Обикновено темите за държавно устройство са част от материала, който е по-труден и неразбираем за голяма част от учениците. Представени са факти и термини, на които учениците не обръщат особено внимание и бързо забравят. Г-н Георги Марков споделя своя опит с учениците си за втора поредна година. Тази година ни разказва за проведен успешен експеримент с десетокласниците му, които чрез драматизация разбират по-лесно устройството на държавата, а знанията им стават трайни.
Идеята за добрата практика “Държавно управление на България за един учебен час” се заражда след като учениците от Първо средно училище “Свети Седмочисленици” – гр. Търговище се запознават отблизо с работата на народните представители. “Преживяването за десетокласниците беше изключително вълнуващо. Няколко учебни часа по-късно, чрез тест, установих, че с учениците, които бяхме в София, показват значително по-добри резултати в сравнение с останалите паралелки. От този момент реших, че тази иначе суха материя, трябва да се преподава по по-достъпен и интересен начин. А какво по-интересно би било за учениците от това сами да влязат в ролята на министри, депутати, кметове, областни управители и други”, разказва г-н Марков.
В следващите редове споделяме конкретните стъпки, които да следвате, за да приложите добрата практика и във вашата класна стая.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Добрата практика представя различните видове власти в България, чрез различни кратки сценки, пресъздадени от малки екипи от класа.
Предварителна подготовка
Учениците трябва да имат общи познания за държавното устройство на България. Учителят по география и икономика съветва да запознаете десетокласниците с основните термини. Г-н Марков споделя сценария, който разработват с учениците.
Стъпка 1
Учителят посочва опорни точки и длъжности, които ученици сами разпределят спрямо своите силни страни. “В час отговорникът получава всяка смислова част и заедно с останалите ученици организира разпределението на ролите, като определят кой ще бъде най-подходящ за всяка позиция”, уточнява г-н Марков. Основната задача тук е всеки да получи и да проучи своята роля. За целта е позволено да използва различни източници за информация.
Ако смятате, че вашите ученици имат нужда от подкрепа, насочете вниманието им към определена длъжност.
Стъпка 2
В рамките на една седмица, работните групи се събират и разписват мини диалози и идеи за представяне на своята част. Дейността се осъществява извън училище. Когато всеки екип е готов с предложението си, изпраща или предава материала на учителя за обратна връзка.
Стъпка 3
Екипите получават обратна връзка от учителя. Заедно с него подреждат смислово сценария. Обсъждат подходящи декори, необходими материали и гости на събитието. “В часа по география и икономика гостуваха външни гости, директори и преподаватели. Учениците изготвиха предварително схема на разположение на чинове, столове, гости, водещ, сценарий с реплики, програма кой след кого следва и т.н.”, допълва г-н Марков.
Стъпка 4
Същинската част на добрата практика се провежда в рамките на един учебен час по география и икономика. Ролята на екипите е да представят себе си като държавни служители, изигравайки миниатюри. А ето и някои от тях:
- Началото се поставя от ученика с встъпителни слова, държейки конституцията и няколко закона, значението на правилата и отговорностите.
- Между отделните смислови части се намесва учителят, който прави преход към следващата.
- Провежда се импровизиран изборен процес, където предварително са разлепени предизборни плакати. Има кандидати, изборна комисия, изпробват се недоброжелателни практики за купуване на вот – раздаване на бонбони. Извършва се броене на гласовете и се обявява кмет на измисленото село 10а.
- Президентът прави новогодишно обръщение, включвайки неговите функции и бъдещи задачи.
- Представя се ролята на депутатите, техните инициативи и задължения, чрез импровизиран пленарен ден с няколко депутати-ученици.
- Разговор между министър-председателя и министъра на образованието по повод резултатите от НВО и ДЗИ.
- Импровизиран обир, намеса на полицейски служби, вкарване в съдебна зала, където съдии, адвокати и прокурори пледират за различни искания.
- Областен управител, който посещава граждани от областта и “решава” проблемите им.
- Последният елемент са държавните символи, които са представени от двамата секретари на президента.
“Учениците получиха баджове с длъжностите си и стриктно изпълняваха сценария. За тях беше вълнуващо изживяване. Видяха как идеите им са реализирани.”, споделя г-н Марков.
Стъпка 5
“В последните минути от часа гостите взеха участие, изразиха мнение и зададоха допълнителни въпроси на учениците”, уточнява г-н Марков.
Тази част от урока предоставя възможност за диалог и обмен на гледни точки. Освен това тя допринася за задълбочаване на дискусията и обратната връзка по темата.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Тази добра практика предлага множество възможности за развитие на учениците и за по-добро разбиране на държавните институции. Г-н Марков забелязва изключително много положителни резултати след проведения открит урок. “Бе пуснат кратък тест, на който въпросите, свързани с държавното устройство на България бяха в мнозинство с верен отговор, за разлика от следващите уроци за население, които са били преподадени и учене по конвенционален начин. Промени се отношението на учениците към политиката, голяма част от тях стана политически по-активни.”, споделя г-н Марков.
В тази практика учениците имат водеща роля – създават сценарий, саморазпределят ролите си, организират класната стая. Те определят начина на водене на урок и кое е най-важното. Темата се разглежда и в по-горните класове, което от своя страна е добро поле за развитие на практиката, задълбочавайки знанията на учениците. “Евентуално със същите ученици, бихме разработили нещо по-сложно в политически и граждански аспект.”, планува г-н Марков
Учителят по география и икономика забелязва, че у учениците се заражда гражданска позиция и засилен интерес към политическия живот. “Все по-често започнахме да водим разговори, които са насочени към изразяване и защитаване на гражданска позиция. Най-доброто разбиране на сложните понятия е чрез онагледяване, поради което всички ученици накрая осмислят множеството звена на държавно управление в България”, допълва г-н Марков.
“Учениците, особено в края на първи гимназиален етап, не желаят да им се губи времето. Нямат интерес към новите знания, защото стават пасивен приемник на огромни количества информация, без да разбират тяхната нужда и значение за живота им. Когато учениците преживеят дадената тема по свой си начин, ще развият солидни умения да учат сами и да си създават правила, които да спазват.”, споделя г-н Марков
