В училище, в което екологичното образование до момента е присъствало предимно като теоретична тема в часа на класа, Ученическият съвет поставя въпрос, предлага конкретно решение и реализира промяна, която обхваща цялата училищна общност.

Така се ражда проектът „Чиста планета“ в Трето основно училище „Д-р Петър Берон“ – история не просто за екология, а за ученици, които поемат лидерска роля, и за възрастни, които избират да ги подкрепят в създаването на по-чиста, по-отговорна и по-активна училищна среда.

„Чиста планета“ е двуетапна училищна инициатива, в която екологията става повод учениците да създадат реална промяна в своята среда. Практиката започва с организиран от Ученическия съвет благотворителен базар, чрез който се събират средства за закупуване на кошчета за разделно събиране на отпадъци. След това учениците разработват и представят собствена училищна програма за управление на отпадъците – документ, който е одобрен на педагогически съвет и започва да се прилага във всички класове.

Върху тази основа се надгражда вторият етап – конкурс за изработване на роботи от рециклируеми материали. Идеята за роботите идва от самите ученици, а екип от учители по различни предмети създава регламент и подготвя междупредметен STEAM проект. Изработването и представянето на роботите цели да развива творческо и техническо мислене, работа в екип и екологично отношение към материалите. Практиката съчетава екологично възпитание, гражданска активност и STEAM подход, като поставя учениците в ролята на активни участници и създатели на решения.

КАК СЕ ПРИЛАГА ПРАКТИКАТА

Етап 1: Учениците създават екологична промяна

• Стъпка 1. Идеята се ражда в първите дни от работата на Ученическия съвет:

Още в началото на учебната година, веднага след сформирането на Ученическия съвет, директорът Л. Крумова и психологът М. Андреева провеждат разговор с децата:

„Какво можем да променим в нашето училище тази година? Какво зависи от нас?“

Учениците започват да обмислят реални, изпълними стратегии за подобряване на училищната среда. В дискусията се появяват различни идеи, но най-силно отеква темата за чистотата. Децата стигат до общо заключение: за чиста планета са нужни чисти класни стаи, чисти коридори и отговорни хора – а промяната започва от самите нас. Така се ражда идеята за разделно събиране на отпадъците като първа реална стъпка към по-чиста училищна среда.

• Стъпка  2. Учениците поставят въпроса и предлагат решение:

След обсъжданията учениците конкретизират първата стъпка – благотворителен базар, чрез който да се съберат средства за закупуване на кошчета за разделно събиране. Те оформят предложението писмено и го предоставят на директора.

• Стъпка  3. Благотворителен базар, организиран от деца и подкрепен от общността:

Учениците и техните семейства приготвят домашни сладкиши, а учителите подкрепят организацията. Притесненията дали родителите ще се включат отпадат бързо – подкрепата е масова, а базарът се превръща в училищно събитие.

Л. Крумова  обобщава чувството в екипа: „Стига да ги подпалиш… когато децата усещат подкрепа, те дават невероятни идеи и участват активно в тяхното изпълнение.“

• Стъпка 4. Събиране и сравняване на оферти:

След базара учениците участват в реално проучване на оферти за кошчета. Те сравняват цени, материали, устойчивост и правят препоръка, която училището следва.

Това е първата им среща със „сериозната част“ на гражданската отговорност – планиране, анализ и вземане на решения.

• Стъпка 5. Поставяне на кошчетата и създаване на визуална среда:

Ученическият съвет разпределя кошчетата във всички класни стаи и коридори. Те поставят обозначителни стикери, но се сблъскват с проблем – стикерите не се задържат. М. Андреева разказва: „Първите стикери падаха. Децата казаха: “Няма проблем – ще си направим наши.” И си изработиха по-ясни и по-устойчиви.“

• Стъпка 6. От ученическа идея до училищна политика: програмата е приета на ПС и се сформира комисия”

След първите обходи и наблюдения върху новите кошчета, учениците осъзнават, че за да работи процесът устойчиво, са нужни ясни правила. Те подготвят писмен документ с конкретни стъпки за разделното събиране на отпадъците и го предават в дирекцията.

