Казус от класната стая: от наблюдение към субитизацията* и точни стъпки в час
Понякога в класната стая усещам, че „нещо не върви“, но ми отнема време да го назова точно. Виждам, че част от децата се бавят, грешат в привидно лесни задачи, губят увереност и започват да избягват работа, която иначе би трябвало да е по силите им. Обяснявам отново, давам още упражнения, а напредък няма.
Тогава си задавам въпроса дали не работя върху симптома, вместо върху причината.
В първи клас по математика се сблъсках точно с такъв случай: учениците трудно разпознаваха количества. За да кажат „колко са“, им трябваше време и отброяване. Забелязах и нещо друго: когато задачите ги затрудняваха, част от децата не посягаха към пръстите си. Дори при подсказка реагираха с изненада, сякаш за първи път им хрумваше, че могат да ги използват като опора за броене и пресмятане. Това се отразяваше на темпото им и правеше иначе кратки задачи по-натоварващи, отколкото е нужно.
От наблюдение към ясно формулиран проблем
Вместо да търся още работни листове „за броене“, описах конкретното си наблюдение и го формулирах като въпрос: Какво стои зад това, че децата не разпознават количества без броене?
Важно уточнение е, че в началото дори не потърсих причината там. Субитизацията е умение, което се очаква да бъде овладяно в предучилищния етап, и естествено го приех като даденост. Практиката обаче показва, че това не винаги е така. Точно тогава имаме нужда да спрем и да пренасочим фокуса си.
Започнах да използвам изкуствен интелект не само за създаване на материали, а за да проверя дали има обяснение за това, което наблюдавам в часа. Отговорът, който получих, беше ясен: липса или слабо развита субитизация.
Субитизацията е способността да разпознаваш малки количества (обикновено до 5) „на око“, без броене. Това е ключово базово умение, върху което стъпват по-нататък сравняването, събирането, изваждането и цялостното числово усещане. Когато субитизацията не е стабилна, детето често прибягва до броене, защото няма автоматизирана представа за количеството и търси опора.
Защо това откритие е важно?
Назоваването на проблема промени посоката на работата ми. Вместо да увеличавам броя на задачите за броене или да настоявам за по-бързо темпо, фокусът се измести към:
- визуално разпознаване на количества;
- работа с образи, а не с цифри;
- кратки, чести игри, които целенасочено тренират субитизацията.
Тази промяна имаше ефект не само върху резултатите, но и върху усещането в часа. Работата стана по-спокойна, а децата започнаха да се включват по-уверено, без постоянния натиск „да броят правилно“.
ИИ не ми „реши проблема“, но ми помогна да спра да работя на тъмно и да насоча вниманието си към конкретно умение.
Как изглежда работата със субитизация в класната стая?
Игри
Зарчето е естествен и много силен инструмент за работа със субитизация.
- Показвам зарчето за 1–2 секунди и го скривам.
- Учениците казват числото, без да броят.
- Грешките не се коригират веднага - важно е усещането, не точността на всяка цена.
В по-късен етап сравняваме две зарчета: Кое е повече? Кое е по-малко? Еднакви ли са? – отново без събиране и броене.
Работа с образи вместо цифри
Карти с:
- точки като на зар,
- групи предмети,
- пръсти,
- животни или плодове, подредени в малки количества.
Изображението се показва за кратко, след което задавам въпрос: „Колко виждате?“
Не „Изброй.“, а „Колко видя?“
Много ценен момент е въпросът след това: „Как разбра?“
Тук започват да се появяват стратегии: „видях ги като 2 и 2“, „като на зарче“, „знам как изглежда 4“.
Работни листове – малко, но целенасочено
Когато използвам работни листове, те са:
- кратки;
- без изписване на цифри;
- с повтарящ се тип задачи.
Например:
- огради всички картинки, които са „ по 5“;
- хвърли зарче и огради толкова предмети, колкото показва зарчето;
- свържи еднакви количества;
- оцвети групите, които виждаш веднага.
Целта е трениране на погледа.
Дигитални ресурси като допълнение
Използвах дигитални флаш карти, при които изображенията се появяват и изчезват бързо. Времето е ограничено - 5 минути са напълно достатъчни. Включвах и дигитални манипулативи в ToyTheatre - виртуални топчета и мечета, които учениците могат да местят и групират. Така се вижда по-ясно дали разчитат на броене или започват да разпознават количества като „цял образ“. Технологията тук не замества работата в клас, а я подкрепя.
Добавих и дейности за развитие на концентрацията като графични диктанти и рисуване по пиксели. Забелязах, че тези упражнения подкрепят фокуса и улесняват работата с визуални количества.
Можете да използвате и ето тези авторски ресурси за субитизация:
Как разбирам, че има напредък?
Не търся бързина или пълна точност.
Търся:
- по-малко броене на пръсти;
- по-уверени отговори;
- моменти на „знам го“, вместо „чакай да преброя“.
Това са малки сигнали, които започнах да забелязвам постепенно в хода на работата.
Изкуственият интелект не може да наблюдава класа вместо мен и не може да усети децата. Но може да помогне да назова това, което виждам, и да насочи вниманието ми към правилното умение.
ИИ не е „готово решение“, а инструмент за ориентация. Помага ми да правя часовете по-смислени и да избирам по-точни действия в класната стая, което ускорява и стабилизира напредъка на учениците.
* Субитизация - способността да разпознаваш мигновено броя на елементите в малка група, без броене
