Фасилитиране:

• Използвайте насочващи въпроси: „Колко атома има във всяка молекула?”, “Кои химични елементи са по-тежки?“, “Как да разберем колко тежи атомът на даден химичен елемент”;
• Пояснете, че „по-тежка“ означава „с по-голяма относителна молекулна маса“.

Обратна връзка:

• Процесивна: 
• Задавайте насочващи въпроси;
• Когато учениците вече са изложили своите предположения и аргументи, покажете им къде могат да открият относителната атомна маса на химичните елементи и как могат да калкулират относителната молекулна маса на разгледаните съединения.
• Саморегулираща:
• Учениците сравняват предположенията си с данните от Менделеевата таблица и  изчисленията на дъската.

Фасилитиране:

• Дайте пример за изчисление на относителна молекулна маса (H₂O = 2×1 + 16 = 18);
• Насочвайте учениците да мислят за молекулите като част от обкръжаващата ни среда - като природни компоненти или градивни елементи на обектите, които ежедневно използваме;
• Насърчавайте активното участие на всички в групата – всеки ученик работи върху „своята“ молекула.

Обратна връзка:

• Процесивна: 
• Проверете изчисленията на учениците; 
• Задавайте насочващи въпроси при класификацията.
• Саморегулираща: 
• Учениците в групата сверяват изчисленията помежду си.

Формативно оценяване:

• Критерии: 
• Правилни изчисления; 
• Аргументирана класификация;
• Точна информация.

Фасилитиране: 

• Обобщете работата на групите;
• Насърчете учениците да представят поне по един аргумент за полезността/вредността на молекулите (“Защо смяташ, че тази молекула е вредна?”, “За кого е полезна молекулата?”).

Обратна връзка:

• Вербална, положителна и насочваща.

Формативно оценяване:

• Критерии: 
• Активно участие в обобщението;
• Ясно формулирани и аргументирани идеи.