Забранявате чатбота за домашните. Три дни по-късно получавате шест съчинения с еднаква структура и еднакво гладки изречения. Никой не лъже в очите Ви, защото никой не смята, че е нарушил нещо.

Правилата за използване на изкуствен интелект в клас работят, когато са писани от хората, които ще ги спазват, и когато могат да се проверят. Един час на класа стига за първата версия.

Подготовка, 5 минути

Пригответе три спорни ситуации от собствената си практика. Не измисляйте примери, чийто отговор е очевиден.

Ученик е поискал от модела да му обясни задача, която не разбира. Ученик е поискал план за съчинение и после го е написал сам. Ученик е предал текст, който е редактирал изцяло след модела.

Трите случая са подредени по трудност нарочно. Първият почти винаги минава като допустим, третият разделя класа на две.

Ходът на часа

Десет минути представяте ситуациите и гласувате с вдигане на ръка: допустимо или недопустимо. Отбележете резултата на дъската, с числа. Ще Ви трябва накрая.

Десет минути питате модела същите три ситуации и прочитате отговорите на глас.

Ученик от 6. клас е направил следното: [ситуация]. Според теб това честно ли е спрямо съучениците му и спрямо учителя? Отговори в около 100 думи и обясни защо.

Десет минути класът обсъжда къде не е съгласен с модела. Настоявайте да намерят поне едно място. Винаги има.

Последните десет минути класът съставя пет правила. Записват се на дъската и се преписват. Правило, което не може да бъде проверено, отпада.

Защо изискването за несъгласие е задължително

Моделът дава внимателни и балансирани отговори. Трудно е да не се съгласиш с тях, защото обикновено казват, че всичко зависи от намерението и от контекста.

Ако не изискате несъгласие, часът приключва с кимане и класът излиза с усещането, че вече е решил въпроса. Не е. Просто е чул удобен отговор и го е приел.

Когато децата се разровят, обикновено намират точно там: в намерението. Моделът твърди, че значение има какво е искал ученикът. Класът бързо стига до това, че намерението не може да се провери от никого и че правило, което стъпва върху него, е неприложимо.

Какво прави едно правило приложимо

„Да бъдем честни“ не е правило. Не защото звучи наивно, а защото никой не може да установи дали е спазено.

„Ученикът посочва, че е използвал модел“ се проверява. „Ученикът може да обясни и защити предадения текст“ се проверява за две минути пред класа. Правилата, които описват действие, оцеляват. Тези, които описват вътрешно състояние, отпадат още в същия час, стига да го поискате.

Как да го проведете в гимназията

В 8.–10. клас сменете трите случая с по-трудни. Ученик, който е използвал модел, за да разбере условие на задача, и после я е решил сам. Ученик, който е поискал превод на цял абзац за домашно по чужд език. Ученик, който е генерирал план за презентация и е представил останалото сам.

Добавете и една стъпка: всяка група трябва да напише правилото си така, че да важи и за нея самата. Формулировките се променят забележимо, когато авторът е и адресат.

Тук се появява и въпросът за учителите. Класът неизбежно ще попита дали правилата важат и за Вас, когато подготвяте тест или обратна връзка. Отговорете честно. Ученик, който знае, че използвате модел и как, спазва общите правила по-охотно от ученик, който подозира двоен стандарт. Разкажете конкретно: за какво Ви върши работа, кога сте го изключили и кога сте открили, че е сгрешил. Пет минути откровеност тук струват повече от цял час обяснения защо правилата са важни.

Какво да правите с готовия списък

Залепете го. Върнете се към него след месец и вижте кои правила класът е нарушавал, без да забележи. Обикновено има едно или две, които звучат добре и не работят на практика.

Ако водите няколко паралелки, сравнете списъците им. Разликите са интересни и са добър повод за втори час: защо 6. а смята за допустимо нещо, което 6. б е забранил. Оттам до училищна политика има само още няколко стъпки, а вече ще разполагате с текст, писан от ученици, което тежи повече пред педагогическия съвет от всяка чужда методика.