и използва на този етап, ще откриете ТУК. 

Урокът, посветен на народното ни творчество, завършва автентично с народни танци и предварително подготвени и събрани „тъкани пана от семействата на децата“.

Етап 2. Символика и композиция (изобразително изкуство)

В часовете по изобразително изкуство Габриела Стоянова въвлича учениците в две активности. В първата те анализират основни фигури и цветови комбинации, изобразявани на шевиците, например в канатица, елбетица и дървото на живота. 

Снимка 2. Слайд от презентацията на г-жа Стоянова, посветен на символите в българските шевици

Втората активност е практическа. Използвайки работен лист-мрежа, петокласниците създават свои собствени мотиви за шевица, прилагайки знанията си за композиция и цветознание. 

• Презентацията „Българските шевици – традиции, символи и послания“, която г-жа Стоянова създава и използва на този етап, ще откриете ТУК. 
• Работният лист-мрежа, който учениците използват, за да създадат авторски мотиви за шевица, ще откриете ТУК. 

Снимка 3. Ученичка създава авторски мотив за шевица

Етап 3. Създаване на дигитални шевици (информационни технологии) 

В часовете по компютърно моделиране и информационни технологии г-жа Попова и г-жа Тодорова съвместно подкрепят учениците в създаването на шевица в Excel. За да пресъздадат авторския си мотив в MS Excel, петокласниците използват координатна система, цветови кодове и повторяемост на елементите.

„За около три-четири учебни часа децата успяха да дигитализират шевицата си. С правилни насоки и упоритост всички се справиха отлично“, споделя Елена Попова. 

Снимки 4, 5 и 6. Шевиците в Excel на петокласниците

Етап 4. Теренно обучение в музей

За да случат изнесеното обучение в Регионален исторически музей, град Перник, екипът от преподаватели и уредникът си партнират. На място учениците виждат оригинални носии и шевици от различни региони на страната, като имат възможност да анализират символите, част от които са им вече познати. 

Снимка 7. Да разгледаме носии с шевици 

В музея децата от 5. клас наблюдават демонстрация на багрене с природни материали, където е и контактната точка на проекта с природните науки. По време на дейността петокласниците откриват каква е ролята на растенията и цветовете им в българските традиции. „Коментирахме как едно и също багрило, но с различна киселинност, може да създаде различен цвят или да придаде нов нюанс. Ценен извод тук беше колко е важно да фиксираме пропорциите на химическите вещества, за не се изгуби или промени желания цвят“, добавя г-жа Попова. 

Снимка 8. Слайд от презентация „Час в музея“

• Презентацията “Museum Class” („Час в музея“) ще откриете ТУК. 

Етап 5. Изработване на пана (технологии и предприемачество) 

В последователни часове по технологии и предприемачество учениците работят в екипи, за да създадат истински пана. Г-жа Габриела Стоянова подкрепя децата с насоки и директна помощ при нужда, но водеща роля в тези часове имат учениците. 

Снимки 8 и 9. Творчески процес

Етап 6. Програмиране на шевици (компютърно моделиране и информационни технологии) 

В часовете по компютърно моделиране учениците работят с платформата Scratch. Те имат за задача да създадат анимирани шевици, използвайки „цикли, координати и блокове“. 

„Тази задача им даде възможност да приложат алгоритмичното мислене в творчески контекст“, споделят преподавателите по КМИТ. 

Снимки 10. Слайд с инструкция за работа, част от презентацията „Българска шевица със Скрач“ на Елена Попова

• Презентацията „Българска шевица със Скрач“ (Scratch Project) и готовите проекти ще откриете ТУК.

Етап 7. Математически прочит на шевиците

Г-жа Гергана Евстратиева създава няколко тематични задачи за учениците. В часовете по математика петокласниците:  

• анализират симетрия;
• анализират повторяемост; 
• анализират геометрични фигури; 
• изчисляват лице и периметър на фигурите в собствения дизайн.

