Достъп на децата и тийнейджърите до интернет 

Днешните деца все по-рано използват интернет за първи път и все по-нисък става възрастовият праг за активно потребление. Данни от 2016 г. сочат, че българските деца са активни интернет потребители едва на осемгодишна възраст, като използват интернет всекидневно и през различни по тип устройства (смартфон, лаптоп, таблет, настолен компютър, игрова конзола). Потребление има както в учебни, така и в неучебни дни. Според последните проучвания всяко второ дете и над 80% от тийнейджърите прекарват онлайн над 3 часа на ден. Цялата картина: 97% от тийнейджърите и 85% от децата ежедневно прекарват някакво време онлайн. 85% от родителите на деца 7-12 г. се опитват да контролират съдържанието, което подрастващите потребяват в интернет, но при родителите на тийнейджъри процентите на родителския контрол падат под 50. Това означава, че дигитално-медийната грамотност на подрастващите е по-важна от всякога. Макар родените през последните две десетилетия да не познават живота преди появата на интернет, те често надценяват уменията си за справяне с предизвикателствата на дигиталната епоха.

Потребление и създаване на онлайн съдържание

Целите на заниманията онлайн и офлайн си приличат – социализация, учене, игри и забавлениe. При по-малките акцентът е върху игрите и забавлението, а по-големите активно използват интернет, за да общуват и учат. Когато са онлайн, както децата, така и тийнейджърите най-често използват социални мрежи (TikTok, Facebook, YouTube, Instagram и други), гледат видеоклипове, слушат музика, публикуват снимки и текст, общуват със семейството и приятелите си (чрез размяна на съобщения в реално време или разговори през приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Discord и други), включват се в групи според интересите си, създават и споделят видеа и музика. Най-предпочитаната социална платформа от децата е TikTok, а тийнейджърите прекарват най-много време в YouTube. Проучване на Yettel от края на 2023 г. сочи, че 61% от тийнейджърите и 40% от децата учат онлайн, използвайки дигитални образователни платформи. 

Ползи от присъствието в интернет

Времето прекарано пред екран (и в частност времето прекарано онлайн) не може да бъде еднозначно определено като полезно или вредно. Всичко зависи от съдържанието, което се потребява, както и от упражнявания контрол. 

Статия на Българската педиатрична асоциация, която разглежда влиянието на дигиталните устройства върху децата 4-6 г., посочва, че:

• Образователните програми с ясен сюжет и диалог подпомагат разбирането на текст при деца на 4–5 год.
• Гледането на телевизия с възрастен между 1 и 3 часа на ден през почивните подобрява езиково развитие.
• При петгодишните са установени значително по-добри математически и езикови постижения при децата, гледащи образователни програми.
• Началните езикови умения се подобряват след използване на образователно приложение в продължение на три месеца от деца в предучилищна възраст в семейства с ниски доходи.
• Подобряват се и разбирането на печатен текст, съответствието звук-буква, уменията за писане и фонологичното осъзнаване.
• Комбинацията от обучение с дигитални приложения (видеоигра) и обучител води до подобрение на езиковите способности.

Тук обаче акцентът пада главно върху развитието на децата в предучилищна възраст. Безспорните ползи от онлайн присъствието за всички деца и тийнейджъри могат да се обобщят в няколко групи.

Дигитални умения, медийна грамотност и критическо мислене

Развитието на дигитални умения, медийна грамотност и критическо мислене е свързано с много практически упражнения и достъп до разнообразна информация. Ползването на  устройство се явява задължително условие. Част от родителите одобряват и разрешават ранния достъп до устройства, защото вярват, че това ще подготви децата им за бъдещето и няма да се окажат в изоставаща позиция спрямо връстниците си.

Личностни качества

Онлайн средата учи на самостоятелност: подрастващите създават дигитални идентичности, научават се да разпознават безопасното и рисковото поведение в мрежата, спазват правилата на нетикета. 

Образование

Образователни канали и онлайн платформи, тестове за самопроверка, видеоуроци, образователни игри – безкрайни са възможностите да бъдат усвоявани, проверявани и затвърждавани разнообразни знания и умения онлайн. 

Творчество

Интернет предлага неограничени възможности за взаимодействие със съществуващото съдържание, но и за създаване на собствено. Никога преди не е било толкова лесно пасивните потребители да се превърнат в активна страна и да достигнат до широк кръг от хора извън непосредственото си обкръжение.

Комуникация

Комуникацията в по-широк смисъл включва не само връзката с приятели и семейство, но и културната осведоменост и изучаването на езици. Интернет улеснява всеки от изброените аспекти, като създава нови възможности за общуване, междукултурен диалог и обогатяване на езиковите знания и умения.

Вреди от присъствието в интернет

Макар да не са еквивалентни понятия, времето онлайн, екранното време и времето в социалните мрежи са пряко свързани и ефектите им не следва да се разглеждат изолирано. Всички те се асоциират с: 

• намалено качеството на съня;
• обездвижване;
• когнитивни промени ;
• влошено психично здраве;
• повишена тревожност;
• нереална самооценка;
• увеличен риск от депресия;
• изолация;
• влошени социално-емоционални умения;
• проблеми с концентрацията;
• нужда от непрекъсната стимулация;
• кибертормоз;
• онлайн престъпления;
• сексуално изнудване.

През месец ноември 2025 г. МОН проведе дебат за вредите от  социалните мрежи върху детското психично здраве и необходимостта от национални мерки. 

