С настоящата педагогическа практика г-жа Вилеяна Аристотелова насочва вниманието ни към  приложението на STEAM подхода при изучаване на темите за размножаване, растеж и развитие на растенията в часовете по Човекът и природата в 4. клас. 

Широкоразпространен е опитът с бобчето, което оставяме да порасне в памуче. Г-жа Аристотелова надгражда опита и ни представя нейната алтернатива на практически урок, който започва със засаждането на различни бобови култури (боб, леща), чушка, слънчогледова и тиквена семка и растение (бегония), което е поставено във вода, за да пусне корен. 

Отново се реализира опитът с бобеното зърно, което се поставя в памук до покълването, но се добавя и засаждане на бегония. По едно растение от вид се оставя на тъмно, едно се отглежда в затворен буркан, а останалите са отворени на топло и слънчево място. 

“Полагайки грижи за изброените зърна и растение, учениците изграждат ключови знания и умения”, споделя г-жа Аристотелова.

Основни цели, върху които се фокусира практиката:

Образователни цели: 

• Да затвърдят знанията за процеса на размножаване при растенията;
• Да затвърдят знанията за жизнените процеси растеж и развитие на растенията.

Практически цели:

• Да се представи жизненият цикъл на растение и необходимите условия за растеж и развитие;
• Да се повиши разбирането за начина на размножаване при растенията;
• Да се повиши разбирането за важността и необходимостта от въздух, светлина, топлина и вода за растеж и развитие.

В тази поредица от уроци ясно се прави връзка с материала от 3. клас.

“Разказвателните предмети в 3. клас и част от материала в 4. клас са свързани с трупане на нови знания, без възможност за достатъчно упражнение и плавно преминаване през учебното съдържание. Представената от мен практика дава възможност учениците сами да водят проучването и обучението, базирано на процеси, вместо просто да преразглеждат факти и да използват това като маркер за успех. Любовта към природата и уважението към нея са резултат от целенасочена дългогодишна работа по изучаване на природата в класната стая, в извънкласна работа и в извънкласни дейности, ангажиране на учениците в опазването на природата”, споделя г-жа Аристотелова.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Ключовото при тази практика е, че тя е с фокус върху предмета Човекът и природата, но реално обхваща и други предметни области в начален етап. Ето как го прави г-жа Аристотелова:

“В часа по четене, когато учениците са се запознали с произведението „Жалостивата слънчогледова пита“ е поставено началото на разглеждане на жизнения цикъл на растение. Преди да започнем с практическата част, учениците правят тест с цел установяване на нивото на усвоения материал от раздела "Растеж, развитие и размножаване на растенията" по Човекът и природа. Правим преход към учебното съдържание по ЧП в упражнителния урок за засаждане на семена и тяхното отглеждане в различни условия.”

Има ясна последователност на дейностите, заложени в целия учебен срок, за прилагане на практиката:

• Учениците работят разделени на групи, като всяка група има различни семки за засаждане – боб, леща, чушка, слънчогледова и тиквена семка;
• Семената се поставят в буркан или стъклена чаша, като се използва и памук; 
• Участници от различните групи експериментират, като от всеки вид оставят един проект на тъмно, един със затворена капачка, а останалите поставят на топло и слънчево място;
• От вече споменатата бегония се използва откъснат лист с дръжка, като той се поставя във вода и се оставя, докато пусне корен, след това растението се засажда; 
• Всеки ученик има работен лист на съответното растение, където отбелязва промените в жизнения цикъл, ако има такива. Описани са и грижите, които полага за своята семка или растение (например: записва се дата на покълване и други ключови процеси); 
• След като са отбелязали различните етапи на развитие при растението си, учениците могат сами да нарисуват схема, за да онагледят наученото; 
• В края на практическата част се прави отново тест, за да се сравнят показаните резултати на двата теста;
• За подготовката на работни листове се използва Canva, тъй като има много подходящи бланки и това улеснява учителя. 

Една от ключовите стъпки за успеха при прилагането на тази практика е от самото начало да успеем да развълнуваме и запалим учениците по идеята, а това може да се случи само ако наистина и самите ние вярваме в успеха и смисъла на начинанието. Същевременно по време на цялото преживяване е важно да бъдем постоянни и да напомняме на учениците какви са целите и задачите и те да си водят прилежно дневник за опитите, които правят.

Останалите учебни предмети в тази практика и къде е тяхното място?

Освен литературната нотка в практиката, ясно се откроява и математиката и технологиите, които идват на помощ за още по-вълнуващо преживяване. Г-жа Аристотелова споделя ясна логика на процеса:

“Математическата част от урока е разгледана в урок „Умножение на многоцифрени числа с едноцифрено число“, където ученици трябва да решат числови изрази, с които да открият възрастта на различни по вид вековни дървета. За да се затвърдят знанията за процесите растеж, развитие и размножаване при растенията темата може да се продължи в часовете по компютърно моделиране. В Scratch трябва да представят засаждането на семенце, както и необходимите фактори за растеж и развитие – слънце (топлина и светлина), вода. Част от инструкцията е: Героят ви засажда семка в саксия, полива я с вода, появява се слънце и пораства дърво. Добавете и думи на героя, за да обясните какви условия на живот са нужни.“

Краят на темата за растенията идва с настъпването на пролетта и отбелязването на всички промени в природата. Тук се включва и още един предмет. В темите по технологии и предприемачество е разгледано отбелязването на първа пролет чрез изработването на пролетна украса, включително и на цветя. 

