В края на учебния срок или на учебната година учителите са затрупани от административни ангажименти за редица обобщения на извършеното до момента, постигнати успехи, статистики и др. Сред тази многопластова отчетност се нарежда и попълването на картата за оценка на напредъка в развитието на ученик със специални образователни потребности (СОП).
Настоящата статия ще даде полезни ориентири за съдържанието на този документ и ще очертае стъпки за неговото коректно попълване.
Какво представлява картата за оценка на напредъка в развитието?
Картата за оценка на напредъка в развитието е важен инструмент, с който описваме постигнатото до момента и обобщаваме напредъка в развитието на ученика със СОП. Тя представлява финално заключение след провеждане на наблюдение, използване на диагностични инструменти (тестове, въпросници, методики) и след получена обратна връзка от учителите и семейството. Отчетените резултати се обобщават на екипно заседание на екипа за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/, на което е възможно да поканите и родителите на ученика.
Някои регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование използват стандартни шаблони*, които може да попълните. Информацията се обобщава в следните четири раздели:
- Лични данни на детето;
- Оценка на умения по области;
- Силни страни;
- Бъдеща подкрепа
Как попълваме картата?
В картата обобщаваме своя труд и усилията, постиженията и напредъка на ученика със СОП. Ето защо е необходимо да опишем това, което може детето, а не да се фокусираме върху това, което не може да прави.
В раздел “Лични данни“ вписваме име, клас, нарушение, екип за подкрепа за личностно развитие. В раздел “Оценка на умения по области“ попълваме всичко, което е постигнало детето в отделните области.
Оценка на уменията по области
Адаптация в училище
В тази част описваме как се чувства ученикът в училище, какви възможности е развил, за да внедри в колектива на екипа и т.н. Трябва да споменем и дали има затруднения и какви са те.
Пример: “Ученикът е приет от връстниците си в класа, но не се чувства спокоен в шумна среда. Предпочита да работи на разстояние от децата. Избягва комуникацията с тях, стои настрана и рядко участва в групови дейности”.
Самообслужване
Описваме нивото на самостоятелност на ученика при справяне с дейности от ежедневието.
Пример: “Ученикът се придвижва сам в коридорите на училището, но се нуждае от подкрепа при качване и слизане по стълби”.
Развитие на моториката
В тази част описваме развитието на моториката като използваме яснота и конкретика на описанието.
Пример: “Ученикът бележи значителен напредък в развитие на фината моторика. Може да държи молив с правилен захват. Може да очертава по точки, да пише букви по пунктир. Вгнездява все по-успешно дребни предмети, нанизва мъниста”.
Възможности за общуване
Тук описваме наличните възможности за комуникация.
Пример: “Ученикът проявява интерес да общува вербално. Все по-често заменя жестове и посочване на даден предмет, който желае с неговото словесно наименование”.
Постигнати резултати по учебни предмети
В тази графа описваме всички постижения на детето, свързани с учебния процес по отделните учебни предмети. Акцентът е върху това, което може да прави, а не върху това, с което не се справя.
Пример: вместо “Не знае азбуката.“, описваме, че “Знае няколко букви от азбуката“. Вместо “Не може да извършва аритметични действия.“, използваме “Среща затруднения при събиране и изваждане на числата над ….“.
Ето някои полезни фрази:
- “Успява с минимална помощ да…“;
- “Показва увереност при…“;
- “Изпълнява задачи, свързани с…“;
- “С напътствия извършва…“;
- “Има устойчив интерес към дейности, изискващи фина моторика…“.
Изредените дотук области се попълват след обобщаване на напредъка между общообразователни учители и ресурсния учител.
Концентрация и устойчивост на вниманието
Раздел “Концентрация и устойчивост на вниманието“ се попълва от психолога или педагогическия съветник от ЕПЛР.
Психологът трябва да даде обективна и професионална преценка за това как детето напредва в посока задържане на вниманието си върху поставена задача, колко бързо се разсейва, как реагира на инструкции. Описва и от каква подкрепа се нуждае, за да се справи с наличните към момента затруднения.
Езиково-говорно развитие и комуникация
Този раздел се попълва от логопеда в ЕПЛР. Той описва напредъка на ученика в посока разбиране на речта, подобрява ли се говорната изява, подобрява ли се артикулацията, отчита ли се напредък в социалната комуникация. Ако детето е невербално и общува по алтернативен начин чрез средства за допълваща и алтернативна комуникация, логопедът описва какви технологии подкрепят ученика и отчита ли се напредък в неговата комуникация.
