Тичане из стаята, съпроводено с крясъци и разрушително поведение, бутане на чинове и стени, агресия и автоагресия, летящи учебни помагала, раници и кош за боклук, търкаляне по пода, нагрубявания и вербална агресия… Това не е откъс от сценарий за екшън филм, а съвсем реална ситуация от класната стая, позната на немалко учители, в която те трябва да запазят самообладание и да помогнат на хиперактивно дете, изпаднало в криза.

Хубаво е да заличим мита, че хиперактивните деца са лошо възпитани или разглезени  – те наистина страдат от своето поведение и свръхактивност, което изисква специализирана подкрепа от ранна детска възраст. Сериозните затруднения идват поради прекомерна двигателна активност и проблеми при контролиране на вниманието и импулсивността във важни области от живота като междуличностни взаимоотношения, училище, работа и семейство.

В настоящата статия ще обърнем внимание именно на децата със синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието (СХДВ).

Диагностичните критерии

Най-общо нарушението може да се определи като разстройство на поведението, характеризиращо се с хиперактивност и придружено от дефицит на вниманието, което води до несправяне с училищните и социалните изисквания, отправени към детето. (Манова, М.2012). Импулсивност, разсеяност, дезориентираност и раздразнителност са сред типичните характеристики на поведението на хиперактивното дете, които оказват влияние върху настроението и функционалността на класната стая. Децата с разстройство с дефицит на вниманието срещат сериозна трудност с фокусирането на вниманието, което бързо се измества от една дейност към друга. Те лесно се разсейват и им е трудно да стоят спокойно (Макинтайър, К./ Депонио, П. 2015). Раздразнителни са и често изпадат в емоционални кризи, когато се почувстват несигурни или не в центъра на внимание.

По данни на Център за психологически изследвания, уповаващи се на последната ревизия на DSM V, синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието включва две основни групи симптоми:

  • невнимание – дезорганизираност;
  • хиперактивност – импулсивност.

Диагностичните критерии за всяка от двете групи симптоми се групират както следва:

1. Невнимание:

  • трудно задържане на вниманието при задача и игри;
  • лесно разсейване от външни стимули, дори при интересни за детето дейности;
  • допускане на грешки по невнимание при добри интелектуални възможности;
  • създаване на впечатление, че не чуват, когато им се говори;
  • трудности при следване на инструкции и самоорганизиране в дейностите;
  • нужда от неколкократно повторение на поставената задача;
  • често губене и забравяне на вещи;
  • недовършване на започнатото; трудности при следване на последователността в задачата;
  • трудности за концентриране върху детайлите;
  • избягване на мисловни задачи, изискващи повишено внимание.

2. Хиперактивност – импулсивност:

  • дезорганизираност и прекомерна активност в ситуации, изискващи покой и самоконтрол;
  • непрестанно движение и/или говорене; шумна игра;
  • бързо взимане на решение; реакция и действие без обмисляне на постъпките, отговаряне на въпроса преди да бъде зададен докрай, непрестанно обаждане в час;
  • неизчакване на реда; неподчиняване на на общи правила;
  • липса на стратегия за решаване на задача, прибързано подхождане към задачата и допускане много грешки;
  • прекъсване и намеса в разговорите на другите;
  • честа промяна на настроението;
  • афинитет към задачи, които могат да свършат бързо;
  • изискване на непрекъснато внимание;
  • лесно забравяне на инструкции;
  • похвалата и порицанието много силен ефект в сравнение с този при други деца.

Ако комбинация от 6 от тези симптоми се проявява в поведението на ваш ученик  в различни ситуации – в клас, у дома, в продължение на над 6 месеца, то ще трябва да посрещнете различните предизвикателства, свързани с престоя на хиперактивното дете в училище. Но внимавайте – напоследък често и много неоснователно повишената активност на някои ученици сякаш ни “упълномощава” да определим като хиперактивно едва ли не всяко дете в класа. Диагноза се поставя в следствие на доказани клинични прояви, замерени от специалисти със съответния инструментариум диагностични критерии. Това не е задача, с която трябва да се ангажира учителят!

Всяко дете със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност се нуждае от постоянна подкрепа от специалист. Така че не се колебайте да повикате на помощ училищния психолог. Заедно с него трябва да моделирате ново поведение, както в детето, така в семейството, а не на последно място – и в себе си. Добре е да стимулирате доброто самочувствие и самоуважение у детето с хиперактивност и дефицит на вниманието  /ХАДВ/, като акцентирате върху това, което то може.

