От опита си като професионални фасилитатори в образованието и инструктори по лидерство, сме се натъквали както на лидери, така и на членове на екипи, които така и не успяват да впрегнат потенциала на своите екипи, а вместо това неволно саботират работата.
Ето седем начина екипите да саботират ефективността на собствената си работа и как да се решат тези проблеми.
1. Страх от изключване
Как изглежда това
Лидерите канят твърде много хора на масата, което разводнява целите и действията на екипа и намалява въздействието от него.
Защо се случва
Лидерите се страхуват да изключват хора. Често се притесняват да не би да пропуснат някого и затова в крайна сметка канят в екипа хора, които може да не предлагат добавена стойност. Прия Паркър предупреждава за тази тенденция в Изкуството на събирането на хора (The Art of Gathering): „Никога няма лесен начин да се каже: „Моля, не идвайте.“ Затова толкова много от нашите събирания в крайна сметка излизат от контрол в името на учтивостта. Основателят на Amazon Джеф Безос подкрепя тази идея със своя „принцип на пицата“. Според Безос, независимо колко голяма става Вашата компания, отделните екипи трябва да са толкова големи, че да могат да се нахранят с две пици.
Как да го преодолеем
Събирайте екипи, които са достатъчно големи, за да предложат различни гледни точки, но достатъчно малки, за да бъдат продуктивни и да се сработват. В зависимост от целите на екипа и естеството на необходимото сътрудничество, идеалният размер за повечето училищни екипи е около шестима членове. В този размер на групата всеки участник е натоварен с по-голяма отговорност. Лидерите трябва внимателно да обмислят търсените от екипа резултати, необходимите умения, и с какво може да допринесе всеки член на екипа.
2. Недобра подготовка
Как изглежда това
Членовете на екипа идват на срещите неподготвени за обсъждане на актуалните проблеми. Срещата започва, всички се гледат един друг, но никой не иска да вземе думата, или членовете на екипа си тръгват без потвърдени ангажименти, но никой не се обажда, нито поддържа връзка – дори на приятелска основа – до следващата среща на екипа. Членовете на екипа присъстват физически в стаята заедно, но не се подготвят адекватно между срещите, за да оттласнат екипа напред.
Защо се случва
Лидерите често не съобщават на своите екипи каква е ролята на всеки член и какво се очаква между срещите. Членовете пристигат, без да са предприели никакви действия, нито да са напреднали, защото екипът не е успял да установи какви са очакванията и да извърши последващи действия по тях.
Как да го преодолеем
Ясно определете ролите на членовете на екипа и приключвайте всяка среща с конкретни следващи стъпки. Нека всички членове знаят какви действия трябва да предприемат преди следващата среща и да се ангажират да споделят напредъка, който постигат. Лидерите могат също така да държат връзка с членове на екипа между срещите в различни формати (електронна поща, табло на проекта или устни разговори), за актуализиране на целите и очакванията и за да си гарантират, че работата ще продължи да се движи напред.
3. Твърде много багаж
Как изглежда това
Членовете на екипа влизат в среща, притеснени от други проблеми, които не са свързани с целта на срещата. Може да са натоварени от предизвикателна обмяна на реплики с ученик, от лоши резултати от контролно, или дори лични обстоятелства, които ги разсейват от работата в екипа.
Защо се случва
Понякога е трудно да разтоварим багажа си с проблемите на влизане в среща. Както учениците внасят външния си живот в класната стая, членовете на екипа също идват на срещите с другите си професионални (и лични) преживявания.
Как да го преодолеем
Открийте срещата с общ въпрос, за да помогнете на хората да отърсят съзнанието си от другите си задачи и притеснения и да се съсредоточат върху сегашната среща. Ето пример за такъв въпрос: „Ако можехте мигновено да се превърнете в експерт по нещо, какво би било то?“ или „Ако разполагахте с един допълнителен час на ден, как бихте го оползотворили?“. Друго лесно решение е упражнението „Какво ангажира съзнанието ми“, при което всеки член на екипа написва на лепящо листче „какво е му е на главата“ в професионалния или личния му живот. След това членовете на екипа залепват листчетата някъде от другата страна на стаята, където тези предизвикателства и притеснения остават до края на срещата. Физическият акт на написването на безпокойствата им и изнасянето им далеч от масата за обсъжданията помага на членовете на екипа да се отърсят от тях и да се съсредоточат върху ключовите приоритети на срещата.
4. Търсене на признание, а не на резултати
Как изглежда това
Преподавателите, които често работят самостоятелно, може да са по-фокусирани върху собствените си нужди и желания, отколкото да си сътрудничат за подобряване на резултатите на училището или квартала/населеното място. Някой член на екипа например може да гледа при коя конфигурация на графика ще има най-малко натоварване или най-силни резултати от личната оценка, а не какво е най-доброто за преподавателския състав като цяло.
