В търсене на начин да направят екологичното образование не просто теоретично, а преживяно и вдъхновяващо, учителите от НУ “Христо Ботев”, гр. Троян – г-жа Мариела Генкова и г-жа Таня Габърска, създават иновативния STREAM урок “Да се погрижим за Земята”. Идеята се ражда от желанието да се обединят творчеството и гражданското образование в един общ, жив процес, който излиза извън рамките на стандартния учебен час. Добрата практиката е провокирана от наближаването на Деня на Земята и необходимостта учениците не само да чуят за проблемите на планетата, но и да ги “пипнат” и решат сами.

Урокът е уникален със своя интегриран подход, обхващащ предмети като родинознание, човек и природа, математика, български език, технологии и изкуства. Той събира заедно ученици от различни възрастови групи – първокласници и четвъртокласници, създавайки среда на взаимопомощ и менторство. Ако търсите начин да ангажирате класа си с реален екологичен казус, да развиете емпатия към природата и да превърнете математиката и четенето в инструменти за спасяване на планетата, прочетете стъпките по-долу. Този модел доказва, че ученето може да бъде приключение със “Зелен супергерой”.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Подготовката

Първата и най-важна стъпка е предварителната подготовка на учителя. За да бъде ефективен този STREAM урок, е необходимо да осигурите материали за експериментите (пластмасови бутилки, памук, пясък, почва), както и ресурси за творческите задачи (картон, отпадъчни материали). Ключов момент е разделянето на учениците на четири смесени отбора – “Земя”, “Въздух”, “Вода” и “Слънце”. Във всеки екип трябва да има представители както от IV, така и от I клас, като по-големите ученици влизат в ролята на ментори и капитани, които да напътстват по-малките. “Задачите, които бяхме предвидили за всеки следващ етап, бяха подходящи и за двете възрастови групи, така че всеки ученик да бъде полезен в отбора си.”, допълва г-жа Генкова. 

Етап 1. Емоционално ангажиране

Въвеждането в темата започва с емоционален заряд чрез storytelling (разказване на истории). Учителите представят приказката за “Зеления супергерой”, който спасява парка и реката от замърсяване. “Заедно с г-жа Гъбарска измислихме историята за нашия герой, за да може тя да бъде едновременно тематична и автентична за учениците.”, споделя г-жа Генкова. Този етап, обозначен като „Reading“ (Четене), не е просто слушане, а преход към действие. Целта е да се постави основата на емпатията към околната среда, преди да се премине към фактите. Учениците трябва да почувстват проблема, за да искат да бъдат част от решението му.

Етап 2. Малки изследователи в действие 

Следващата фаза превръща класната стая в лаборатория. Учениците стават изследователи, като провеждат реални опити за пречистване на замърсена вода. Използвайки подръчни материали, те създават филтри и наблюдават колко трудно е водата да стане отново бистра. Паралелно с това наблюдават почва с микроскоп и измерват температурата на въздуха със специализиран сензор. Този практически опит визуализира последствията от човешката дейност много по-ясно от всеки учебник.

Етап 3. Математика и език с еко-мисия 

Този етап интегрира математика и български език през призмата на екологията. Учениците решават текстови задачи, свързани с реални казуси – например, изчисляват колко литра вода или киловата енергия се спестяват чрез промяна в навиците. В секцията по български език екипите подреждат разбъркани думи, за да сглобят смислени послания за опазването на планетата (напр. “Земята е нашият дом”). Така абстрактните знания намират своето практическо приложение в грижата за Земята. Всеки отбор има различни послания, които трябва да сглоби, както и различни текстови задачи.

Етап 4. Технологии, творчество и финал 

Този етап е кулминацията на урока, където дигиталните умения срещат въображението. Тук динамиката се променя – преминава се от статично решаване на задачи към движение, състезание и творческа свобода.

• Технологии и игровизация: Обучението става интерактивно чрез кратки образователни видеа за пътя на отпадъците и използването на специализирани приложения за виртуално сортиране (напр. игрите на Ecopack). Най-вълнуващата част обаче е “Еко-състезанието”. В него дигиталното знание се пренася в реалността. Учителят подготвя купчина с различни материали – истински опаковки, хартия, пластмасови бутилки и играчки. Отборите разполагат с 3 минути, за да сортират правилно отпадъците в съответните цветни контейнери. Елементът на състезание (използване на таймер) и бонус точките за обосновка (“Защо слагаш това точно тук?”) повишават адреналина и затвърждават знанията.
• Творческа работилница: След динамиката на състезанието отборите се потапят в света на изкуството. Една от най-атрактивните задачи е “Еко-мода”. Учениците влизат в ролята на дизайнери, като създават дрехи и аксесоари (шапки, рокли, бижута) изцяло от стари вестници, кашони и найлонови торбички. Друг екип работи  по “Моята Земя – мечта” – създаване на колажи, изобразяващи планетата такава, каквато искат да бъде. Трета група пише “Послания за Земята” – кратки, въздействащи лозунги и рими върху цветен картон, които по-късно се окачват в коридорите на училището, за да ангажират и останалите ученици.

Етап 5. Финал: Дърво на желанията

За завършек на урока целият клас създава общ продукт – “Дърво на желанията”. Върху голям картон е нарисувано дърво, а всеки ученик  изрязва листо, на което записва своето лично обещание или желание към планетата (напр. “Искам по-чист въздух” или “Обещавам да не хвърлям боклук”). Това е момент на осмисляне и емоционално обвързване с каузата. “Крайните изработени продукти от урока продължиха живота си в коридора на училището. В продължение на седмици наблюдавахме как участниците в нашия урок разказваха на ученици от други класове какво са преживели. Това бе много ценно за нас.”, разказват г-жа Генкова и г-жа Гъбарска.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Резултатите от тази добра практика са видими както в натрупаните знания, така и в промененото поведение. Учениците не само усвояват фактите за разделното събиране и пестенето на ресурси, но и развиват ключови умения на 21-ви век – работа в екип, дигитална грамотност и критично мислене. Обратната връзка от родителите и учениците е изключително позитивна, като много от учениците пренасят наученото вкъщи, инициирайки сортиране на отпадъци в своите домакинства.

Приобщаващият характер е едно от най-силните предимства на този модел. Смесените възрастови групи позволяват на учениците с различни образователни потребности да се включат пълноценно – едни чрез логическо мислене, други чрез артистични умения или организационни качества. Разнообразието от дейности гарантира, че нито един ученик е не остава изолиран.

Иновативността на урока се крие в прекъсването на връзката с традиционното преподаване “предмет по предмет”. STREAM подходът показва на учениците голямата картина – че математиката, езикът и изкуството са свързани инструменти за решаване на реални проблеми. Добрата практика е гъвкава и може лесно да бъде адаптирана за други екологични дати или разширена в дългосрочен училищен проект. “Тази година планираме да обърнем внимание на Седмицата на гората и да я превърнем в едно ново приключение за учениците ни.”, споделят учителките.