Безплатен бюлетин с ресурси

Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи

Хиперактивни деца

Особености на поведението и стратегии за необходима промяна

  • Децата със СХДВ не спазват граници и правила на поведение

Те имат буйно и разрушително поведение, много често са в опозиционна позиция, не спазват правила и не зачитат авторитети. Подобна стихия, която нахлува върху класа ви, има всички шансове да осуети обучителния процес. Ето защо според интересите на детето изградете своя стратегия за справяне с бурни емоционални изблици.

Изгответе заедно с учениците и с участието на конкретния ученик постер с правилата на класа, който да е на видно място и да служи като жокер при справяне с всяка създала се проблемна ситуация. Поговорете за важността на правилата и за това, че тяхното спазване ни прави по-добри. Въведете система за поощрения и награди. Поощрявайте всеки опит на хиперактивното дете да спазва правила. Използвайте дневник на добрите постъпки, който да е мотиватор за детето да се държи добре, за да има какво положително да напише за себе си в края на всеки учебен ден. 

  • Децата със СХДВ често влизат в конфликти

Неуравновесените и избухливите реакции на хиперактивните деца много често ги въвличат в конфликти. Тук вашата роля е да информирате класа за първопричината за подобно поведение и да ги научите да бъдат търпеливи и подкрепящи своя по-неудържим съученик.

Разграничете проявата на търпение и позицията на безразличие, защото отхвърлянето на хиперактивното дете от колектива на класа ще повиши стойностите на неговото неприемливо поведение.

  • Децата със СХДВ привличат вниманието с предизвикателно поведение

Тези деца страдат от липсата на достатъчно внимание. Тяхното разрушително поведение ги дистанцира от съучениците им и много често те са в аутсайдерска позиция. Когато са незабелязани, търсят начини да привлекат вниманието върху себе си. Демонстрирайте с действия и реакции, че предизвикателното им поведение, няма да им спечели вашето внимание.

  • Децата със СХДВ имат ниска самооценка

Честите неуспехи, дистанцирането на другите ученици от тях, тоталното отхвърляне от групата са повод за ниска самооценка и понижено самочувствие. Както всяко друго човешко същество, детето с хиперактивност има нужда да се чувства подкрепено и ценено. Не забравяйте да похвалите и наградите символично всеки, макар и малък, успех и всяко положено усилие. Кажете пред целия клас, че сте доволни от свършеното, и демонстрирайте доверие, че ученикът ще се справи и със следваща задача или ситуация. 

Състоянието на хиперактивност и дефицит на вниманието повлича след себе си множество затруднения и предизвикателства за ученика. Разсеяността, нарушените параметри на внимание и импулсивността обикновено водят до ниска учебна успеваемост. Тя не се обуславя от нисък интелект и липса на академични знания и умения. Характерно за тези деца е постиженията им да варират от отлични до много слаби.

Важни акценти

В. Боянова и М. Станкова обобщават няколко важни моменти в организирането на училищната работа, които биха били в помощ на учителите:

  • да има ясни очаквания и изисквания към децата с хиперактивност и дефицит на вниманието;
  • да се показва и казва често какво е приемливо в нашата класна стая;
  • да се подсигури строг и системен режим на работа;
  • да има предсказуемост и постоянство в класната стая;
  • да има много практически демонстрации и нагледни материали;
  • да се преговарят често поведенческите очаквания и правила;
  • да бъдат честни и ясни всички условия;
  • да се спазват всички условия;
  • да има разбиране от страна на учителя, гъвкавост, търпение (Боянова, В./Станкова, М.2010)

Адаптация в училищна среда

За да помогнем на детето със СХДВ да се чувства добре в училищна среда е необходимо да положим доста усилия, да се справим с редица предизвикателства и да не забравяме, че буйното поведение не е директно спрямо нас.

Ефективният учебен процес в такава ситуация изисква учителите добре да разбират дефицита на внимание и трудностите на децата, да са готови да правят промени в стила си на преподаване и да приспособят условията в класната стая (Макинтайър, К./ Депонио, П. 2015).