Статистическите данни показват, че България е сред страните с най-бързо нарастващ брой на психологически проблеми сред деца и младежи 10-24 г., а бързо влошаващото се детско психично здраве се свърза най-вече с промените в дигиталната среда. Като най-проблемни специалистите посочват кратките формати, които лесно водят до пристрастяване, тъй като целенасочено влияят върху допаминовата система. Подрастващите не се справят с непрекъснатия поток от информация и постоянните допаминови атаки – щетите върху структурата и функционалността на мозъка са налице. 

Безопасността на децата и тийнейджърите онлайн не е сред приоритетите на технологичните гиганти като Meta. Напротив, социалните медии използват алгоритми, които се опитват да задържат потребителите пред екраните възможно най-дълго време и обикновено това се случва дори с цената на показване на неподходящо за възрастта съдържание или бездействие по отношение на опасните контакти с други потребители. Все повече държави настояват за прилагане на регулации спрямо платформите и алгоритмите.

Регулация

Отговорността за благосъстоянието на децата и тийнейджърите е на цялото общество, но родителите, учителите и другите възрастни, които са пряко ангажирани с обучението и възпитанието на подрастващите, са безсилни, ако не бъде потърсена корпоративната социална отговорност, която технологичните гиганти са длъжни да демонстрират. 

През юли 2025 г. Европейската комисия изисква от Snapchat, YouTube, Apple App Store и Google Play информация относно мерките, които дружествата предприемат, за да гарантират безопасността на подрастващите ползватели на услугите си. Това е стъпка, която ЕК прави след приемането на Насоки относно защитата на малолетните и непълнолетните лица. Ключовите препоръки са:

• задаване на потребителските профили на непълнолетни като „частни“ по подразбиране;
• промяна на системата за препоръки, за да се намали вероятността за достъп до неподходящо или зловредно съдържание;
• възможност децата за заглушават или блокират всеки потребител;
• деактивиране на функции, които водят до прекомерна употреба;
• забрана за екранни снимки на съдържание, публикувано от непълнолетни;
• гаранции, че липсата на търговска грамотност на децата няма да бъде използвана в тяхна вреда;
• улеснено модериране и докладване.

Предвиждат се по-ефективни мерки за потвърждаване на възрастта, например чрез т. нар. „мини портфейл“, който е базиран на същия принцип като бъдещия портфейл на ЕС за цифрова самоличност. Потребителите ще могат да доказват възраст 13+ или пълнолетието си, без да споделят други лични данни. 

Към момента много от решенията се вземат на национално ниво: редица страни ограничават използването на телефони в училище (Франция, Нидерландия, части от САЩ, Бразилия, Унгария, Финландия, Швеция), други залагат на обучението по медийна и дигитална грамотност (скандинавските държави, Германия, Франция, Италия, Испания, Полша, Нидерландия), трети осъзнават, че е необходимо да се обърне внимание на заниманията офлайн, разговорите с психолози и социално-емоционалното учене, за да се реши проблемът с прекомерната консумация на онлайн съдържание. 

Факт е, че има проблем и той не трябва да се неглижира. Безопасността, психично благосъстояние и оптималното използване на ресурсите в интернет зависят пряко от законовата регулация  на онлайн присъствието на децата и тийнейджърите, повишаването на дигиталната и медийната им грамотност, но също така и на подготовката на техните родителите и учители да ги напътстват успешно в дигиталната ера.

 

Източници: 

Дигитално грамотни ли са родените в дигиталната епоха деца? Достъпно на: https://www.safenet.bg/wp-content/uploads/2015/05/dml-bg.pdf

Едва 48% от родителите на тийнейджъри контролират дигиталния живот на децата си. Достъпно на: https://www.yettel.bg/bg/news/edva-48-ot-roditelite-na-tiyneydzhri-kontrolirat-digitalniya-zhivot-na-decata-si?_gl=1*dhluim*_gcl_au*MTk5MzIyMjg0NC4xNzY0NTEzNzg3*_ga*MTMyNjc1ODgxNS4xNzY0NTEzNzg3*_ga_GH5XT79HF7*czE3NjQ1MTM3ODckbzEkZzEkdDE3NjQ1MTM4NTQkajU0JGwwJGgw

Влияние на дигиталните устройства върху обучението, езиковите и математически способности на децата на възраст 4-6 год. Достъпно на: https://pediatria-bg.eu/%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D1%8A-2/

Министерство на образованието и науката. (2025). Министър Вълчев: Дебат за вредите от социалните мрежи върху детското психично здраве и необходимостта от национални мерки. Достъпно на: https://www.mon.bg/nfs/2025/11/soczialnite-mrezhi-i-vliyanieto-im-varhu-detskoto-psihichno-zdrave.pdf

Министерство на образованието и науката. (2025). Министър Вълчев: Нужен е микс от мерки, с които да засилим вниманието и да ограничим вредното онлайн влияние върху децата. Достъпно на: https://www.mon.bg/news/ministar-valchev-nuzhen-e-miks-ot-merki-s-koito-da-zasilim-vnimanieto-i-da-ogranichim-vrednoto-onlajn-vliyanie-varhu-deczata/

Meta е скрила свое проучване, според което Facebook пряко вреди на психичното здраве. Достъпно на: https://www.capital.bg/biznes/tehnologii_i_nauka/2025/11/24/4855687_meta_e_skrila_svoe_prouchvane_spored_koeto_facebook/

Коментар | Ограничаването на социални мрежи за деца е добра идея. Достъпно на: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2025/10/16/4840902_komentar_ogranichavaneto_na_socialni_mreji_za_deca_e/

Комисията публикува насоки относно защитата на малолетните и непълнолетните лица. Достъпно на: https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/library/commission-publishes-guidelines-protection-minors

Подходът на ЕС към проверката на възрастта. Достъпно на: https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/policies/eu-age-verification