“За да има всичко истинска мисия и кауза, учениците почистиха място до училището, което беше занемарено с години, и го превърнаха в истинска цветна градина, за която се грижеха сами”, споделя г-жа Аристотелова.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

“В резултат на проведената практика се наблюдава цялостно подобрение на учебните постижения, научната грамотност и личностното развитие на учениците. Те не само усвоиха знанията по темата, но и изградиха умения и нагласи, които ще им служат като основа за по-нататъшно учене, изследване и отговорно отношение към природата. Първоначалният тест показа, че учениците не са усвоили знания, свързани с ключовите концепции за хранене, дишане и условията за живот на растенията – средният резултат беше нисък. Вторият тест след практическата дейност демонстрира значително подобрение във всички области – учениците успяха да свържат теоретичните понятия с практическите наблюдения, което се отрази в по-високите резултати.”, споделя г-жа Аристотелова.

Практическата дейност по засаждане на семена и наблюдение на развитието на бегония е доказала, че активното участие и визуализацията на процеса помагат за задълбочаване на знанията и уменията на учениците.

Тази практика се отличава от стандартните уроци по ЧП, защото се фокусира върху реален проблем и пряко ангажира учениците да се грижат, като по този начин те са въвлечени и целеустремени.

Същевременно развива и умението им за работа в екип. Те са разделени на екипи от 4-5 човека. Групирани са по успеваемост – има ученици с различно ниво и така екипът е максимално разнороден.

В традиционните уроци по ЧП акцентът пада върху запаметяването на факти и проверка чрез тестови задачи, а не върху преживяване и откривателство. Учебните знания често остават абстрактни и трудно се свързват с реалността. Представената практика обаче въвежда модел на активно учене, в който учениците стават изследователи, а не просто слушатели. Вместо само да четат за процесите на растеж, хранене и дишане на растенията, те ги наблюдават, изследват и документират. Това променя ролята както на ученика, така и на учителя.

• Учениците се превръщат в активни участници в собственото си учене – задават въпроси, правят предположения, провеждат експерименти и анализират резултати; 
• Учителят се превръща в ментор и само насочва, без да дава готови отговори – така провокира още повече интереса и изследователския подход.

В допълнение този подход: 

• стимулира емоционалната ангажираност и вътрешната мотивация за учене, защото децата виждат резултата от своите действия (поникването и растежа на растенията);
• насърчава междупредметните връзки, като включва елементи от природни науки, изкуство, математика и технологии; 
• подпомага приобщаващото образование, защото всеки ученик може да участва на различно ниво според възможностите си и според знанията и уменията си чрез наблюдение, рисуване, писане или практическа дейност.

Опишете как може тази практика да бъде приложена в друг контекст или с различни групи ученици и/или как планирате да я продължите/надградите?

Практиката е свързана със засаждането на семена и наблюдението на растежа на растенията, но може успешно да бъде приложена и адаптирана към различни възрастови групи и учебни контексти, както и да бъде надградена с допълнителни елементи от STEAM подхода. Учениците могат да използват таблети или лаптопи, за да документират растежа на растенията – чрез снимки, кратки видеа или електронен дневник на наблюденията. Така се развиват дигитални компетентности и умения за представяне на информация. Практиката може да се разшири в проект с екологична насоченост – „Малка училищна градина“, в която учениците от различни класове се грижат за растения, водят наблюдения, изработват табла и участват в състезания или изложби. Това създава чувство за отговорност и сътрудничество в училищната общност. 

Чрез прилагането на тази практика може да се работи и в посока партньорство с родителите (например засаждане на растения у дома и споделяне на резултати) или с местни институции – община, екоцентрове, училищни клубове. Така се създава връзка между училището и реалната среда и учениците се ангажират много повече със задачите и достигат по-високи резултати.

Важно е да се отбележи, че практическите задачи са подбрани така, че да бъдат достъпни и изпълними от всеки ученик – независимо от нивото на знания, социален опит или езикова среда. Засаждането, поливането и наблюдението на растенията са конкретни, визуални и лесно разбираеми действия, които не изискват предварителна теоретична подготовка. Учениците работят в смесени екипи, което насърчава взаимопомощта и споделянето на знания. По-уверените ученици подпомагат своите съученици, като обясняват, показват и окуражават. Това развива емпатия, уважение и социални умения – ценности, които са в основата на приобщаващата култура в училище. Така децата не само учат за природата, но и се учат да бъдат толерантни, отговорни и грижовни едни към други.