Учениците:
Учениците сравняват две примерни молекули (напр. H₂O и CO₂) и предполагат коя е по-тежка, на база обективни наблюдения. Въвежда се понятието „относителна молекулна маса“.
“Вече научихме, че молекулите на химичните съединения съдържат атоми на химични елементи с различни физични и химични свойства. Ще ви покажа молекулите на две съединения.
Как мислите - коя от двете е по-тежка? Подкрепете идеите си с подходящи аргументи.”
“Разбрахме, че масата на една молекула зависи от броя и вида на атомите в нея. Освен това научихме къде можем да намерим относителната атомна маса на елементите, която ни е нужна, за да пресметнем относителната молекулна маса на химичните съединения.”.
Фасилитиране:
Обратна връзка:
Всеки ученик изчислява относителната молекулна маса на молекулата от картата, която е изработил в предходния урок. След това събира допълнителна информация за нея - начин на формиране, употреба в бита и производството, въздействие върху околната среда, налични алтернативи.
“За следващата дейност ще ви трябват картите на молекулите, които изработихте в предходния урок. Ще работите в групи по трима или четирима. Всеки член на екипа трябва сам да изчисли масата на своята молекула по вече установения начин. След това, на база получените стойности, заедно наредете картите във възходящ ред (от най-леката към най-тежката молекула). Проверете дали всички в групата са направили правилно изчисленията си.
В работните листове, които ви раздадох запишете относителните молекулни маси на вашите молекули, след което направете допълнително проучване за:
На база направените проучвания разделете молекулите в две графи: „Полезни/неутрални“ и „Вредни за околната среда“.”
“Научихме как да изчисляваме относителната молекулна маса на различни химични съединения. Установихме също, че молекулите се намират навсякъде около нас - както в природата, така и в предметите, които използваме ежедневно. Някои от тях са жизненоважни за оцеляването на видовете, докато други имат вредно въздействие върху околната среда.Тази информация ще ни бъде необходима в следващите етапи на проекта, когато ще я представим пред класа във вид на постер.”
Фасилитиране:
Обратна връзка:
Формативно оценяване:
Учениците дискутират молекулните маси и значението на различните молекули за природата и за хората. Определят кои вещества имат най-леки и най-тежки молекули. Откриват кои са най-полезните и най-вредните от тях.
“Сега всяка работна група трябва да сподели с класа изчисленията и откритата информация за молекулите от своите карти. Обяснете:
Накрая очаквам всеки да сподели коя част от днешната работа му се е сторила най-интересна.”
“С помощта на тази дейност достигнахме до извода, че масата на молекулите може да варира в широки граници, независимо дали те изграждат твърди, течни или газообразни вещества. Открихме също, че няма абсолютно полезни или абсолютно вредни молекули, защото поставени в различен контекст и условия полезните молекули могат да се окажат вредни и обратно - вредните могат да бъдат полезни. Все пак, за целите на проекта, можем да обобщим, че:
Ще използваме тази информация в постерите, които ще изработим в следващия урок.”
Фасилитиране:
Обратна връзка:
Формативно оценяване:
За да предоставим най-добрата възможна функционалност, използваме бисквитки.
Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.
Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.