Директорът Л. Крумова решава, че инициативата заслужава официална платформа и кани учениците на педагогически съвет, за да представят лично своята програма. Учениците я прочитат пред целия екип, а колегите реагират с интерес и уважение към труда им. По нейните думи, на съвета: „Колегите ги слушаха внимателно. Предстоеше да приемем официален документ, предложен от ученици.“ Програмата е приета единодушно, а ПС взима важно решение: да се сформира комисия с участието на ученици и учители, която да координира прилагането на програмата и да развива екологичните инициативи в училище. Комисията доразработва документа, разпределя отговорности, следи за правилното разделяне, предлага подобрения и се превръща в първия официален механизъм по екологично образование, роден от ученическа инициатива.

Така една идея, създадена в Ученическия съвет, се превръща в училищна политика, подкрепена от целия педагогически екип. И децата продължават да са активни - когато има грешно разделяне на отпадъка, учениците правят допълнителни разяснения между класовете. Г-жа Крумова добавя: „Децата сами казваха: “Ще минем пак, ще обясним отново.” Това вече е гражданско поведение.“

Етап 2. STEAM надграждане – когато една добра идея пораства

Увлечени от своята собствена идея за промяна и от усещането, че могат да повлияят на училищната среда, учениците започват да търсят „следващата стъпка“. След първоначалния успех с разделното събиране интересът им към екологията не намалява — напротив, разширява се. В един от разговорите в Ученическия съвет те научават, че в училището се обмисля конкурс за изработване на робот като символ на STEM кабинета в училището. Веднага се появява въпросът: „А защо този робот да не бъде направен от рециклируеми материали?“. Това не е просто хрумване — то е логично продължение на екологичната кауза, която децата вече възприемат като част от своята идентичност. Идеята стига до директора, а след това и до учителите от различни предметни области. Провеждат се разговори дали е възможно това да се случи в реална училищна среда: има ли време, ресурси, подходящи материали, начин да бъде включен всеки ученик? Учителите по технологии, предприемачество, ИТ, математика, физика и изобразително изкуство обсъждат идеята заедно. 

Разговорите са живи, съдържателни и в крайна сметка водят до единодушно решение: Да, възможно е. И си заслужава.

Така постепенно се оформя регламент за конкурс, в който учениците ще изработят роботи от отпадъчни материали. Вече се знае как ще работят екипите, кой предмет какъв принос има, какви умения ще се развиват и как ще изглежда финалното представяне. И макар същинското конструиране тепърва да започва, основата е поставена — отново от учениците. Защото роботите са логичното продължение  - децата вече гледат на отпадъка не като на проблем, а като на възможност.

Етап 2 показва как една практика, родена от гражданско участие, започва да живее собствен живот — да се разширява, да вдъхновява, да ражда нови идеи и да свързва различни предмети, учители и ученици в общо усилие.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПО ПЪТЯ

Въпреки силната мотивация и подкрепата на общността, практиката преминава през няколко реални предизвикателства, които училището успява да превърне в стъпки напред:

• Начало от „нулево ниво“ в екологичното образование:

Психологът М. Андреева споделя: „До момента по екология беше работено само в часа на класа.“ Това означава, че липсва установена практика или традиция, върху която да се стъпи. Екипът започва от нулата — с разяснения, разговори, примери и въвеждане на нови навици.

• Скептицизъм и въпроси сред част от учителите:

Някои педагози се притесняват дали ще има време за проектно-базирани дейности. Това е особено силно сред конкретна група учители. По думите на директора:

„Въпреки че и аз съм математик, не мога да отрека притесненията на колегите математици, които казваха: “Няма време”.  А ние настоявахме, че това е проектно-базирано учене. Знанията се обединяват, не се отнема време от предмета.“

Училището преодолява това чрез разговори, споделени цели и ясна роля за всеки участник.

• Организацията на базара и притесненията за участието:

Екипът се безпокои дали родителите ще откликнат, дали ще има достатъчно сладкиши, как ще се организира самото събитие. Оказва се, че подкрепата е огромна — до степен, в която възниква ново предизвикателство:

Какво да се направи с излишното количество сладкиши, за да не се изхвърля храна?

Решението е разумно и приобщаващо: сладкишите се разпределят по паралелки, така че нищо да не бъде похабено.

• Първите стикери не издържат — и децата сами създават по-добри:

Една от най-големите трудности е свързана с обозначителните стикери за кошчетата. Закупените стикери падат, разлепват се или не са достатъчно ясни за малките ученици. Така се раждат нови, по-устойчиви и по-разбираеми стикери — пример за креативно решение, родено от самите ученици.

