Въпросът за вътрешната мотивация на учениците е винаги актуален, защото често пъти липсата ѝ е причина за ниски академични резултати. Разгадавайки какво мотивира младежите, ние учителите сме няколко стъпки по-близо до устойчив образователен процес, който насърчава и вдъхновява децата да учат активно в класната стая и извън нея.
Цанка Карчева е директор на Професионална гимназия по транспорт “Владимир П. Минчев”, с. Владимирово. Заедно с нейния екип от преподаватели откриват, че интердисциплинарните проекти вдъхновяват учениците и че именно те са ключът към мотивацията на гимназистите. В продължение на няколко години учителите преподават, обединявайки учебните предмети в големи проекти. Това насърчава младежите да участват активно в образователния процес, да проследяват междупредметните връзки и да си отговарят дори сами на вечния въпрос: „Това защо го учим?”.
Такъв е и проектът „Пътят на зелето“ - интердисциплинарен, със STEM елементи. Той обединява природни науки, математика, технологии, предприемачество и изкуство и вдъхновява учениците от 9. клас да изследват, планират, упражняват и презентират. “Проектът представя жизнения цикъл на едно обикновено зеле. Учениците се изправят пред цялостна задача: как от една идея за градина да достигнат до качествена реколта. За да успеят, те трябва да проучат условията за отглеждане, да направят измервания и изчисления, да изберат подходяща почва и тор, да планират разходи и да представят продукта си по атрактивен начин.”, споделя г-жа Карчева.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
В същината си „Пътят на зелето“ е практическа дейност, чрез която учениците обобщават и затвърждават наученото в рамките на учебната година. Както казахме, проектът обединява учебните предмети химия и опазване на околната среда, математика, икономика, предприемачество, теория и практика на зеленчукопроизводството. Учителите изтеглят конкретно предметно знание, което деветокласниците ще ползват и упражняват, за да се справят успешно с проектните задачи.
„Идеята за проекта се зароди още в началото на учебната година, а самата подготовка на задачите започна месец по-рано. Целта ни беше да извлечем предметното знание и да го поставим в нов контектс, за да покажем на учениците реалното приложение на наученото. Така например, те мериха рН на почва и видяха къде и кога в професионален план това знание ще им потрябва.”, разказва директорката.
Подходящо време да приложим практиката е в края на учебната година, през месец май. Това се осъществява на терен в рамките на два учебни часа. Нека видим кои са шестте стъпки за изпълнение на проекта “Пътят на зелето”.
Стъпка 1. Сетивен експеримент
Първата дейност има ангажиращ характер и плавно въвежда темата за “пътя” на растението - от наблюдението до грижата за него. В играта “Сетивен експеримент” учениците работят по двойки и дегустират различни зеленолистни растения - зеле, спанак, маруля и рукола. Те са със завързани очи и се опитват да разпознаят растението чрез вкус, аромат и текстура. В края на играта деветокласниците обсъждат своите усещаният и индивидуални възприятия, както и биологичното значение на растенията.
„Тази игра учи учениците да използват сетивата си като инструмент за изследване. Целта е да събудим интереса и любопитството на учениците, като предизвикаме тяхната наблюдателност и способност за описание.”, споделя Цанка Карчева.
Стъпка 2. Математическо планиране на засаждането
Втората проектна задача дава възможност на деветокласниците да приложат математическите си знания на практика. Гимназистите отново работят в отделни екипи (жълт отбор, червен, син и зелен) и решават последователни задачи, чрез които изчисляват разстоянията между редовете и растенията, площта на парцела и необходимите им ресурси.
След като разполага с готови изчисления, всеки отбор обсъжда как разстоянията влияят на растежа на растенията, достъпа до тях и проветряването. Тази мини дискусия подкрепя учениците в осъзнаването, че математическите изчисления не са абстрактни, а имат пряко приложение в реални процеси като земеделието.
Бутон за сваляне на работни листа по математика:
Стъпка 3. Химично изследване на почвата
Третият етап от практиката поставя фокус върху научното изследване и приложението на знанията, овладени в часовете по химия. Отново в екипи, деветокласниците получават почвена проба и чрез индикаторни ленти измерват нейната киселинност. Следва анализ на резултата и избор на подходящ естествен тор - “яйчени черупки при кисела почва или утайка от кафе при неутрална и алкална”. По време на задачите всеки екип записва наблюденията си, формулира изводи и ги представя пред класа в края на дейността.
„Химичното изследване развива научна грамотност у децата, надгражда техните умения за работа с лабораторни материали и цялостното им разбиране за значението на устойчивите практики в земеделието.”, споделя г-жа Карчева.
Снимка: Ученици изследват рН на почва
Стъпка 4. Логическа пъзел игра
Чрез тази игра преподавателите правят преход между общообразователната и професионалната част от проекта “Пътят на зелето”. Целта на играта е да надгради уменията за решаване на проблем и работа в екип.
Учениците остават в същите цветни отбори и трябва да изпълнят успешно задачата си, за да получат разсад от зеле. Само така всеки от екипите може да пристъпи към практическото засаждане.
Снимка: Щастието от успеха
Стъпка 5. Засаждане и поливане на зелето
Тук младите земеделци прилагат своите знания и експертиза, спечелени в предходните проектни етапи, но и през цялата учебна година. Тяхната основна задача е да засадят зеле по екологичен и безопасен начин. За целта те измерват с метър, маркират редове, спазват точност и отново работят в екип.