Защо се случва
Ако на някой му хрумне страхотна идейна концепция, може да не иска другите членове на екипа да получат признание за нея.
Как да го преодолеем
Наблягайте върху колективните цели и как членовете на екипа могат да се подкрепят взаимно за успешно сътрудничество. Когато членовете на организацията участват в ефективен диалог, те се учат като екип и в резултат на това вземат по-ефективни и съгласувани решения, които подкрепят общата визия на организацията и засилват чувството за лично майсторство на отделните членове (Senge, et al., 2012). Лидерите трябва също така да се опитат да дават положителна обратна връзка и признание, когато даден екип постигне общата визия на организацията.
5. Прескачане от тема на тема
Как изглежда това
Екипите прескачат от тема на тема, без дневен ред или ясни цели, които да ги водят в работата им. Ценят способността на колегите да си сътрудничат, но им е трудно да постигнат реална промяна.
Защо се случва
Прескачането от тема на тема, или липсата на фокус, се случва, когато екипите нямат ясни цели и опитен водещ, който да ги връща на темата. Впускат се в оживен разговор, но не постигат реален напредък към целите си.
Как да го преодолеем
Преди срещата задайте дневен ред и се придържайте към него. Изберете добър водещ, който да ръководи сътрудничеството и да не допуска отклоняване от задачата. Задайте ясен времеви прозорец за всяка тема за обсъждане и действие за предприемане по дневния ред, за да се гарантира, че екипът ще поддържа темпото. Ако/когато се получи отклонение от темата на срещата, тези индикатори ще позволят на водещия внимателно да върне разговора в руслото.
6. Затънали в дълбоки коловози
Как изглежда това
Училищата работят в „коловози“, в зависимост от това на кой клас се преподава, какво съдържание, какъв опит имат учениците и дори в какви клики са. Например, старите преподаватели може да не общуват с новите, или учебната програма може да се актуализира за някои класове, без да се отчита как това може да повлияе върху останалите.
Защо се случва
Коловозите се оформят, защото училищата свикват с настоящите структури, познатите членове на екипа и съществуващата учебна програма или политики. Страхуват се да не „разклатят лодката“, а комфортът се бърка с ефективност. Членовете на екипа заемат позиция да защитават своята територия и се противопоставят на промяната – дори да е в най-добрия интерес на училището или общността (квартала, града) като цяло.
Как да го преодолеем
Насърчавайте развиването на среда на сътрудничество. Окачете училищните цели в обществени пространства, като коридори или в стаята за планиране на екипите. В училище създайте комитети, съставени от членове от различни функции, или задайте времена за планиране, съгласувани по вертикала, за да се насърчат хората от различни групи да си взаимодействат един с друг. В професионалните обучителни сесии, групирайте учителите и персонала на случаен принцип, за да ги подтикнете да си сътрудничат извън съществуващите им коловози.
7. Среща, за да има среща
Как изглежда това
Екипите се събират в определен ден и час, защото това е в техния график, дори да не е поставена или съобщена ясна цел.
Защо се случва
Ние сме хора на навиците, поради което често попадаме в срещи заради това да има срещи. Срещите ни осигуряват фалшиво чувство, че сме постигнали нещо, защото е лесно да бъдат отметнати от нашия списък със задачи.
Как да го преодолеем
Поддържайте последователност и определена структура за стабилност на екипа, но не се страхувайте да отмените срещи или да ги пренасочите към имейл комуникация, когато е уместно. Помислете за ефекта от сътрудничеството при свикване на среща. Добавя ли се стойност, или това е просто елемент, който да отметнем от плана? Това ще помогне на лидерите да определят дали екипите наистина трябва да се срещнат.
Библиография
- Kim, A., & Gonzales-Black, A. (2018). The NEW school rules: 6 vital practices for thriving and responsive schools. Thousand Oaks, CA: Corwin.
- Mayeux, R. (2012, May 8). The rule of seventeen—If you want to get your message across & accepted, repeat, and repeat, and … [blog post] 15 Minute Business Books.
- McChesney, C., Covey, S., & Huling, J. (2012). The 4 disciplines of execution: Achieving your wildly important goals. New York: Free Press.
- Parker, P. (2018). The art of gathering: How we meet and why it matters. New York: Riverhead Books.
- Senge, P. M., Cambron-McCabe, N., Lucas, T., Smith, B., Dutton, J., & Kleiner, A. (2012). Schools that learn: A fifth discipline fieldbook for educators, parents, and everyone who cares about education. New York: Crown Business.
Източник: https://www.ascd.org/el/articles/teachers-as-leaders-in-finland