• Смесване на отпадъци — необходимост от допълнителни разяснения:

При първите обходи учениците забелязват, че част от съучениците им все още не различават видовете отпадъци. Реакцията им е незабавна. „Децата сами казаха: “Ще минем отново, ще разясним.“ Това превръща изпълнението на програмата в обучение между връстници.

• Уточняване дали роботите могат да бъдат направени от рециклирани материали:

Идеята идва от децата, но учителите трябва да проверят дали е технически и организационно възможна. Провеждат се срещи между учителите по технологии, предприемачество, ИТ, физика и други предмети, докато се стигне до решение.

Това препятствие се превръща в нова възможност — основа за STEAM надграждането.

• Балансът между учене и допълнителни дейности:

Учителите и ръководството трябва да намерят начин екологичната инициатива да се случва, без да пречи на учебните часове. Това е валидно опасение, което намира своето разрешаване чрез проектно-базирания подход, като се използват всички програми, като “Без свободен час”, за да може практиката да се превърне в начин за практическо прилагане на учебните знания.

Какво стои зад преодоляването на тези предизвикателства?

Практиката доказва, че: 

• трудностите могат да станат учебни ситуации; 
• децата могат да реагират по-зряло от очакваното; 
• когато им се даде пространство, учениците започват да предлагат решения, а не проблеми; 
• училищната общност може да работи като един екип за по-добро екологично бъдеще.

ПРИОБЩАВАНЕ И ВКЛЮЧВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ УЧЕНИЦИ

Една от най-силните страни на „Чиста планета“ е, че инициативата е замислена така, че да включи всяко дете — независимо от неговите индивидуални потребности, стил на учене, социален опит, езикова среда или културен произход. Проектът не изисква предварителни знания или умения; вместо това предлага множество различни роли, в които всеки може да бъде успешен. Проектът позволява на децата сами да изберат как да допринесат - учениците с технически интереси участват в измервания, моделиране и конструиране; тези с артистични умения се занимават с дизайн, оформление, рисуване и изработка на стикери; комуникативните поемат представянето пред класове и учители; отлично организираните деца работят по логистиката на базара, разпределянето на кошчета или изготвянето на предложения; наблюдателните ученици подпомагат проверките и обратната връзка. Така училището създава пространство, в което различните таланти работят заедно в общ екип.

Практиката е достъпна и приобщаваща, защото използва подходи, които подпомагат ученици с различни образователни потребности, социален статус, етнос и националност: визуалните инструкции, стикерите и ясните правила улесняват децата, които се нуждаят от по-структурирана среда; работата в малки групи дава възможност за по-тясно взаимодействие и взаимопомощ; практическите задачи помагат на ученици, които учат по-добре чрез действие; екипната работа намалява усещането за трудност и дава увереност на по-неуверените ученици;

естествените лидери подкрепят връстниците си, като обясняват, напомнят и дават пример. Така проектът превръща участниците в учеща се общност, в която всеки има място и принос. 

Един от най-успешните елементи е разясняването на правилата за разделно събиране от самите ученици. Когато забележат неточно изхвърляне на отпадъци, те сами правят обходи и обясняват отново. Това не е просто контрол — това е ценна форма на взаимно обучение, която засилва чувството за отговорност, повишава мотивацията, подпомага включването на по-срамежливите или по-несигурните ученици и укрепва социалните връзки между класовете.

Проект „Чиста планета“ започва с един прост, но важен въпрос на учениците: „Какво можем да направим ние, за да бъде нашето училище по-чисто?“. Този въпрос отключва процес, който променя не само средата, но и отношенията в училище. Учениците не чакат решение „отгоре“ — те го създават. Учителите и ръководството не водят, а подкрепят. А училищната общност вижда как една идея, родена в Ученическия съвет, може да се превърне в политика, приета на педагогически съвет и поддържана от реален училищен механизъм.

Екологичната тема става не просто повод за промяна, а основа за изграждане на гражданско самосъзнание, лидерски умения и среда, в която всеки ученик има глас и роля. И когато децата започват да гледат на отпадъка не като на на проблем, а като на възможност — пътят към STEAM надграждането се открива естествено. Идеята за роботи, направени от рециклируеми материали, не идва от програма или от проект — идва от същите тези ученици, които вече вярват, че могат да променят училището си.

„Чиста планета“ е доказателство, че големите промени започват от малки действия: от едно кошче, от един базар, от един разговор.

Когато учениците имат пространство да мислят, да предлагат и да действат, училището се превръща в общност, в която промяната е възможна — и е въпрос на избор, а не на обстоятелства.