“Често експериментите се правят само от учителите, а учениците не са активна страна. Или се дават за домашно, след което нямат възможност да се изявят и да споделят наблюденията си. Не усещат, че трудът им е значим. Аз им осигурявам възможност те самите да направят своите опити, те самите да кажат какво виждат, те самите да споделят въодушевлението си. Понякога доразвиват експериментите. Примерно, когато мерихме температура, сами се сетиха да закачат термометъра отвън на прозореца и да засекат за колко време ще отчете външната температура. Давам им шанс да разберат науката, да я видят”, споделя г-жа Михаела Божанкова, която е част от екипа на 97. средно училище "Братя Миладинови", гр. София.

Чрез настоящата практика се поставя фокус върху повишаване на ангажираността на учениците към науката и правенето на опити

“Учениците си носят материали, с които правим предварително подбрани експерименти, и след това документират видяното. В начален етап не се ползва толкова много терминология по физика и химия, а термините са доста по-елементарни и подходящи за възрастта. Учениците записват наблюденията си по начина, по който ги виждат, и се стремят да обяснят случващото се. Например проверяваме дали различни тела се привличат от магнит, дали топче от пластилин потъва във вода, а ако е оформено по друг начин, какво се случва и т.н.”

“Учениците вече сами виждат взаимовръзката между процесите, успяват да прецизират наблюденията си, виждат математически модели в експериментите, а някои буквално им изглеждат като магия”, споделя преподавателката.

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

“От входното ниво видях, че разделът за тела и вещества е най-труден за учениците ми. Наясно съм, че ако не наблегнем там, ще допуснем формиране на пропуски. Ето защо заложих на повече часове за упражнения.“

Предварителният план е в основата на всяка успешна практика в класната стая. Г-жа Божанкова отделя достатъчно време за това, като основните неща, на които са обръща внимание, са:

• Преглед на тематичното разпределение и съотношението на занятията – упражнителни и такива за ново знание;
• Предварителен подбор на експериментите и подготовка на всичко нужно за провеждането им (изготвят се списъци с материали, които децата получават, за да могат да си осигурят необходимите материали преди занятието).

След предварителната подготовка вече се стига и до същинската част, а именно провеждането на занятието и заложените в него дейности. Тук е важно да се обърне внимание на: 

• Проверка дали всички ученици имат нужните материали за работа.
• Наблюдение и подкрепа – възможно е някое дете да се затруднява с изпълнението и в този случай се оказва подкрепа и помощ. 
• Осигурява се пространство за свободна дискусия на всяка стъпка от провеждането на експеримента.

“Примерно казваме гласно "Пластмасовото копче не се привлича от магнит. Кламерът се привлича от магнит.“

• Отделяне на достатъчно време за водене на записки по проведения експеримент. 

Линк към работен лист за водене на записки

• Опростяване и структуриране на изказа при водене на записки 

“Насърчавам ги да не се чудят какви сложни думи да използват, а просто да опишат видяното: "Това се привлича, това не". В извода държа да опитат да формулират защо според тях експериментът е показал именно това, което са наблюдавали. Подхождам изключително добронамерено и не им казвам, че това са ужасно сложни неща дори за големи ученици. И знаете ли – те се справят“, споделя г-жа Божанкова.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

След прилагането на настоящата практика г-жа Божанкова има страхотни резултати в класната стая. Ето какво ни споделя:

“Нагласата към предмета се промени изцяло. От тазгодишния раздел тела и вещества резултатите са 10 шестици, 10 петици и 2 четворки, като по-голямата част от петиците са на ръба на отличната оценка. Проявяват повече любознание и имат стремеж да се изказват в часа, да научат новите думи и термини, да овладеят научния език.”

Какво прави тази практика различна?

“Често експериментите се правят само от учителите, а учениците не са активна страна. В други случаи пък се дават за домашно, след което учениците нямат възможност да се изявят и да споделят наблюденията си. Не усещат, че трудът им е значим. Аз им осигурявам възможност те самите да направят своите опити, те самите да кажат какво виждат, те самите да споделят въодушевлението си. Понякога доразвиват експериментите. Примерно, когато мерихме температура, сами се сетиха да закачат термометъра отвън на прозореца и да засекат за колко време ще отчете външната температура. Давам им шанс да разберат науката, да я видят.”

Тази практика е приложима във всеки етап на образование, стига учителят да има нагласата за промяна на подхода при провеждане на експерименти. Трябва да бъде готов да влезе в ролята на ментор и наблюдател, който се включва като основно действащо лице само при нужда.

Провеждането на експерименти по този начин е подходящо за всички типове ученици – и напреднали, и с нормален темп на развитие, и с обучителни затруднения, и със СОП. 

“Реално всички виждат едно и също. Правят едно и също. Въвлечени са в един и същ експеримент и могат да успеят. Разликата идва в способността да документират видяното, но и там се справят и имат стремеж да успеят. Там си проличават възможностите на учениците, но реално записаните експерименти се четат по желание. На никого не казвам, че това са трудни задачи или нещо подобно. Правим го и толкова.”