Снимка: Учениците сами засаждат зеле
След като вече имат засадено зеле, младежите обсъждат по какъв начин могат да пестят вода при поливане, както и как да се грижат за почвата, за да не я замърсят или увредят. Този екологичен акцент насърчава децата да мислят в посока устойчиво земеделие. „На този етап вече ученето се превръща в личен опит, тъй като децата виждат резултатите от своите решения и действия.”, допълва директорката на професионалната гимназия по транспорт.
Стъпка 6. Предприемачество и финансово моделиране
В заключителната част от проекта учениците анализират икономическия аспект на земеделието. В тази част от проекта имат следните задачи:
- Да попълнят работна карта;
- Да развият малък бизнес план;
- Да изчислят разходи, приходи и възможна печалба.
В хода на екипната работа деветокласниците обсъждат кои са потенциалните им клиенти и как биха реализирали продукцията си.
„Тази дейност развива финансова и предприемаческа грамотност, умения за анализ, планиране и аргументиране на решения.”, споделя г-жа Карчева.
Стъпка 7. Представяне на резултатите
Във финалната част на проекта учениците представят резултатите от своята работа. Те изготвят кратки презентации и изложба на екипните постижения, чрез които показват не само академичните, но и личностните постижения на учениците като самостоятелност, отговорност и уважение към труда и природата.
„Всяка от стъпките за изпълнение на проекта „Пътят на зелето” е свързана с останалите. По този начин младите земеделци откриват връзките между учебните предмети и как те се допълват в решаването на една реална и значима задача.”, разказва Цанка Карчева.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Достъп до всяко дете
Учителите планират практиката „Пътят на зелето“ така, че да включи всички ученици, като им осигури равни възможности за участие в проектните дейности. Проектът е достъпен и за ученици със специални образователни потребности, тъй като комбинира учене чрез действие, визуални материали и реални ситуации. Преподавателите поставят акцент върху преживяването, практическата дейност и сътрудничеството между младежите. “В този проект всеки ученик има шанс да бъде успешен, защото успехът тук не се измерва с оценки, а с активно участие, принос и споделено усилие.”, споделя директорката.
Разнообразните сетивни, познавателни, двигателни, творчески и аналитични задачи насърчават децата да открият силните си страни и да участват пълноценно в проекта. “Така младежите с добра математическа грамотност се изявяват при решаването на задачите; тези с изследователски интерес - при експеримента по химия; а практично ориентираните - при засаждането и грижата за растенията. По този начин се постига баланс между различните типове интелигентност и стилове на учене.”, разказва Цанка Карчева.
В рамките на проекта учениците работят в екип, в който всеки има конкретна роля - наблюдател, измерител, записвач или изпълнител. Разпределението на отговорностите гарантира, че учениците участват по равно, “дори на по-срамежливи или несигурни деца”.
Резултати
„Прилагането на интердисциплинарната практика „Пътят на зелето“ доведе до отчетливи качествени и количествени промени в знанията, уменията и нагласите на учениците. Още по време на практическите дейности наблюдавахме повишено любопитство, тъй като децата задаваха въпроси, споделяха предположения и проявяваха откровен интерес към процесите в природата.”, разказа още директорката.
В хода на проекта учениците демонстрират знания за връзката между киселинността на почвата, растежа на растенията и избора на подходяща тор. Те умело използват математически изчисления за планиране и организация на засаждането, а успехът ги вдъхновява да откриват стойността на предметното знание в различните учебни дисциплини.
Практическите дейности изграждат увереност, наблюдателност и прецизност, а работата в екип допринася за надграждането на комуникационните умения на децата от 9. клас. Учениците споделят, че са по-осъзнати по отношение на стойността на природните ресурси и труда, вложен в производството на храна.
Количествените резултати, които споделят преподавателите, потвърждават тези тенденции. Над 90% от участниците в проекта решават успешно практическите задачи и попълват самостоятелно работните листове по предприемачество, а повече от 80% от тях демонстрират разбиране за връзката между киселинността на почвата и развитието на растенията.
Иновация
Проектът „Пътят на зелето” извежда учениците на терен, където те наблюдават, експериментират, измерват, планират и вземат решения, които имат осезаем резултат - реално засадено растение и осмислен процес на производство. Учителите, реализирали проекта, имат нетрадиционна роля на модератори, които насочват, подкрепят и вдъхновяват учениците да откриват сами отговорите на поставените въпроси.
Адаптация
Практиката „Пътят на зелето“ е приложима в различни образователни ситуации и с ученици на различна възраст, адаптирайки учебните цели, така че да отговарят на нуждите на учениците. Например, в начален етап можем да приложим практиката в часовете по човекът и природата, подкрепяйки децата да опознаят растенията; в прогимназия можем да акцентираме върху измерванията, изчисленията и химичните експерименти; а в гимназиален етап можем да разгърнем в посока предприемачески проект с бизнес план, маркетинг и реализация на пазара.
Включвайки дигитални устройства, можем да надградим и дигиталната компетентност на децата чрез приложения за изчисляване на разходи, създаване на интерактивни карти на градина или дигитални дневници за растеж.
„В училище планираме да проведем „Ден на ученическото земеделие“ и училищен базар, на които учениците да представят своите постижения, продукти и постери, свързани с проекта. Дългосрочната визия е практиката да се развие в устойчив проект „От семето до пазара“, който обединява различни класове, учебни предмети и партньори от местната общност. Така „Пътят на зелето“ ще се превърне не просто в урок, а в модел за съвременно образование, което свързва знанието с живота и изгражда у учениците реални умения.”, разказва Цанка Карчева.