Пример: “Ученикът разбира основни инструкции и въпроси от ежедневието. Изразява се с прости изречения; речта е спонтанна, но бедна по съдържание. Често отговаря еднословно. Наблюдават се артикулационни затруднения – чести замени на звукове. Граматичната структура на изказа е нестабилна – допускат се грешки при употреба на род и число. Речниковият запас е ограничен, като най-често използва конкретна и позната лексика. Включва се в комуникативни ситуации при насърчаване, но трудно поддържа диалог. Нуждае се от богато онагледяване. Препоръчва се продължаваща логопедична терапия с фокус върху разширяване на речниковия запас, артикулационна корекция и развитие на социалната комуникация”.
Социални умения
В този раздел екипът обобщава напредъка на ученика относно:
- контактуване с връстници – търсене на контакт, участва ли в съвместни игри или групови проекти;
- участие в група – участие в съвместни дейности; спазва ли правила;
- комуникация – как изразява желания и предпочитания – словесно, с посочване, с жестове и др.;
- реагиране в социални комуникации – дали умее да поиска помощ; да се извини, да откаже дейност, която не предпочита и др.
- напредък спрямо предишно поведение.
Ето някои примерни фрази, които можем да използваме при описание на напредъка в социалните умения:
- “По-често търси контакт с връстници/възрастни“;
- “Включва се в общи дейности с помощ“;
- “Реагира адекватно при насърчаване“;
- “Спазва социални правила при напомняне“;
- “Използва подходящи изрази в ежедневна комуникация“;
- “Показва емпатия/реагира на чужди емоции“.
Силни страни
В този раздел екипът описва силните страни на конкретния ученик, които може да са в различни области:
- добра визуална памет;
- творчески умения – рисуване, моделиране…
- силни социални качества – емпатия, съпричастност, готовност да помогне.
Фрази, които можете да използваме, когато описваме наличните силни страни на ученика:
- “Проявява интерес към…“;
- “Силна страна е способността му да…“;
- “Притежава добра… (памет, концентрация, логическо мислене)“;
- “Реагира положително на подкрепа и насърчаване“;
- “Има изградени умения за…“.
Бъдеща подкрепа
След описание на всички постигнати успехи и отчитане на напредъка в развитието на ученика със СОП, се фокусираме върху съществуващите предизвикателства и наличните потребности, така че да планираме ефективна подкрепа занапред.
Тя трябва да е насочена към надграждане на постигнатото до момента и запазване на отчетения напредък. Включва усъвършенстване на наличните умения, завишаване на самостоятелността при справяне със задачи, включване на нови дейности за преодоляване на наличните затруднения. Бъдещата подкрепа трябва да се планира в екипно сътрудничество и взаимодействие между участниците в ЕПЛР и да има ясно формулирани, разумни цели, които са възможни като реализация предвид наличните възможности на конкретния ученик.
За какво да внимаваме при попълване на картата
Неглижиране на съдържанието
Предвид високата натовареност на учителите невинаги се обръща достатъчно внимание на попълването на този документ. Изискват го от нас и го пишем, за да фигурира в дадения класьор с документи. Картата обаче става официален документ след подписване от родителя. Ето защо въведената в нея информация трябва да е коректно попълнена, за да се избегнат неприятни ситуации, в които родителят чете някакво съдържание, но то въобще не отговаря на възможностите на неговото дете.
Липса на споделена отговорност в екипа
Често картата се попълва само от ресурсния учител или само от координатора. Това е неправилна практика и една от често допусканите грешки при работа с ученици със СОП, тъй като разделите в картата са от различно ниво на успеваемост на ученика и най-коректно биха били попълнени от съответния специалист. Воденето на наличната документация за учениците със СОП трябва да е споделена отговорност между всички участници в ЕПЛР. Попълването на картата е съвместна инициатива, за да обедини различни компетентности, гледни точки и наблюдения.
Липса на конкретика
Често допускаме използването на неясни формулировки, без да конкретизираме тези фрази. Например: “Среща трудности в ученето.“ – да, това е много вероятно. Ако детето нямаше трудности, нямаше да се налага да изготвяме тази карта.
Пропускане на силните страни на ученика
Често се концентрираме само върху затрудненията и пропускаме да отбележим това, в което детето се справя добре. Съдържанието и спецификата на дадена диагноза не трябва да ни спира да забележим най-важното – силните страни на детето, върху които можем да градим напредък.
Попълването на картата за оценка в развитието на ученик със СОП е още една административна отговорност за учителите и ресурсните специалисти, но все пак остава един от най-значимите инструменти в реализирането на ефективна допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата със СОП. Документът съдържа обзор и заключения след извършени замервания и наблюдения върху индивидуалния напредък на ученика със СОП спрямо предходни периоди, а не спрямо регламентирани стандарти. Картата трябва да дава ясна и реална представа за развитието на ученика и да бъде своеобразна компилация на усилията на всички участници в предоставянето на допълнителна подкрепа за личностно развитие.
_________
*Примерен образец на карта за оценка на напредъка в развитието е достъпен на сайта на РЦПППО София-град: kartazaocenqvanenanapredak.doc
Документи – Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – София град