Снимка 11. Слайд със задачи, изследващи шевици от презентация „Математика в шевиците“

• Презентацията „Българските шевици – традиции, символи и послания“, която г-жа Стоянова създава и използва на този етап, ще откриете ТУК. 
• Работния лист за решения на задачите по математика ще откриете ТУК.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Достъп до всяко дете 

В СТЕМ проекта „Шевици – традиции и обичаи“ всеки ученик участва в различни дейности като рисуване, дигитален дизайн, програмиране, изследване или наблюдение. Работейки в екип, децата се подкрепят, водени от силните им страни. Например учениците, на които се отдава работата с технологии, подкрепят съучениците си в задачите със Scratch и Excel, а тези, които имат подчертан интерес към изкуството, се включват най-активно в заданията за създаване на дизайн и изработка на пана.

Учителите ангажират и петокласниците със специални образователни потребности. Темата за шевиците обединява децата около културната идентичност на българите и ги насърчава към индивидуалност и креативност.

Достъпът до родители и други ученици също е подсигурен чрез регулярно споделяне на напредъка на учениците в социалните мрежи, както и чрез специалния блог, разказващ за успехите и постиженията на екипа от учители и ученици. „Така проектът не само развиваше знания и умения, но и изграждаше чувство за принадлежност, уважение към различието и гордост от българските корен“, споделят преподавателите. 

Иновация 

Практиката трансформира ролята на учителя в класната стая. Той вече не е основен източник на информация, а е модератор и съмишленик на учениците, който подкрепя откривателския процес. Петокласниците учат чрез преживяване – чрез експерименти и създаване на авторски продукти, което повишава ангажираността и мотивацията им. 

Практиката изтъкава нов прочит на STEM подхода, като вплита в него културно и художествено съдържание, правейки го достъпен за всички ученици, включително тези, които традиционно срещат затруднения с математиката и/или природните науки. 

Резултати 

Учителите споделят конкретни резултати, които отчитат на ниво знания, умения и нагласи: 

• 100% от учениците участват в проекта; 
• 95% създават дигиталните си модели на шевици в платформите Excel и Scratch;
• 60% от започнатите пана са завършени.

След края на проектните дейности учителите забелязват по-висока ангажираност в часовете по математика, технологии и компютърно моделиране. А в резултат от дигиталната част от проекта учениците подобряват уменията си за работа с информационни технологии, логическо мислене и приложение на знанията в нов контекст.

„Цялостностно учениците разбират по-добре програмирането, симетрията и закономерностите в изкуството. Те станаха по-уверени в говоренето пред публика, тъй като имаха възможност да представят проекта си пред своите съученици, останалите учители от училище и родителите“, споделя Елена Попова.

Задачите за сътрудничество също имат положителен ефект върху децата, тъй като те стават по-уверени и устойчиви по време на работата в екип. В тях се включват всички деца, дори тези, които обикновено имат по-ниска ангажираност в час. „Проектът повиши чувството им за принадлежност и гордост, че STEM може да се преплете с българските традиции“, разказват учителите.

Адаптация 

Практиката подлежи на множество адаптации, което я прави приложима във всяка класна стая. В начален етап проектът може да се реализира чрез игри, например да се пресъздадат шевици чрез шаблони, цветове или пъзели, а в гимназиален етап – чрез задълбочено проучване на символиката, дигитален дизайн и 3D моделиране на мотиви. 

STEM проектът може да обхване различни теми, например „Българска архитектура в 3D“, „Геометрията на орнаментите“ или „Мотиви от природата в дизайна“. Проектните задачи имат място както в редовните часове по програма, така и в STEM лаборатория или клубна дейност. 

„В бъдеще планираме да надградим проекта, като създадем дигитална изложба с ученически проекти, която ще включва и интерактивна карта на регионални шевици. Възможно е също да разработим учебен модул „Шевици в кода“, в който учениците ще създават свои програми за генериране на шевици с помощта на Python“, споделят преподавателите.