От 2018 година Елица Матеева ръководи киношкола “Братя Люмиер” към ЦПЛР – Общински детски комплекс, град Варна. Тя забелязва, че в школата често се записват младежи, които имат проблеми в общуването – трудно се вписват в училищната среда и намират своеобразен комфорт в изкуството. Опитът, който г-жа Матеева споделя с нас, е насочен към работата и приобщаването на т. нар. трудни деца – определение, с което лесно се поставят негативни квалификации. Фокусът на добрата практиката е изкуството. Младежите придобиват конкретни познания в техническия аспект на заснемането, но най-важното е, че “аутсайдерите” се чувстват сигурно, спокойно и постепенно намират средата, която ги приема.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Чрез добрата практика проследяваме развитието на А.С. Момче, което в рамките на една учебна година участва в проект на школата, печели награда от национален ученически конкурс и става участник във филм, заедно с други млади кинематографисти. Значение има обстоятелството, че образованието на момчето се осъществява в домашни условия. След седми клас, поради проява на агресия в училище и множество неприятни ситуации в институцията, родителите му решават неговото обучение да не се осъществява в реална училищна среда.
Елица Матеева забелязва момчето в школата и решава, че трябва да промени посоката. За себе си тя дефинира пет малки крачки, които да водят до съществена промяна и ги прилага активно в работата си.
Стъпка 1. Запознаване със света на детето
Младежът посещава различни школи в ЦПЛР – Общински детски комплекс, град Варна, но за съжаление не успява да се впише. Г-жа Матеева се запознава с част от неговия житейски път и прави първата крачка, канейки го на лятно училище при нея.
Стъпка 2. Общуване с детето
В общуването с А.С., г-жа Матеева си поставя една важна задача – да спечели доверието му. Често говори с него на различни теми. Постепенно опознава вътрешния му свят, както и какво обича да прави в свободното си време и какво го влече. Така г-жа Матеева му отправя покана да се включи в нейната киношкола “Братя Люмиер”.
Стъпка 3. Поставяне на важна задача, по която детето да е отговорник
Темата трябва да е свързана с проблеми, които засягат всички нас като част от обществото. Това могат да бъдат теми като замърсяване на околната среда, граници в общуването, агресията в училище, безопасност на движението и пр. Младежът има свой YouTube канал с видеа, които създава за известни личности. Затова получава задача да направи филм за Васил Гендов – пионерът на българското кино. Филмът е представен по-късно на открит урок на школата.
Стъпка 4. Работа в процес
В екипа се включват всички младежи от киношколата, независимо какви са техните познания, дарби и възможности. В процеса на работа всеки има различни задачи, които включват обсъждане, монтиране, озвучаване.
Стъпка 5. Представяне на крайния резултат пред публика и възможности за учениците
Организира се събитие пред публика, търсят се възможности за участия в конкурси, осъществяват се срещи с младежки организации и образователни институции, за да се представи съвместната работа.
Учениците на г-жа Елица Матеева, включително и главният герой на нашия разказ, влизат в различни роли през учебната година. Нагледен пример за това е присъствието им на откриването на фотографска изложба “Далеч от Африка” във Варна. Елена Панайотова – режисьор, заедно с фотографа Атанас Кънев, в снимки разказват за живота на африканските деца. На изложбата младежите се запознават с авторите. Всеки момент от тази среща, провеждането на ателието и мислите на децата за преживяното се записват с камера. На по-късен етап младежите от школата дават кратки интервюта, включително и А.С., който много трудно се изразява, а в същото време има интересен поглед върху света. Когато филмът е готов, се споделя в официалния канал на Общински детски комплекс. Елена Панайотова и Атанас Кънев са развълнувани от това, но по-интересното е, че той е показван на два фестивала – в София и във Варна, сред които International Portrait Film Festival.
“Методът не е иновативен, а креативен, защото изкуството има терапевтичен и утилитарен ефект. Различното е това, че учителят, родителят, обществото трябва да достигнат до консенсуса, че няма трудни деца, а трудни ситуации, изискващи търпение и постоянство при решаването им. Изкуството като път, като стремеж, дори като форма на игра, създава условия за промяна на личността. Когато има стратегия и мисъл за възможностите на изкуството и се предостави ресурс, подобни казуси, свързани с трудността, агресията и други подобни поведенчески реакции на ученици, ще бъдат дефинирани с лекота и решавани с бързина.”, споделя Елица Матеева.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Прилагането на добрата практика води до редица резултати, които показват на г-жа Матеева, че върви в правилната посока.
- Младежите придобиват нови технически, организационни и интерпретативни знания.
- Забелязва се промяна в поведението им. Изразяват удовлетворение, любопитство към света, стремеж към създаването на нова реалност.
- Интегриране в света. Главният ни героя в момента работи и подпомага семейството си.
А Елица Матеева продължава да надгражда практиката си: “В момента я надграждам по следния начин: на същия принцип направих група по кино за украински деца. След като се опознаят помежду си, а по-късно и със снимачен екип от български деца, те ще започнат да снимат заедно общ проект. Така различията помежду им ще се преодолеят, децата ще работят заедно и ще развият емпатия по посока на общите проблеми и теми.”