Организация на пространството в класната стая

Средата в училище трябва да е подкрепяща многообразието в класа. За децата с хиперактивност и дефицит на вниманието тя трябва да е тиха, приятна, стабилна и предвидима. Помислете за:

  • позициониране на хиперактивното дете на първия чин в редицата или близо до учителя в случай на по-нетрадиционен дизайн в класната стая. Така ще осигурите възможност за поддържане на очен контакт;
  • позициониране на детето по-далеч от врати и прозорци с цел намаляване на допълнително разсейване и съпътстващи смущения;
  • възможност за ставане и кратко разхождане на хиперактивното дете из стаята. Обяснете на останалите ученици, че заобикалянето на всеобщото правило (ако имате такова) не е прищявка, а необходимост.

Адаптации в методите и похватите на преподаване

Тук е важно да помислим за:

  • осигуряване на тиха работна среда без шумове, музика и други стимули, които засилват активността;
  • честа смяна на дейностите за по-добра ефективност при работата на детето;
  • богато онагледяване на поднесената информация;
  • визуално и тактилно привлекателни учебни материали, които привличат вниманието за по-дълго време и повишават мотивацията за работа;
  • адаптиране на изискванията – задачата може да бъде разделена на части, за по-висока успеваемост на различното дете.

Когато поставяме задача на дете с хиперактивност и дефицит на вниманието, не бива да забравяме, че е възможно то да има затруднения в различни етапи от справянето с нея. Може да се затрудни със стартирането на задачата, да му е трудно да се концентрира върху нея или да му е трудно превключването от една дейност към друга. Много вероятно е да не завърши докарай дадената задача, защото съсредоточаването за по-дълго време е трудно постижимо при него.

Когато зададете задача на класа за самостоятелна работа, подкрепете своя по-различен ученик, като се уверите, че е разбрал инструкциите, че е наясно какво трябва да направи и как да подходи, за да се справи. Напишете заедно на лист отделните етапи, през които трябва да премине, така че те да са пред него и да му служат за ориентир. Позволете му кратка почивка – например разходка до дъската, за да ви направи услуга като донесе/остави маркер или до бюрото, за да ви донесе бутилката с вода. След това изискайте детето да се върне на чина и да продължи да работи. 

Адаптация в методите на оценяване

Преценете коя форма на проследяване на овладените умения и компетенции е най-подходяща за вашия ученик. Не се притеснявайте да правите промяна във формата на изпитването – все пак възможностите са равни, само когато потребностите са еднакви.

В случай на хиперактивност с дефицит на внимание за едни ученици по-подходящо би било да ги изпитате устно и да им помагате с помощни въпроси, които да поддържат тяхната концентрация за по-дълго време. За други по-подходящ начин  би  било писменото  изпитване, което ще им даде възможност да се съсредоточат върху писането, без да се притесняват от неуслужливата си памет, силната разсеяност и слабата си концентрация.

Винаги поставяйте под съмнение слабите резултати. Много вероятно е те да не са вследствие на незнание по темата, а просто от изпадане в криза точно по време на изпитването. Направете проверка в момент, когато прецените, че детето е сравнително спокойно и би могло да демонстрира реалните си умения.

Използване на помощни средства

Гривните с топчета, броениците и други предмети за манипулиране с ръцете могат да помогнат на вашия специален ученик за намаляване на активността и завишената импулсивност.

Тежките жилетка, елече, одеяло или играчки са специализирани продукти за стимулация с дълбок натиск (Deep Pressure Stimulation), която представлява нежен и премерен натиск или прегръщане на детето. Този натиск може да се прилага с ръце, със специални масажни инструменти или със специализирани продукти, които детето може да носи или да увива около себе си, за да се постигне желания натиск, носещ усещане за спокойствие:

  • тежка жилетка – помага при хиперактивност, липса на концентрация, спомага за рефлексна зрялост, осъзнатост и координация, както и за правилната позиция на тялото, ръцете, усещането за пространство;
  • тежко одеяло – помага за управление на нарушенията на сензорната преработка. Намалява стреса и безпокойството и подобрява концентрацията.

Хванати в капана на собствената си разсеяност, избухливост, импулсивност и неудържимост, хиперактивните деца са сред нас и очакват нашата подкрепа. Можем да им помогнем, като загърбим своите предразсъдъци и променим нагласите си, за да насочим поглед към техните умения, скрити зад невнимание и повишена активност.

______
Източници: 

Още полезни статии:

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали

Изплозвайте всички функционалности!

Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.  

Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.