Може ли една бананова кора да спаси живота на планетата? Младите учени от 6. клас в СУ “Екзарх Антим I”, град Казанлък, се впускат в СТЕМ приключението “Мисия: Спаси почвата!“, за да докажат, че има устойчиви и лесно достъпни решения като бананови кори, с които можем да променим мрачните прогнози за живота на Земята. 

Проектът “Мисия: Спаси почвата!” е планиран и реализиран от Александрина Шомова, която преподава човекът и природата на шестокласниците. Тя ги въвлича в изследователската практика, за да потърсят отговор на въпросите “Как пестицидите влияят на растенията?” и “Може ли банановият разтвор да замени употребата на пестициди?”.

“В основата на експеримента стои идеята, че дори един обикновен банан може да се превърне в средство за промяна. Учениците приготвиха бананов екстракт и го използваха върху почва, предварително третирана с инсектициден разтвор. Чрез измервания, наблюдения и микроскопски анализи те доказаха, че банановият екстракт подпомага растежа на растенията и възстановява част от микробиалната активност в почвата”, разказва г-жа Шомова. 

Практиката интегрира науките екология и биология, концепцията за устойчиво развитие и СТЕМ подхода, а в резултат от нея учениците откриват, че малките стъпки са полезни и необходими при решаването на големи глобални проблеми. “Избрах СТЕМ подход, защото обогатява децата. Те не се концентрират да научат само определено предметното знание, а научават много умения и разбират по-добре научните концепции чрез опити. По този начин децата достигат до решенията естествено, като експериментират и наблюдават”, споделя Александрина Шомова. 

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Г-жа Шомова реализира СТЕМ проекта “Мисия: Спаси почвата!” извън часовете, в рамките на два месеца, които са необходими на учениците, за да проведат експериментите си и да отчетат резултатите си.

Стъпка 1. Въведение

Първият проектен час е вдъхновяващ и изправя учениците пред проблем. 

Баба Доче се нанася в нова къща и започва да обработва градинката в двора си. Тя засажда различни растения, но те не се развиват добре – растат бавно, а плодовете, които дават, са малко и малки.

Бабата се обръща за помощ към експертите на “Екзарх Антим I” – учениците от 6. В клас за съвет. Единствената информация, която им дава, е, че предишните собственици са имали проблем с вредители по растенията.

В рамките на проекта шестокласниците работят с хипотезата, че причината за лошата продукция е замърсяване на почвата с пестициди. Г-жа Шомова развива казуса, като свързва здравето на баба Доче със здравето на почвата, за да подчертае причинно-следствената връзка между храната, която ядем, и здравето ни.

Снимка 1. Слайд от презентация “От банана до климата – пътят към устойчива почва” 

•  Презентацията “От банана до климата – пътят към устойчива почва”, изработена от шестокласниците, можете да разгледате ТУК. 

В часа учениците формулират въпроси, правят хипотези и определят методите на изследване, насочвани от учителя. За да изпълнят мисията си, те се групират в пет отбора с различна проектна задача: 

1. Екип 1: Измерва киселинността на почвата и наблюдава промени при различни третирания; 
2. Екип 2: Наблюдава и измерва растежа на растения в контролна и експериментална проба;
3. Екип 3: Извършва микроскопско изследване на почвата и проверява за наличие на микроорганизми; 
4. Екип 4: Проучва информация за пестицидите и тяхното влияние върху околната среда и климата; 
5. Екип 5: Приготвя бананов екстракт и го прилага експериментално върху замърсена с пестициди почва. 

Стъпка 2. Работа по задачите

Децата имат различни роли и отговорности в екипите си:  

• Експериментатори – провеждат научните опити; 
• Наблюдатели – наблюдават как се развиват опитите в рамките на четири седмици;
• Фотографи – заснемат развитието на експериментите;
• Докладчици – записват промените в чеклист;
• Дизайнери на презентации – създават презентация в Canva.

“Три от екипите имат изследователски задачи. Те имат чеклист, който ги насочва. В рамките на четири седмици наблюдават промените, които се случват с пробите им”, споделя учителката по ЧП и биология. 

По време на мисията си младите учени работят по задачите си – експериментални или изследователски. Те работят извън часовете по своите задания, използват чеклисти и документират труда си със снимки, таблици и графики. 

Снимки 2, 3. Учениците работят по задачите си. 

