Д-р Барбара Оукли е съавтор и преподавател в един от най-популярните онлайн курсове в света – “Learning How to Learn” (“Да се научим как да учим”) – който е помогнал на милиони ученици от всички възрасти да развият ефективни стратегии за учене. Тя е професор по инженерни науки в университета „Оукланд“ и провежда новаторски изследвания в областта на ученето, познанието и образователните практики, свързвайки невронауката и психологията с класната стая. Тя е написала и е съавтор на множество влиятелни книги, включително бестселъри на New York Times: “A Mind for Numbers,” “Learning How to Learn,” “Mindshift” и “Uncommon Sense Teaching.” Експертизата й е представена в престижни издания като The Wall Street Journal, The New York Times и Proceedings of the National Academy of Science. Със своя нетрадиционен житейски път, който включва военна служба и работа на станцията на Южния полюс в Антарктида, д-р Оукли внася уникално разнообразна гледна точка към разбирането на това как хората учат и как могат да разкрият потенциала си.
С инструменти с изкуствен интелект като ChatGPT учениците имат незабавен достъп до информация. Това кара някои хора да поставят под въпрос нуждата от запаметяване на факти. Важно ли е все още да изграждаме солидна база от знания в дълготрайната памет в епохата на изкуствения интелект?
Да – повече от всякога. Изкуственият интелект може да намира отговори, но не може да изгради разбиране вместо вас. За да мислите критично, да решавате проблеми или да забележите кога нещо не звучи логично, трябва вече да имате солидна база от знания в главата си. Именно това ви позволява да свързвате идеи, а не просто да ги колекционирате. Да провериш нещо в интернет не е същото като да го знаеш.
Да провериш нещо в интернет не е същото като да го знаеш.
Как според Вас генеративните инструменти с ИИ като ChatGPT променят учебния процес?
Тези инструменти могат да бъдат прекрасни помощници, но същевременно са и изкусителни „преки пътища“. Използвани разумно, те подпомагат ученето, като дават обратна връзка, обяснения и примери. Но ако учениците използват изкуствения интелект, за да мисли вместо тях, те пропускат умственото усилие, което всъщност изгражда разбирането. Ученето се случва, когато се борим с идеите, а не когато прехвърляме тази задача на някой друг.
Вашата работа по изключителен начин свързва науката за ученето с изкуството на преподаването. За учителите в България, които може би чуват за това за първи път, кое е най-важното откритие на невронауката, което може незабавно да направи преподаването им по-ефективно?
Мозъкът учи, като извлича информация, а не просто като я поглъща. Всеки път, когато един ученик си припомни нещо от паметта, той всъщност го затвърждава. Ето защо практиката на извличане (на английски: retrieval practice) – самоизпитване, обясняване на съученик, припомняне без записки – е толкова могъща. Тя е проста, безплатна и драстично по-ефективна от препрочитането.
Много ученици разчитат на пасивни методи на учене, като просто препрочитане или подчертаване на текст. Вие сте застъпник на „активното учене“ като далеч по-ефективен подход. Бихте ли обяснили какво е „активно учене“ и да споделите два-три прости примера, които не изискват подготовка и които всеки учител, независимо по какъв предмет, би могъл да опита в класната си стая още утре?
Активно учене означава учениците да са умствено ангажирани – да мислят, а не просто да гледат или слушат. И то не изисква специални технологии. Ето три прости начина: помолете учениците да обяснят дадена концепция на партньора си по чин със свои думи; спрете за малко и ги накарайте да запишат всичко, което си спомнят до момента; или използвайте кратки тестове без оценка, за да провокирате припомняне. Тези малки промени могат да доведат до огромна разлика в дългосрочното научаване.
На учителите често им се налага да представят голямо количество нова информация, което може да претовари учениците. От гледна точка на невронауката кои са най-ефективните начини учителят да представи сложни теми, така че учениците наистина да ги усвоят, без да се чувстват претоварени, особено в динамична класна стая с 25 или повече деца?
Разделете материала на по-малки, смилаеми части и дайте на учениците време да обработят всяка част, преди да продължите напред. След пет или десет минути обяснение, направете пауза и ги помолете да си припомнят, да обмислят или да обсъдят това, което току-що са научили. Тези кратки паузи не само намаляват претоварването, но всъщност укрепват паметта и разбирането.
Учениците, които са физически в час, но мисловно отсъстват, са голямо предизвикателство за учителите. Каква е една практична, базирана на науката за мозъка, стратегия за повторно ангажиране на тези ученици и разпалване на истинско любопитство?
Започнете учебната година, като разкажете на учениците за проучванията, които показват, че дори само наличието на мобилен телефон на видно място влошава познавателните им способности и прави общуването с другите по-малко пълноценно. А воденето на записки на клавиатура, вместо на ръка, означава, че не научават и не обработват материала толкова добре. Затова ги помолете да приберат телефоните и лаптопите си. Само тази една промяна – премахването на разсейващите фактори – може да върне учениците в настоящия момент и да им помогне да се свържат с учебния процес. Това е първата стъпка към любопитството и по-дълбокото учене.
Поглеждайки назад към целия си път като преподавател и водещ експерт по учене, какъв е един „нестандартен“ съвет, който бихте дали на всички отдадени учители, които се стремят да променят средата в класните си стаи днес?
Не се страхувайте да искате от учениците си да знаят нещо наизуст. “Зубренето” си е спечелило лоша слава, но то е един от най-мощните начини за изграждане на увереност и плавност на мисълта. Когато учениците могат да си припомнят нещо незабавно – било то математически факт, дума от чужд език или ключова историческа идея – те освобождават умствен ресурс, за да мислят по-задълбочено. Автоматизмът не е просто удобство, той е основата за учене на по-високо ниво.
Как изглежда идеалното партньорство между учители, ученици и изкуствен интелект в класната стая на бъдещето?
Учителите не са просто фасилитатори – те са архитектите на учебния процес и пазителите на това, което се приема за знание. В епоха, в която ИИ може да генерира безупречно изглеждащ текст за секунди, изпитването не е враг – то е най-важният инструмент, с който разполагаме. То показва дали учениците наистина са научили нещо, а не просто са го възпроизвели. На изкуствения интелект не му пука дали ученикът разбира. Но на учителите им пука – и те го доказват, като проверяват за овладяване на материала, а не гадаят по повърхностно свършената работа. Без проверка летим на сляпо.
На изкуствения интелект не му пука дали ученикът разбира. Но на учителите им пука.
Всички гледни точки и мнения, изразени в този материал, са единствено на съответния събеседник и не е задължително да отразяват официалната позиция на „Заедно в час“ или на платформата prepodavame.bg. Нашата цел е да Ви предоставим достъп до широк спектър от идеи и експертни мнения от света на образованието, за да Ви подкрепим във Вашата работа.