Учениците имат и една финална задача, която интегрира информационни технологии. Всеки отбор изработва презентация в Canva, в която отчитат резултатите от работата си, за да я споделят с класа. 

Стъпка 3. Споделяне на резултати

В заключителния етап на проекта шестокласниците споделят с класа работата на своя екип, а в края целият клас обсъжда каква е връзката между замърсяването на почвите с пестициди и климатичните промени. 

Младите еколози създават обща презентация на класа “От банана до климата – пътят към устойчива почва“, с която представят резултатите от мисията и проучването си.

Снимка 4, 5, 6. Учениците работят по задачата си 

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Практиката “Мисия: Спаси почвата!“ дава възможност на всеки ученик да се включи и да упражни силните си страни, например наблюдателност, сръчност, логическо мислене, творческо представяне, дигитални умения или артистичност. Груповата работа придава приобщаващ характер на проекта, тъй като децата поемат различни роли, водени от своите знания, умения и интереси. 

Темите за опазването на почвите и климатичните промени обединяват шестокласниците около общата кауза да се погрижат за околната среда, докато развиват чувство за равнопоставеност и принадлежност. “Практиката доказа, че науката е достъпна, вдъхновяваща и разбираема за всеки ученик, когато я свържем с реалния живот и личния опит”, споделя учителката. 

Снимка 7. Микроскопско наблюдение

Иновация

„Мисия: Спаси почвата!“ е проблемно-базирано обучение, което изправя младите учени пред реален проблем – замърсяването на почвите с пестициди. Тук те формулират причини, експериментират, анализират резултати и представят изводи. В отделните етапи на проекта учениците прилагат на практика научни концепции, свързват ги с темата за климатичните промени и откриват причинно-следствените връзки между човешката дейност и състоянието на околната среда. 

Практиката развива междупредметните връзки, като обединява природни науки, технологии и дигитална грамотност. Учениците създават презентации, таблици и графики, което им показва как знанията и уменията по различните учебни предмети са приложими в нов контекст. 

Този модел на преподаване насърчава критическо мислене, креативност, екологично съзнание и още много ключови умения на 21. век. Работейки по задачите си, шестокласниците неусетно стават по-добри в дейности, изискващи аналитични умения, научна грамотност, дори чисто технически умения за работа с лабораторно оборудване. 

Резултати 

В рамките на проектната дейност учениците провеждат експерименти с две почвени проби – контролна и третирана с инсектициден разтвор. Те правят редовни измервания на растежа, които показват, че растенията в контролната почва нарастват със средно 30-40% повече от тези в замърсената. А при добавяне на бананов екстракт растенията се възстановяват частично. Микроскопските наблюдения, проведени от шестокласниците, потвърждават повишено наличие на микроорганизми в почвата с бананов екстракт, в сравнение с тази с пестицид. Това са емпирични данни, събрани изцяло от шестокласниците с търпение, отговорност и старание.

Снимка 8. Сравнение на растения 

В резултат преподавателката вижда ясно промяна в поведението на учениците. Те са по-ангажирани с учебното съдържание, по-любопитни и провеждат експериментите си с желание. В час задават въпроси, свързани с научните среди, например “Какви са причините за това, което наблюдаваме?” или “Как можем да променим това?”.

“Практиката повиши екологичната култура на учениците и осъзнаването, че дори малки действия могат да имат положително влияние върху природата. Те изградиха отговорно отношение към почвата като жизнен ресурс и разбраха, че устойчивите решения са част от борбата с климатичните промени”, споделя г-жа Шомова. 

Адаптация

Проектът “Мисия: Спаси почвата!” е приложим в различни контексти, с ученици от всяка възрастова група, тъй като съчетава експериментален подход, достъпни материали и универсална екологична тема. С децата от начален етап можем да наблюдаваме растежа на растения при различни условия, без да правим задълбочен анализ, но акцентирайки върху грижата за природата. Младежите от гимназиален етап пък можем да ангажираме с химични и микробиологични изследвания, измерване на pH, електропроводимост или въглероден отпечатък на почвата. 

Практиката има потенциал да се превърне в дългосрочен училищен проект, включващ изграждане на “Зелена лаборатория“ или учебна градина, в която учениците ще изследват влиянието на различни природни екстракти върху почвите и растенията. Те могат да прилагат вещества, които подобряват плодородието на почвите, да проучват какви видове бактерии участват в почвеното плодородие и да изградят техни модели, да проучат детайлно състава на инсектицидните препарати и да потърсят екологична алтернатива.